fbpx Знаем ли какво ни очаква в следващите години? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Знаем ли какво ни очаква в следващите години?

Знаем ли какво ни очаква в следващите години?

Сред бизнеса у нас доминира положително отношение към присъединяването на страната към ЕС - 86 % подкрепят усилията в тази посока. Повече от половината (58%) категорично одобряват процеса. Противниците на членството са около една десета - 11 %.
Факт е, че големината на фирмата оказва влияние върху отношението към членството в ЕС. Най-висок дял привърженици на интеграцията (94%) има сред представителите на големите фирми (над 250 души персонал). Поддръжниците намаляват в следващите групи и сред представители на микропредприятията (до 10 човека персонал).
Три четвърти (78%) от интервюираните ръководители на фирми смятат, че интеграцията ще донесе на страната повече изгоди, отколкото ограничения. Според 71% бизнесът в България ще спечели повече, отколкото ще загуби след присъединяването. Според мнозинството (71%) от отговорилите


променената пазарна ситуация ще
облагодетелства повече чуждестранните фирми


отколкото българските. Най-вероятно подобно мнение е свързано с осъзнатото превъзходство на компаниите от Централна и Западна Европа.
Положителните нагласи към процеса към присъединяване най-често се свързват с очакванията за подобряване на макроикономическата ситуация - увеличаване платежоспособността на българските потребители и на инвестициите в инфраструктурата и икономиката. Половината (50%) от интервюираните посочват, че присъединяването ще доведе до повишаване жизнения стандарт на хората и като следствие оборотът на фирмата им. 41% очакват средствата от еврофондовете да допринесат за подобряване инфраструктурата и регионалното развитие. Над една трета (36%) смятат, че фирмата им ще съумее да се възползва от разширения достъп до чуждестранния капитал, технологии и опит. Също толкова често се посочва и разширяването на пазара и възможнос-тите за печалба.

Най-големите ползи:

  • ще се повиши жизненият стандарт на хората, а оттам и оборотите на фирмата;
  • европейските фондове ще подпомагат
    подобряването на инфраструктурата и регионалното развитие;
  • достъп до голям общ пазар с възможности за по-големи печалби;
  • по-големите потоци от чужди инвестиции ще осигурят капитали, технологии и умения;
  • пълното прилагане на европейското общностно право ще подобри бизнес климата;
  • ще паднат разходите за митнически и друг тип бариери;
  • ще се подобри конкурентноспособността на фирмата;
  • ще се въведат по-високи екологични стандарти.

Едновременно с ползите обаче се осъзнават и трудностите, пред които ще бъдат изправени бизнес организациите. Като най-сериозни се приемат конкуренцията на западните фирми, увеличаването цената на труда, и нарастването на разходите за опазването на околната среда, условията на труд и обучение. По-рядко се срещат опасенията от по-високо
текучество сред персонала.

Като безспорно печеливш отрасъл
се възприема туризмът


Точно на противоположния полюс е тежката промишленост. Най-песимистични са очакванията за съдбата на машиностроенето.
Доста са и мненията, че селското стопанство ще загуби от присъединяването, но те се разделят на две. Много вероятно е, да има схващане, че едни подотрасли на селското стопанство ще се развият, а други ще западнат, вследствие на административната регулация в ЕС. Възможна причина са и очакванията, че ще останат да функционират по-големите, разработени и отговарящи на изискванията стопанства, а повечето от дребните ще бъдат принудени да прекратят дейността си.

Подготовка за интеграция

На практика мнозинството от фирмите се отнасят доста небрежно към значението на стратегическото планиране. 58% от бизнеса споделят, че тяхната организация няма разработена конкретна стратегия, свързана с предстоящото разширяване на ЕС. Малко над една трета (35%) са организациите разработили план за действие.
Най-често като причина за липсата на фирмена стратегия се изтъква слабата информираност. Друга причина е мнението, че приемането на страната в ЕС се възприема като нещо далечно, съответно планирането все още не е необходимост. Съществуват и фирми (4%), които преценяват, че нямат нужда от подобна концепция.
Въпреки това голяма част от фирмите полагат някакви усилия, за да изпълнят изискванията на ЕС, но тези действия не са подчинени на изградена фирмена стратегия. 95% твърдят, че са взели мерки за повишаване качеството на предлаганите продукти или услуги през последните три години. Почти всички са работили за подобряване условията на труд (92%) и управлението на компанията (91%).

По-малко от фирмите са предприели действия в области, които изискват по-сериозни инвес-тиции, но и осигуряващи по-големи предимс-тва пред конкуренцията, като:

  • внедряването на системи за управление
    на качеството;
  • намаляване вредата за околната среда;
  • производството на нови, по-високо
    технологични продукти.

56% от фирмите правят усилия за установяване на партньорски отношения с търговски организации от ЕС (56%) и по-малко от половината (43%) за привличане на чуждестранни инвестиции.
Тревога буди липсата на опит

в търговските отношения с партньори от ЕС
Три четвърти (76%) от фирмите не експортират продукция в тези страни. Близо една четвърт реализират стоки и услуги в тези страни, като за повечето от тях това е до половината от продукцията. Едва 4% са фирмите, които работят изцяло за европейския пазар. Допълнителна пречка пред българските бизнес субекти за реализация на продукция в страните от ЕС е езиковата бариера. Почти половината от интервюираните ръководители твърдят, че знаят един от официалните за ЕС езици.
Доста от ръководителите на фирми признават, че не владеят нито един от официалните езици за ЕС. Именно сред тях е най-нисък делът на изнасящите продукция.
Още една трудност в процеса на подготовка е и обстоятелството, че мнозинството от фирмите до момента не могат да се възползват от субсидиране от предприсъединителните фондов
е.

Facebook коментари