Ако сравним пазара на труда с екосистема, то определено може да кажем, че той не е „екологичен“. Взаимоотношенията между основните фактори на този пазар - работодатели, посредници, държавни институции, синдикати, професионални камари, работещи и безработни са или силно замърсени и затлачени от негативизъм и бюрокрация или направо липсват. Агенцията по заетостта и други държавни органи ни информират за процентите безработица и администрират обезщетения и квалификации. Работодателските организации пък има-няма и току публикуват статистики, които показват как „няма достатъчно квалифицирани хора“ на пазара. Агенциите за подбор, не се грижат за търсещите работа, а основно за работодателите, понеже те са клиента, който плаща. И търсещите работа от своя страна, след многократни безплодни усилия и откази се обезкуражават и отчайват все повече и повече. Цялата тази неекологична ситуация, прави, че те, дори и да се захванат за „някаква“ работа от отчаяние, те определено функционират под потенциала, който имат. И се завърта порочния кръг на недоверието, ниската продуктивност и силната неудовлетвореност.
Възможно е с политическа воля тази ситуация да се промени… някой ден. Знам обаче, че това няма да е достатъчно. Лично аз вярвам, че екологията започва отвътре - навън. И това, което мога да направя аз, е да работя за това. Сега. Стъпка по стъпка, конкретни малки победи, придружавайки конкретни хора, които да се реализират професионално на този пазар по конкретен начин и имат позитивно и конструктивно отношение към останалите играчи.
От целия ми многогодишен опит до сега, знам какво, как и на кого има потенциал да помагам. Заявявам го съвсем уверено и отговорно, подплатено с 16 години работа в придружаването на хора към нови професионални хоризонти. Открих призванието си да работя точно това във Франция.
Тогава аз лично бях в критична професионална ситуация. Търсех си работа отчаяно и след стотици безуспешни кандидатури си дадох си сметка, че моята руска диплома на компютърен инженер и няколко годишен опит не говореха нищо на работодателите или агенциите за подбор на френския пазар.
И слава богу! Това провокира прелома в моята кариера. През местното бюро по труда бях приета на обучение в организация, която се нарича Предприятие за педагогически тренинг (Entreprise d’Entrainement Pédagogique). Това беше обучителен център към занаятчийската камара в департамента Лоар-е-Шер. Занаятчийските камари във Франция обединяват най-малките предприятия, които сами произвеждат продуктите или услугите си и са с до 10 души служители. Този тип обучителни центрове се занимават основно с придружаване на безработни, с цел намиране на работа. Към края на обучителния ми период, ми предложиха да остана като обучител и координатор на европейски проект, подпомагащ нови, гъвкави форми на труд.
Още първите две години там, 80% от хората, които придружавах (в групи и индивидуално) си намираха работа в рамките на 3 месеца. Получихме дори похвала и лично от Никол Фонтен, тогава Председател на Европейския Парламент. След година вече идваха все повече и повече кандидати, привлечени от впечатляващата успеваемост. Една кандидатка ми разкри, че е чула, че като „пипна някого“ и той с лекота си намирал работа. Държа да уточня, че лекотата изглежда такава, чак след като пътечката е измината и целта е вече е ясна и наблизо.
Чудесата се случват, само и единствено защото ги искаме, сътворяваме и работим смело за това.
следва продължение
