Традиционната бира след работа в pub-a срещу офиса. Тази вечер всички са свършили по-рано работа - едва 9 вечерта е. Темите на разговор както винаги са свързани с икономическите неволи на Щатите и проблемите на Еврозоната. Към нашата група се приближава млад индиец в костюм. Иска да впечатли ръководителя на пазарния отдел в Goldman Sachs със страхотните си инвестиционни идеи, с надеждата, че ще си уреди интервю. Разговорът върви обещаващо, докато младежът не започва да възхвалява инвестиционния потенциал на възобновяемите енергийни източници. Интересно, как той не знае това, което е обществена тайна в цял Лондон - всички фондове са къси, а зелената енергия - огромни позиции от милиони паундове срещу зеления сектор. Спекулационните мехури съществуват откак свят (икономиката) светува. За най-ранен такъв пример се счита бумът в цените на лалетата в Дания през 1637г. Всички са запознати с интернет мехура през 1995-2000 г. и със спекулационния мехур на недвижимата собственост, който се спука едва десетилетие след dot.com мехура. В България такива балони също не са новост – високи шарени замъци се извисяват по Черноморието и зимните курорти - паметници на един не толкова отдавна спукал се мехур.
На този фон не е учудващо, че еуфоричният инвестиционен мехур в сектора на зелените енергии, който се образува, подхранван от държавни субсидии и страх от глобалното затопляне, се спука с гръм и трясък. Така поне изглежда, смятат големите играчи. Мнение или по-скоро изявление, подкрепено с огромни пазарни позиции.
Зелената енергия е един от най-перспективните сектори за инвестиции в момента - целият свят е обхванат от „зелената треска”. По света, както и у нас, тя вилнее - според европейските директиви до 2020 г. 16% от електроенергията в България трябва да идва от възобновяеми източници. Очакваше се новият закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) да сломи ентусиазма на тези велики комбинатори. Това се случи само за определени сектори, но уви, не и за други. Помпането на балона чрез държавни стимули дори бе засилено за една доскоро недооценена технология в България, каквато е енергията от биомаса.
Отпада досегашният лимит за ежегодна промяна на тарифите от ДКЕВР с + или – 5 %
Според новия закон, новите цени за изкупуване на зелена енергия са с близо 40 % по- ниски, а също така е съкратен и срокът за изкупуването на енергията. Фиксирането на изкупната цена става след получаване на Акт 15, тоест, едва след като строителството на проекта е завършено1. Това означава, че от инвестира се очаква да обвърже сериозни средства много преди да е ясна възвращаемостта на инвестицията. Предвидено е също така, при сключване на предварителен договор да се извърши авансово плащане в полза на оператора в размер на 25 хил. лв. на мегават инсталирана мощност за централи под 5 MW или 50 хил. лв. на мегават за такива с мощност над 5 MW. В случаите, когато присъединителните съоръжения се изграждат за лична сметка, е необходимо внасянето на гаранция съответстваща на същата сума2. Ако не бъдат спазени сроковете по договора за присъединяване, внесената сума остава в полза на оператора.
Допълнително се усложнява процеса и от съкратения срок на предварителните договори за присъединяване, който дава ЗЕВИ за завършването на обектите: едва една година от плащането на гореспоменатите такси, а не 2 години, както бе досега. В противен случаи предварителните договори се прекратяват и преговорите трябва да започнат отначало. За капак, според новия закон изкупната цена на зелената енергия може да бъде променяна на годишна база и то не само в рамките на 5% от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Този променлив компонент на тарифата увеличава риска от инвестицията и въвежда допълнителна несигурност при изготвянето на инвестиционната оценка на проекта. ДКВЕР се възползва максимално от дадените й законови правомощия и следвайки политиката на правителството намали драстично цените за фотоволтаични (PhV) и ветроенергийни паркове, като ги наду съответно за биомасата. При това без да се отчитат технологията на енергопроизводство от биомаса, дали е природосъобразно или увреждащо производство (като биомасата от горска дървесина). И така, налице е рязко спукване на ВЕИ балона за слънчевата и вятърната енергия, при това от факторът, който го наду на първо място – държавната намеса.
На какво тогава се дължи нестихващият ентусиазъм към ВЕИ?
Аз бих отговорила така. Според основния принцип на икономиката, предлагането се определя от търсенето. В периода от спукването на имотния балон (2008) до спукването на ВЕИ балона с приемането на ЗЕВИ (2011), България беше обект на особен инвестиционен интерес в сектора и, както си му е редът, предлагането на проекти не закъсня. Основен източник на този интерес бяха чуждестранните инвеститори, водени от глобалните пазарни тенденции: развиващи се пазари (България) и развиващи се сектори (зелена енергия). В резултат се развихри една еуфория, в която предприемачи от всички сектори, собственици на земя, спекуланти на недвижими имоти или просто находчиви хора с излишни пари, се втурнаха да разработват проекти за ВЕИ, в много случаи като дегизировка за продажби на недвижими имоти.
Всичко, което беше необходимо, е парче земя и нужните разрешителни за да се продаде проекта за солидна сума, на много добра печалба
На пазара се появиха фирми- брокери на ВЕИ проекти, а интернет пространството прелива от обяви за невероятно изгодни сделки. Проектите за вятърни паркове, например, вървяха между 130-160 хил. евро на мегават проектирана мощност. При соларните паркове има по-голяма дисперсия в цените, като те варираха между 170 – 200 хил. евро на мегават проектирана мощност. Важното беше, че купувачи не липсваха и балонът се наду.
Сега, обаче, изведнъж пазарните тенденции се обърнаха, а инвеститорите се опитват да напуснат потъващия кораб, докато все още могат. Докато преди се инвестираше лекомислено в земя и разрешителни за изготвянето на зелени проекти, в повечето случаи без бизнес план и без основни изчисления за рентабилността на подобна инвестиция, то сега това е наложително, ако не заради промяната в пазарните тенденции, то поне заради по-строгите изисквания на новия закон. Фактор е и пресушаването на леснодостъпното банково кредитиране, а влагането на свежи собствени пари винаги поставя инвеститора пред трудна дилема. Наскоро ми попадна една инвестиционна оценка на ВЕИ проект, която гласеше: „Систематичните рискове в разглеждания проект са ниски, тъй като плащанията на произвежданата електроенергия са законово гарантирани и то при преференциални цени. Те отдавна се ползват в Западна Европа и затова и нашите такива са част от една наша национална преференциална система, която изцяло е по модела и напълно се вписва в една много по-голяма и стабилна система, опираща се на много широка международна основа – Протокола от Киото и членството ни в ЕС.”
Истината е, че на правителството, не политиката или законите представляват най-сериозният източник на несигурност според анкетирани инвеститори в сектора. Добър пример беше несигурността, предшестваща новия закон за ВЕИ, както и последвалото отдръпване на голяма част от чуждестранните инвеститори след приемането му. Само по себе си решението да се поеме този „правителствен риск” не е достатъчно, защото самият сектор като такъв крие допълнителни икономически и технологични рискове, които се натрупват към политическия и регулационен риск. Когато прибавите и операционните рискове на проекта, които между другото включват забавяне на изпълнението, проблеми с поддръжката и т.н., рисковете стават твърде многобройни. Нормално е, заради особената несигурност, свързана с този тип проекти, инвеститорите да изискват по-голяма компенсация под формата на по-голяма възвращаемост.
следва продължение
