fbpx Този луд, луд свят! Технологична надпревара във времето | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Този луд, луд свят! Технологична надпревара във времето

Нели Вачева, управител на IDC България

Този луд, луд свят! Технологична надпревара във времето

Информационните технологии променят бизнеса с толкова голяма скорост, че е трудно да се проследи всичко, което се случва на локално и глобално ниво. Мобилността и облачните технологии, социалният бизнес и обработката на „големи” данни са четирите сфери, които IDC и други световни анализаторски компании определят като основните технологични области, които понастоящем оказват най-съществено влияние върху живота на индивидите и бизнеса.
Тези и различни други технологии поотделно, както и в комбинация променят значително начина, по който живеем, вършим задачите си, забавляваме се и правим бизнес. Промяната е толкова радикална, че е невъзможно да бъдат обхванати накратко всички аспекти. Освен това, бизнес иновациите много често идват в резултат на комбинирането на споменатите области. Затова, въпреки че тази статия ще разгледа общата картина и няколко интересни случая, доста тенденции няма да бъдат засегнати. Ако читатели на Твоят бизнес се интересуват от повече информация по темата, могат да се регистрират за събитието „IDC Predictions”, на 26-и февруари 2014 g. на http://idc-cema.com/predictions14bg.

Големи данни

Съвременната „интелигентна икономика” генерира постоянно нарастващ поток от данни, които се наблюдават и анализирани: социални взаимодействия, мобилни устройства, данни от различни датчици и устройства, симулации, резултати от развойна дейност и т.н. Дефиницията на IDC за Big Data е обобщено название за нова генерация технологии, създадени, за да извличат смислена информация от големи обеми по обем ( над 100TB например) данни или данни с разнообразна структура, или възникващи и променящи се с огромна скорост данни почти в реално време. IDC очаква в световен мащаб пазарът на технологии за Големи данни да расте със средногодишен ръст от 31.7% до 2016 г.

В повечето страни от ЦИЕ (Централна и Източна Европа) големите данни през изминалата година бяха все още в сферата на пилотните проекти. Изключение прави Русия, която поради мащабите на бизнеса, е много напред спрямо другите страни в региона. IDC очаква Русия да се превърне в един от най-големите пазари на решения за големи данни в света. В останалите страни от региона могат да бъдат намерени проекти, които носят етикета „BIG Data”, но повечето не отговарят на критериите за такива проекти.

С нарастването на популярността на технологиите за бизнес анализ (Business Intelligence) компаниите от региона на ЦИЕ търсят начин да увеличат скоростта за извличане на информация от фирмените дaнни и закупуват решения, които да повишат значително скоростта. Следващата логична стъпка ще бъде експериментирането с нови бизнес модели, обхващане на различни източници на данни и опит да се намери връзката между тях. Най-вероятно 2013 г. ще приключи със стартирани проекти по внедряване на BIG Data в Полша. Най-вероятни сценарии са разширяване на високопроизводителната среда и използването на Hadoop в по-малки проекти с отворен код.

Облачни технологии

Облачните технологии са на сравнително ранен етап на навлизане в повечето страни от ЦИЕ през 2012, но признаците сочат, че когато ползите от тях станат по-видими, възприемането им ще нарасне значително. Бариерите пред навлизането на облачните технологии са доста. Сред тях са притеснения за сигурността, липсата на зрялост на модела, включително в България, по-висока цена на облачното решение спрямо традиционната реализация, което е в резултат на сравнително по-малките по големина организации в региона, липса на наистина добра широколентова връзка и други.

В България поне последният фактор като че ли не играе съществена роля поради сравнително евтиния и достъпен широколентов интернет. В ЦИЕ повечето големи и средни компании все още извървяват своя път в посока консолидация и виртуализация на ИТ ресурсите. Доста от тях вероятно няма да преминат скоро към степен на автоматизация на доставката на услуги, която предполага например, предоставяне на самообслужване на вътрешните за организацията клиенти, което по дефиниция се предполага в теоретичната постановка за облака. Незрялостта на пазара се изразява и в липсата на връзка между големината на пазара на ИТ услуги в отделните страни и съотношението в дяловете на публични и частни облачни услуги. В Полша и Чехия например делът на Public Cloud услугите е по-голям от PrivateCloud, докато в Румъния е обратното. В България делът на Public Cloud услугите надвишава PrivateCloud, което донякъде се дължи и на факта, че локалните дoставчици на хостинг услуги успешно предлагат виртуален частен облак, което за IDC е част от публичните облачни услуги. IDC очаква през следващите няколко години предлагането на облачни услуги както от страна на глобални, така и от страна на локални доставчици да се засили и предимствата на модела да привлекат корпоративните потребители.

Социални мрежи

Традиционните методи за събиране на информация за поведението на клиентите като фокус групи и проучвания с мистериозни купувачи, вече не са достатъчни. Използването на нови източници като блогове, социални медии, социални мрежи, данни от монтирани в магазините датчици, отчитащи човекопотока и посетителите на отделни щандове или възползвалите се от програми за лоялност доведоха до сериозни пробиви в създаването на нови стратегии за задържане и привличане на клиенти и оптимизиране на маркетинг кампании. Компаниите се учат да използват социалните мрежи, за да изпращат посланията към клиентите, но същевременно осъзнаха, че това може да им донесе значителни негативи.

Клиентите вече очакват на техния въпрос във Facebook или дискусия в LinkedIn да се отговори в рамките на 30 минути, а в Twitter реакцията трябва да е още по-бърза. Дори да назначите отделен човек, които да следи за съобщенията, той трябва да е много информиран за всички продукти и действия на компанията, за да отговаря на доста конкретни и разнообразни по характер запитвания. И компаниите откриват, че в много случаи е невъзможно да се справят. За сметка на това, развитието на аналитични инструменти в социалните мрежи създава редица нови възможности.

Социалните мрежи се използват дори от правителствени организации, които както е известно, не възприемат толкова лесно нови методи. Ето пример. Наблюдаването на епидемиологичната обстановка е много важна за допълнителна превенция на грипните заболявания. В повечето страни от ЦИЕ обаче, данни се събират от самите лекари, което означава, че между възникването на епидемия и нейното идентифициране минават от няколко дни до повече от седмица. Това намалява времето за подготовка на лечебните заведения, детските заведения и училищата, уведомителни кампании.

През 2009 г. в Сиатъл компанията Veratect (придобита от GeoEye) проследява развитието и прогнозира разпространението на свинския грип, анализирайки съдържание в социалните мрежи. Компанията използва Web-индексиране, за да следи споменаване на ключови думи, свързани с грипа в блогове и сайтове за социални медии. Изследването намира тясна връзка между местоположението на блогърите и данни на центъра за контрол и превенция на заболяванията (USCenters CDC) . Други изследователи също са установили силна корелация между постовете в Twitter и разпространението на грипни заболявания. Днес услугата GoogleFluTrends е налична за 29 страни, включително България и следи за появата на „симптоми” на епидемия, благодарение на различни алгоритми за анализ. Тя се използва от Европейкия център за контрол на заболяванията (ECDC) като допълнително средство към традиционните методи.

Технологии и рискове

Естествено колкото повече се използват технологии, толкова повече фирмите трябва да отделят внимание на рисковете, свързани с тях - заразяване с вируси, изтичане на фирмена информация, открадване на електронни идентичности, осигуряване на непрекъснатост на бизнеса и т.н. Въпреки че компаниите взимат все повече мерки в тази насока, многообразието на средата прави контролът доста труден и резултатът е компромис между ползите и приемливите рискове.

Ето пример на случващото се ежедневно: мултинационални екипи от три компании, работят по общ проект. Имат нужда да обменят документи за проекта в място, което е достъпно за всички. Създават общност в Yammer (публична услуга), чрез която обменят информация - безплатно, много бързо, с достъп само с покана за членовете на екипа. Дали този ресурс е под контрола на ИТ отделите, на която и да е от тези компании, за да бъде защитен с редица от мерки - не, носи ли рискове - да. Но удобно ли е, рационално ли е? Получавате за нула време среда, която предлага всички нужни средства за работа, а цената е времето на служителите да се ориентират в новата среда, което става за минути. Рискът явно е приемлив за конкретния проект.

Facebook коментари