През последния месец, напълно естествено, всеки разговор започва с войната в Украйна, а и често свършва с нея. Това събитие, променящо историята на Европа, освен че разедини българското общество още по-дълбоко, в много отношения раздалечи и позициите на собствениците на бизнес и техните служители.
Собствениците на бизнес са убедени, че инфлацията, несигурността и редица други фактори натрупали се от КОВИД и военната криза, ще затвърдят важността на работата в главите на техните служители и те ще засилят все повече оборотите, ще станат все по-отдадени на своите задължения. Също така много от тях наивно смятат, че украинската бежанска вълна ще ни реши проблемите с работната ръка и че българския наемен работник ще се стресне и ще запретне ръкави. Но дали е така?
За съжаление, всички горепосочени фактори, действат точно обратното, особено при по-младите служители. Те все повече изместват работата на по-заден план в своите житейски приоритети, за тях все повече започва да важи правилото – „работим, за да живеем“. И понеже да се живее става по-трудно и по-трудно, затова фокусът се съсредоточава върху живеенето като цяло. Усещането за несигурност не създава лоялност към работодателя, а изгражда по-силна “лоялност” към себе си. И все по-натрапчиво се прокрадват мисли от рода на „Животът така или иначе е тегав, не се знае утре дали няма да влязат руснаците, какво да се напъвам излишно, я да си взема петъка и да отидем на едно СПА с блок маса на вечеря и да се „надрънкаме“ с аверите“.
Негативната външна среда, усещането за несигурност е още едно течение в реката на корпоративната мотивация, което става все по-силно, а най-важното е, че е срещу посоката на гребане, независимо дали войната е повлияла на бизнеса ви положително или както на 90% от нас отрицателно.
Нагласите да се живее в къс период, т.е. сега, все повече се засилват. Отчаянието и страха не са емоция, която може да ни държи продължително, но апатията може, а тази сива старица - апатията е всепоглъщаща. Тя е като пашкула на какавида, изолира от всичко - от мислите за войната, от тези за проблемите в работата, за новия проект, който предстои, за нуждата от нови маратонки на детето и т.н.
Мили ми собственико на бизнес, кризата, освен, че свива потреблението, свива и мотивацията на твоите служители и смея да твърдя, независимо дали го признаваш или не, това засилване на апатията и демотивацията е валидно толкова, колкото и факта, че земното притегляне съществува за всички на тази планета. Недей да смяташ, че нещо извън твоята фирма и теб самия ще промени към добро твоя бизнес. Ако случайно има течение, по което ти се движиш все по-добре и по-лесно, то това течение води към бурен водопад със скали на дъното. Може ти все още да не чуваш неговия тътен, но много скоро той ще стигне до твоите уши и ще е твърде късно.
Не само служителите се обгръщат със своя пашкул на какавида. Много от собствениците правят същото, изчаквайки да видят какво ще се случи - да изчакаме този месец, тя войната ще свърши. Да, тя може би в Украина ще свърши, но икономическата ще продължи още дълго, така че усилията ни трябва да са още по-концентрирани сега, в момента. По-добре да вземем не най-вярното решение и да го приложим, отколкото да изчакваме това време, когато нашето решение ще бъде най-правилното. Това време няма да дойде!
Мотивираността на служителите не идва от вашето бездействие, а от вашите действия, независимо дали те са най-добрите или не съвсем.
Всяка година около „Оскарите“ започват да дават филми от преди 15-20 години. Редовно показват и трилогията на Д.Камеран по Толкин “Властелинът на пръстените”. Във втората ѝ серия има момент, в който кралят на Рохан е омагьосан от злите сили, седи на трона и не взима никакви решения, а решенията се взимат от злия придворен “Змийски език”. Така е и в бизнеса, ако си седите на трона и сте омагьосан от новините и чакате “всичко това да свърши”, сте като Крал Теодон. Някой вместо вас управлява през това време – служителите, клиентите или доставчиците, зависи от сектора и ред други обстоятелства, но все някой управлява - вакуум няма.
Запомнете, че трудния живот, мотивира 5 до 10% от хората, останалите 90% се демотивират от него и при вас не работят от тези 10%, а от другите 90%. Мислете в посока да засилвате тяхната мотивация, хората имат нужда от повече внимание и яснота, повече човещина.
Действайте сега и ще успеете!
