Среща с Ива Григорова, директор MSL/Publicis Groupe България

С Ива се познаваме от дългогодишната и предпоследна работа в екипа на ПР агенция United Partners. Тя винаги е излъчвала спокойствие и финес, и винаги съм знаела, че ако трябва да свърша работа бързо и сигурно, обръщането ми към нея ще даде положителен резултат (колкото и да е абсурдно, понякога работата с някои ПР-и е пречка, загубено време и безрезултатност).
Ива е от онези ПР-и, които не шумят много около себе си, но от въпросите, които и зададох и тя отговори изключително откровено, както ще видите по-долу, откривам още по-интересен човек от този, който съм познавала досега.  

Опитът и включва корпоративен и бранд PR, управление на кризисни комуникации и репутация, public affairs, събитиен мениджмънт, маркетингови кампании с кауза, дигитален PR и наскоро inbound PR. Има опит на международно ниво, тъй като съм работила в PR агенция в Ню Йорк, САЩ. Девет години в екипа на United Partners, а от есента на 2018 г. поема управлението  и бизнес развитието на MSL – PR агенцията в Publicis Groupe България, където отговаря и за PR-а на комуникационната група.
Ива Григорова е бакалавър по Връзки с обществеността в Suffolk University, Бостън, МА в САЩ с втора специалност испански език от филиала на университета в Мадрид, Испания. Има диплома за Интегриран подход в PR от London School of PR.

Ива, защо стана ПР?

- PR професията е многопластова и любознателна. Харесва ми да съм сред хора, да общувам и да преразказвам истории на марки, за които работя. В PR индустрията трябва да си много любопитен и да искаш да учиш и да се развиваш. Това ме ентусиазира. Да научаваш нещо ново и различно всеки ден, ти позволява да имаш широк мироглед и да гледаш на хората и света с интерес. Помага и за развитието на въображението. В PR е важно да имаш творчески и стратегически поглед. Нашата професия е свързана с човешките взаимоотношения, които те учат на търпение, толерантност, разбиране, предпазливост и смелост - едновременно, както и създаване на нови идеи.

Замисляла ли си се, че може да имаш и друга професия? Какво би те накарало да се откажеш от ПР-а?

- Не:) Още в училище исках и знаех, че в PR индустрията ще намеря професионалното развитие, което да ме прави щастлива всеки ден. И до днес това е факт. Ако е трябвало да избирам друго професионално призвание, може би съм щяла бъда актриса или писателка. Отново професии, в които се въплъщаваш в тема, за да разказваш нечии истории на по-широка аудитория. 

Към този момент, не мисля, че има нещо, което би ме накарало да се откажа от професията си.

Какво съдържа твоето понятие „Удовлетвореност”?

- Удовлетвореност в работата за мен означава щастлив и сплотен екип, който харесва това, което прави и не се притеснява да дава идеи, както и клиенти, доволни от резултатите на своите кампании и работата и отношението на екипа. Удовлетвореност като професионалист е да знам, че съм дала правилната мотивация на екипа и съм взела правилното решение за бизнеса на клиентите и на агенцията. В личен план, удовлетвореност се трансформира в щастие и време със семейството ми.

Къде според теб е тънката граница между ПР и реклама? Как се постига баланса? Все пак всички знаят, че медиите не могат да съществуват без реклама.

- Комуникационният бизнес се промени много през годините и продължава да се променя заради дигитализацията. Рекламата и PR се преплитат, колкото и да са различни. За мен рекламата се фокусира повече върху творческата идея и обещанието на марката, които трябва да достигнат до масовата аудитория. PR-ът цели да разкаже по емоционален начин посланията и обещанията на марките, да намери различния подход на комуникация и думи към отделните групи от хора, за да достигне до всеки човек индивидуално и спрямо нуждата и интереса му/ѝ. PR-ът дава различен прочит на рекламата.

Балансът, във всяко едно отношение, трябва да съдържа умереност. Читателите и зрителите бягат от прекалено много рекламни материали. От друга страна, медиите са тези, които информират публиката и не трябва да заблуждават аудиторията с новина, която не дава всички факти. Медиите и PR професионалистите могат да работят много добре, когато има взаимно уважение и разбирателство. Журналистите познават най-добре своята аудитория и са „пазителите“ на новините, а PR хората познават най-добре марките и компаниите, за които работят и техните послания. Всеки един материал, новина, трябва да има редакторски прочит и да е автентичен, за да изгради доверие у хората, или да го задържи. Останалото е въпрос на договорки между двете страни в процеса на работа, защото тук отново става въпрос за изграждане на доверие и взаимоотношения.

Идваме на любимия ми въпрос - има ли безплатен ПР?

- Не, няма безплатен PR. Зад работата ни стоят хора, които имат различни познания и опит, които влагат време, труд и много желание да създадат кампании, които да са интересни на хората и които да отговарят на нуждите на клиентите. Идеите, подхода и реализацията са свързани. Необходими са средства, умения и време, за да има резултат и ефект. 

Как днес дигиталният свят променя комуникациите?

- Дигиталният свят промени комуникациите като дава възможност на хората свободно да изразяват мнението си през собствените си канали. Непрекъснатият поток от информация губи бързо интереса на аудиторията. В момента задържането на вниманието е цели 8 секунди (по-малко от това на златна рибка). Затова, компаниите се стремят да достигат до правилната аудитория през каналите, в които тази аудитория се намира. Важно е да градим комуникационната стратегия, план и послания на база анализ на нагласи, предпочитания и поведение на хората, за да намерим правилния подход да достигнем до конкретната публика с автентично съдържание, което ще е интересно и полезно за нея. Така градим доверие и лоялност. В момента доверието на хората към новини и медии е намаляло драстично заради бума на фалшиви новини, които бързо се разпространяват в интернет благодарение на различни технологии, алгоритми и непроверени източници.

От друга страна, дигитализацията промени комуникациите като създаде нови начини на предоставяне на съдържание – видео, снимки, пиктографики, гифове, емоджита и прочие. Създадоха се нови канали като влогове, чатове и общности. Също, нови лидери на мнение като макро и микро инфлуенсъри, които не са само блогъри, а хора, които споделят съдържание в собствените си канали и благодарение на него са изградили лоялна аудитория, с която споделят всяка минута от личния и професионален живот.

Всичко това води до синдрома на менталното здраве онлайн и състоянията на FOMO, MOMO, FОJI, SLOMO, JOMO. Хората прекарат значително време в социалните мрежи и на своите смарт устройства. Това води до създаване на страх да не пропуснеш нещо, да не покажеш какво правиш или да не получиш негативни коментари. Не е учудващо, че започва да се говори за дигитален детокс и приложения, които лимитират дневната ти употреба на определени приложения. Затова трябва да търсим умереност и баланс в комуникациите.

Какво те дразни в комуникацията между хората и имаш ли собствени бариери за комуникация?

- Не харесвам лицемерието и когато не се зачита чуждото мнение. Всеки мисли различно. Важно е да се говори и да се обсъжда, да сме толерантни към позицията на другия, не е нужно да я приемаме. Неуважението в диалога може да ме накара да стана пасивна в разговора и да създаде бариера.

Мисля, че нямам конкретна бариера за комуникации. Общувам почти по всякакъв начин с  колеги, клиенти, семейство и приятели – на живо, имейл, чат приложения, социални мрежи. Случва се да изпращам имейли от асансьора или да си пиша с някой за две различни теми през отделни чат платформи :)

Какво е другото ти „аз“ извън професията?

- Опитвам се да отделям време за доброволчество, за да съм полезна на обществото. Членувам в Ротари. Преди около 10 години с хората в клуба, в който съм, създадохме баскетболен отбор за хора в инвалидни колички, който развиваме много успешно. Играя с колички, конструктори и ритам топка с тригодишния си син. От миналата година започвах да пиша в Medium.

Откъде се зареждаш с енергията и колко често ти се налага да го правиш?

- Медитирам и практикувам йога почти всеки ден от много години. Това ме кара да се освобождавам от напрежението и да намирам вътрешен баланс, за да се справям с предизвикателствата, които се появяват всеки ден. Активно спортувам, което ми помага бързо да се освободя от лошото настроение.
С енергия се зареждам също като се срещам с интересни хора, тъй като съм много социален човек.

Какво учиш още днес?

- Всичко. С моята професия трябва да отделям време да чета и да се запознавам с различни теми. Това развива любопитството и начина ми на мислене. Уча се да гледам ситуацията от страната на „другия“, което ми помага да анализирам какво и защо води до определено поведение. Това ми помага да бъда по-балансирана и да залагам на емпатията в комуникацията с хората. Разбира се, уча се и да отговарям на безброй въпроси като „къде е слънцето?“, „горилите ядат ли кекс?“ и „може ли да пипам тигъра?“.

В колко започва денят ти и каква първа новина/информация би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва рано, към 6 часа. Първо отделям време за себе си с йога и медитация. Кафето пия, докато оправям детето за детска градина. Първите новини, които чета са предимно международни през twitter, където съм доста активна още от създаването на социалната мрежа. На път за работа се информирам за ключовите теми в страната през бюлетини, за които съм абонирана и тези за индустрии и клиенти през сутрешните мониторинг отчети.

снимка:Тихомир Златев (Publicis Groupe България)