fbpx 1,2 л/100 км с Volvo XC40 хибрид (тест драйв) | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

1,2 л/100 км с Volvo XC40 хибрид (тест драйв)

Водеща снимка
Да

1,2 л/100 км с Volvo XC40 хибрид (тест драйв)

Винаги съм казвала, че е интелектуално удоволствие да караш Volvo. Влизаш в капсула, която те отвежда в свят на подреденост, сигурност, удоволствие от живота и малките неща, въпреки, че зад един такъв автомобил стоят огромен труд и умения на инженери, дизайнери и дузина още специалисти, посветили стотици часове, за да създадат удоволствие. Неосъзнато удоволствие от комфорта и съвършенството на една машина.

В петъчния следобед София гъмжи както винаги, а аз имам да обиколя няколко места в сърцето на града.

Зад волана съм на първия от новата линия електрически и Plug-in хибридни автомобили на Volvo XC40 Recharge, който въз основа на конвенционалния XC40 комбинира 1.5 литров трицилиндров турбо-бензинов двигател с трансмисия с двоен съединител и електрически мотор с 10.7 kWh литиево-йонна батерия, като получава обща мощност от 262 к.с. и възможност за изминаване на около 50 напълно електрически километри. Целта на шведския производител е около 20% от годишните продажби на автомобили да са Plug-in хибриди, а до 2025 г. 50% от продажбите да са на изцяло електрически автомобили, останалите 50% да са хибриди.

Може да звучи като за статия, но наистина се улавям, че все повече ми харесват електромобилите и когато мога да карам на ток се чувствам някак „по-чиста“ за света. Не, изобщо не съм привърженик на Грета и подобните модни гурута, но харесвам все по-зелените идеи за живот.

В петъчния следобед движението в София гъмжи както винаги, а аз имам да обиколя още няколко места. Признавам, че винаги с нежелание се движа в този период, но влизам в моята Volvo капсула, включвам любимата ми система аудио система Harman Kardon Premium Sound и се пренасям в моя свят. Автомобилът потегля рязко, с мощ и в същия момент меко – типичното електро усещане. Веднага изключвам звука на музиката, защото искам да слушам „тишината“ на електромотор (ще се наслаждавам на 14-те hi-fi високоговорители със субуфер с въздушна вентилация, създаващ басов звук, който кара да трептят фибрите на тялото, когато тръгна по-късно на дълъг път).

В купето е изключително тихо, само като се заслушам чувам онзи специфичен звук като от тролей. Петъчната тапа в София все повече се засилва и ми се налага все по-често да натискам спирачка и да намалявам скоростта. И в този момент си мисля, че всичко друго извън електрическо придвижване е безумно – автомобилите работят на място, видимо старите изхвърлят от ауспуха черен дим (не искам да мисля за състава му), боботенето в града е почти адско.

Поглеждам към разхода на автомобила и се впечатлявам - изминала съм малко над 30 км и средният ми разход е 1,2л/100 км. Мисля, че никога не съм виждала подобни цифри :). Имам още 10 км в батерията.  Всъщност почти през цялото време съм се движила на ток, а този разход е от няколко форсирания, в които се е включил бензиновия мотор, за да подпомогне тягата. Напълно е възможно обаче в града да се придвижвам с този автомобил само на ток, достатъчни са ден-два, за да свикне шофьорът с особеностите. Така реално през цялата седмица можете да се придвижвате само на ток. Зареждането на литиево-йонната батерията е лесно – в домашната мрежа става за около 4 часа.

На другия ден отивам да зареждам собствените си батерии сред природата. И докато в града предния ден се състезавах със себе си, за да успея да мина максимално електрически километри, да печеля от рекуперацията, на магистралата отпускам автомобилната си душа. Пак повтарям, че е интелектуално удоволствие да си зад волана на Volvo. Седалките са съвършени, като че ли оформени по моето тяло. Инфотеймът системата разположена на 9,0-инчовият вертикален сензорен екран в централната конзола е с отлична видимост, въпреки ярко слънчевия ден. На нея могат да се интегрират Apple CarPlay или Android Auto, а сателитната навигация е отлична – води ме безпогрешно към горите тилилейски, към които съм се запътила.

Наслаждавам се на адаптивния автопилот. Въпреки, че повечето шофьори не го ползват, аз съм му голям почитател, най-вече при магистрално движение. Тази технология помага автоматично да поддържате определено разстояние до автомобила пред вас, като адаптирате скоростта си. Това също така помага да задържите автомобила в средата на пътната лента, като автоматично прави леки корекции на волана. Е, ако искате да изпреварите, за да не ви връща в лентата с усилие, трябва да дадете мигач, но то и според правилата се изисква даването на мигачи, нищо, че те също не са харесвани от българските шофьори. Този автопилот също е много удобен в напрегнат градски трафик, защото наистина предпазва от леко, но неприятно „чукване“ с предния автомобил, например, докато цъкате по телефона (това вече е масово) и ще натисне спирачка вместо вас, ако се наложи.

След като съм изминала 170 км, поглеждам към разхода и виждам 7л/100 км. За скорост от 140 км/ч, компактния SUV се представя много добре. Имам останали десетина километра в електрическата батерия. Минавам на еко режим и последните километри до зелената поляна изминавам в хармония със себе си и природата – с 0 вредни емисии.

Чисто ми е в душата. Оглеждам се в скоростния лост за 8-степенната автоматична скоростна кутия Geartronic, ръчна изработка от истински кристал, изработен от шведските майстори на стъклото в Orrefors®. Истинско бижу.

Харесвам тишината и спокойствието. Време е за доза зареждане.

сники: авторът

Facebook коментари