Виненият специалист Даръл Джоузеф: За изграждането на национален винен бранд е нужно качество, качество и пак качество

Името на Даръл Джоузеф е добре известно във винения свят. Базиран във Виена, той е международен винен писател, съдия и презентатор, специализиран във вината и винените региони на Централна, Източна и Югоизточна Европа, както и на страните от Кавказ. Даръл е член на съдийската комисия на най-престижния конкурс за вино Decanter World Wine Awards, както и член на журита в различни международни конкурси и изложения. Автор е на множество публикации. Член е на дегустационното жури на винените пътеводители Gault & Millau в Австрия. Тази година, той е член на журито на осмото издание Балканския винен конкурс и фестивал, който ще се проведе тази седмица, от 7 до 9-ти юни и предложи на софиянци и гостите на столицата изключителни преживявания и възможност да се докоснат до вината на сто балкански изби във „виненото градче”, което ще се разположи пред НДК. За балканските вина, тяхното място по света и изграждането на бранд „балканско вино”, разговарям Даръл Джоузеф.

Г-н Джоузеф, ако ваш познат ви попита за България като винена дестинация, какво бихте му разказали?

- България е много привлекателна като винена дестинация, защото има дълга история, стотици години назад. В момента обаче изживява своя ренесанс, макар че подобен кратък опит за това имаше в началото на 90-те години. Сега е в най-добрия си период, защото се произвеждат вина с истински високо качество, особено някои отлични дълбоки и силни червени вина. България има идеален тероар за висококачествено винопроизводство. Освен това всичко сега се съчетава по много вълнуващ начин – имате топ винарни, топ гроздови сортове, топ производители.

Миналата година бяхте в журито на конкурса за Вино Розе в Казанлък. Успяха ли българските вина да завладеят сърцето ви?

- На този конкурс се представиха някои прекрасни розета, които показаха, че имат своите отличителни характеристики и с лекота биха се наредили до тези в световен мащаб. Да, бях силно впечатлен!

Тази година сте член на журито на Balkan Wine Competition and Festival (BIWC). Какви са очакванията ви?

- Очаквам с нетърпение дегустациите. Разнообразието от вина от Балканския регион е голямо, особено тези, които са произведени от местни гроздови сортове. Тъй като съм жури на панелите за Източна Европа и Балканите на Decanter World Wine Awards в Лондон, имам възможността да дегустирам разнообразие от вина от региона в този конкурс. Надявам се сега да има много нови сортове вина, които да открия на BIWC - вина, които вероятно ще ми разкрият други отличителни вкусове, стилове и качество, които вярвам, че ще ме изненадат. Това е толкова вълнуващо!

На какво трябва да заложат балканските винопроизводители, за да се изгради бранда „балканско вино” и смятате ли, че е възможна такава колаборация? Все пак всяка изба се бори за собствен пазарен дял?

- Когато се спомене термина “балканско вино”, или “вина от Балканите”, правя асоциация с описания като “екзотично”, “автентични черти” и дори клишето “скрито съкровище”. Това е така, защото тук е последният важен бастион на европейския винен регион, който предстои да бъде откриван и изследван в дълбочина. За щастие, този процес най-после се случва, макар и бавно. Има още толкова много да бъде направено в тази посока. Необходими са съгласувани усилия на страните от Балканите, за да се дефинират и маркетират техните вина.

Вярвам, че би могъл да съществува Балкански бранд - това е добър начин за обща дефиниция за потребители, които имат нужда да идентифицират произхода на вината. Всъщност, вече има Балкански проект (Balkan Wine Project), който изнася вина от няколко балкански държави в Ню Йорк. В него отделните държави могат да демонстрират продукцията си, така че в крайна сметка потребителите да могат да разберат какъв е регионът като цяло и в частност отделните държави (България, Хърватия, Сърбия и др.) и най-важното - какви вина произвежда всяка от тях.

Къде намирате спецификата на балканското вино и може ли да се бори достойно за място на световните пазари?

- Балкански вина могат да бъдат открити вече на различни места в САЩ (особено в Ню Йорк и Калифорния), в Европа, а също и в Азия започват да забелязват. Със сигурност те могат да се борят за място на световните пазари, но все пак не както например австрийските, италианските или френските вина. Всяка страна от Балканите има ограничено количество висококачествено вино. И повечето страни, като Австрия например, могат да бъде разгледани като нишови във винопроизводството. Съществуват по-големи винарни, като например Cramela Recas в Румъния, които произвеждат голямо количество комерсиални видове вина, докато тези на Балканите са в лимитирани или средни обеми, откъдето идва и ценови проблем, т.е. за тях би било трудно да продават на ниски цени.

Каква е стилистиката на българските вина спрямо модните винени тенденции днес? Достатъчно ли конкурентни са?

- Качествените български вина, в частност червените, могат със сигурност да стоят редом до вината от цял свят. Производството им непрекъснато се увеличава, което и прекрасно. Разбира се, на чуждите пазари вината, които се котират са от международни гроздови сортове като Сира, Каберне фран, Каберне совиньон и др. И те са впечатляващи! Въпреки това, би било хубаво да има качествени продукции например от сортовете Мелник 55, Гъмза и Мавруд. Би било интересно да видим как белите вина набират международна сила, тъй като имате някои чудесни местни сортове бяло грозде. Предлагат се и добри български пенливи вина и това, което ми се иска да видя, е повече такива да получат признание. Има някои забележителни бели вина, които идват от балканските държави и би било хубаво България да е сред тях.

Какви са основните стъпки за изграждането на един национален винен бранд?

- Краткият отговор е: качество, качество, качество. Непрестанна грижа за винарните, постоянна чистота в избите и винопроизводители със страст и любов, които не са мотивирани от чисто комерсиални стандарти. Когато качеството стане постоянна величина, вината ще почнат да бъдат забелязвани. Въпросът с цената е валиден тук, но на първо място задължително трябва да бъде качеството.

Също така, винарните трябва да работят заедно, да се учат едни на други и да споделят знание, а не да работят едни срещу други. Ключът е в индивидуалността - но от гледна точка на национален винен бранд трябва да има някакъв вид хармония и желание да се работи в колаборация за страната. И, разбира се, правителството трябва да подкрепя целия процес, защото виното е продукт, който е символ на държавата. Много видим и престижен продукт при това, който може да достигне световни пазари. Тоест, подкрепата от държавата е задължителна за един стабилен и проспериращ сектор.

Ако трябва да предложите на приятели българско вино за една вечеря, какво ще изберете?

- О, много ми е трудно да отговоря, защото това би означавало да сложа на преден план дадено вино пред друго. Бих казал, че измежду качествените червените вина, отличителни са Каберне совиньон, Каберне фран и Сира, и разбира се, кюве - компилация от международни сортове с регионални като Мавруд и Мелник - те биха могли да бъдат особено пивки и да допълват вкусовите рецептори чудесно. Бях изненадан от някои бели вина, като Тамянка, което би подхождало чудесно на супа или дори салата с меки сирена.

 

Моля коментирайте