Тихомир Стаменов, създател на Бар Академия България

В барманството са нужни 99% труд и 1% талант

Със сигурност се усмихвате, когато сте зад бара и някой младеж с истинско майсторство ви забърка коктейл. Не много известен факт е, че България има едни от най-добрите в света бармани. Въпреки това и в този бранш проблемът с професионалните кадри стори на първа линия.

Затова в края на 2013 г. Тихомир Стаменов създава своя проект Бар Академия – верига от професионални тренинг центрове, чиято цел е да обучи и даде възможност на младите хора за професионална квалификация и по-голям шанс за реализация. Курсовете на Бар Академия се водят по програмите на Международната асоциация на барманите (IBA – International Bartenders Association). Сертификатът, който получават курсистите се издава от централата на IBA в Сингапур и е валиден за над 60 страни на 5 континента и се издава на английски език. При кандидатстване за работа в чужбина не се налага лицензиран превод. Буквално е като шофоьрска книжка за всички държави перефразирано, документ, които само БАБ притежава в България.

Освен частните курсове, Бар Академия подпомага обучението на учениците от професионалните гимназии по туризъм и обществено хранене, като им предоставя възможност да придобият базови бармански умения напълно безплатно.  Тихомир Стаменов е на 39 години, завършил е гимназия с профил моден дизайн, а висшето си образование получава в Стопанската академия „Димитър А. Ценов” в Свищов със специалности „Икономика на индустрията“ и „Корпоративен мениджмънт“.

Иначе Тихомир Стаменов от 12 години работи сектора на търговията с вина и спиртни напитки. Понастоящем е бранд мениджър в Планитинум брандс, преди това в Белведере груп. Член е на борда на Българска асоциация на барманите. В края на 2013 г. създава като изцяло негов проект Бар Академия – верига от професионални тренинг центрове, чиято цел е да обучи и даде възможност на младите хора за професионална квалификация и по-голям шанс за реализация. Курсовете на Бар Академия се водят по програмите на Международната асоциация на барманите (IBA – International Bartenders Association). Сертификатът, който получават курсистите се издава от централата на IBA в Сингапур и е валиден за над 60 страни на 5 континента и се издава на английски език. При кандидатстване за работа в чужбина не се налага лицензиран превод. Буквално е като шофоьрска книжка за всички държави перефразирано, документ, които само БАБ притежава в България.

Стаменов е бил гост-лектор пред студенти и преподаватели в Стопанската Академия в град Свищов по Иновативен мениджмънт. Той е международно сертифициран треньор по миксология и бариста по програмите на IBA. Награден е с грамота и плакет от Министерство на образованието за заслуги в професионалното образование. Ето какво споделите за развитиеето на този бранш.

Г-н Стаменов, определено обслужването в туризма и ХоРеКа секторът е един от най-сериозните проблеми на сектора. Има ли решение на проблема?

- Наистина този проблем присъства на всички нива – като започнем от сервитьор, барман, бар мениджър и стигнем дори до управители на големи комплекси, където работата е изключително отговорна. За съжаление, все още този сектор не се приема като генератор много средства за икономиката на държавата.

Защото да е така? Все пак постоянно се говори, че туризмът може да има сериозен дял в БВП и особено в летния сезон се залага сериозно на този отрасъл...

- Лошото е, че повечето хора под туризъм разбират писти, кебапчета на пистите, пясък, наливни бири на плажа, в най-добрия случай СПА процедури... А всъщност за всяка една сфера трябват кадри, които да умеят да предложат даден продукт или услуга професионално. В барманството, където съм компетентен, хората дефинират барман като миксолог, което е 1/20 от цялата професия. А това е комплексна професия – човекът зад бара трябва да е актьор, икономист, психолог, да познава продуктите и да знае как да се сервират. По тези причини създадохме и Бар Академията, за да даваме начално професионално ниво, а за талантливите и по-сериозно развитие.

Престижно ли е да си барман?

- Ето, пак се връщаме на разбирането за професията. Повечето хора смятат, че е престижно просто защото са зад бара в скъпо заведение, но не искат да поемат отговорностите, които всъщност са много сериозни. Те дори не умеят да си изкарат честно парите. Всеки един клиент, дошъл дори с два лева в бара, трябва да се почувства специален и ако е доволен, в повечето случаи остава бакшиш, въпреки, че у нас едва 40% от клиентите оставят бакшиш. Ако пък клиентът е с възможности и ако умееш да му предложиш в пъти по-скъп продукт, за който е съгласен да плати, ето една добра сделка и така се генерира оборот, от който барманите печелят. Това вече е професионализъм.

Когато преподавам на курсистите, първо обяснявам защо хората посещават заведения. Ние сме стадна порода животни, които се събираме за социална комуникация. Ако консумираме същите неща вкъщи е в пъти по-евтино, но заведенията са за това, да ни съберат, както и да ни предложат нещо по-специално, или както се казва в една реклама ”Кафето не е просто кафе”, ако е направено добре, бих добавил.:)

Има ли способни бармани у нас?

- Колкото да звучи невероятно на цели фон, България е известна с барманите си и ние имаме единственият двукратен световен шампион - Васил Колев от Варна, който е и 9-кратен национален шампион. Той е наш кадър и сега е преподавател в Бар Академия България. Президентът на Българската Асоциация на барманите и мой партньор в Академията Пенчо Пенчев е четири кратен рекордьор на Гинес по миксиране на коктейли. Има много добри бармани в София с много ерудиция, преминали през доста семинари и прочели много книги. Защото за тази професия трябва 99% труд и 1% талант. За съжаление обаче „златните кокошки“ у нас са едва 1% от масата.

Тук обаче изниква друг проблем. Въпреки, че курсовете, които правим са на символичната цена, те не са по джоба на всеки младеж. Затова смятам, че трябва и държавата да помогне. Вярно, има европейски пари за обучения, но мога да заявя, че злоупотребата с тях е огромна. И давам примери колко милиарди се генерират от туризма сравнено с ИТ сектора, например, срещу който нямам нищо против и за който казват, че е единствения работещ в кризата. Ето пример: две кафета в центъра на София струват колкото мобилна услуга на оператор, една преинсталация на компютър е колкото обяд за двама... Сами може да направите сметката.

Добре, а какво правят тогава големите обекти с много звезди?

- Импровизират, за съжаление! Аз винаги съм казвал, че в България има 5 звездни бази и 1 звезден персонал, а веригата нататък продължава с 1 звезден клиент. Нещата са свързани. Много от собствениците на бази не искат да приемат факта, че тези бетонови конструкции трябва да бъдат управлявани от човешки фактор с нужното професионално ниво, а не от случайно набрани сезонни работници.

Добър клиент ли е българина?

- Като цяло, да. Разбира се, в различните части на България възможностите на хората са различни. Хората започват да виждат потенциала в това да имат култура на консумация. Те вече пътуват много, имат познания и искат да получават по-добро качество и обслужване. Можем да го предложим за съжаление на единици места, но тенденцията е да се увеличават.

Затова Бар Академия България партнира с Министерство на образованието и с гимназиите по туризъм, в които сме създали вече 8 бази, 6 от които действащи и две пред отваряне. Те се ползват безплатно от учениците. Партнираме и с частни организации. Последният път в един 4 звезден хотел в Боровец направихме интензивно 10 дневно обучение по професии, свързани с хотелиерството на 35 младежи - 28 от тях вече са с отлични договори за работа в много качествен обект. За 18 годишни деца това е страхотна възможност. Надявам се бизнесът да осъзнае тази възможност също. В Академията имаме продукт и просто трябва да намерим най-точната връзка за съвместна работа на един гладен за кадри пазар. Добрият сървис ще доведе и качествени клиенти.

Имат ли култура българите да пият коктейли?

- Да, и все повече се вдига нивото на търсенето. До преди няколко години елементарно се миксираха сокове с ликьори, в което няма нищо лошо, но от няколко години има тенденция към използването на еко и натурални продукти – билки, натурални есенции и др. Някои колеги си направиха мини лаборатории, в които произвеждат домашно сладко, сиропи и други продукти, което е доста трудоемко, но пък е знак, че нещата се развиват.