fbpx България - какво се случи с финансите на домакинствата в Ковид кризата? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

България - какво се случи с финансите на домакинствата в Ковид кризата?

Водеща снимка
Да

България - какво се случи с финансите на домакинствата в Ковид кризата?

Covid-19 унищожи живота и поминъка на милиони хора, а световната икономика се потопи в най-дълбоката си рецесия след Втората световна война. В същото време паричната и фискалната политика мобилизираха огромни суми за подкрепа на икономиката, пазарите и хората.

Глобалните брутни финансови активи се увеличиха с 9,7% през 2020 г., достигайки магическите 200 трилиона евро за първи път. Това извежда на преден план дванадесетото издание на „Global Wealth Report“ на Allianz.

Спестяванията бяха основният двигател.

Локдауните драстично намалиха възможностите за потребление, което предизвика глобалният феномен „принудителни спестявания“. Новите спестявания скочиха със 78% до 5.2 трилиона евро през 2020 г., което е абсолютен рекорд. Притоците в банкови депозити (опция при принудителни спестявания, когато в банковата сметка остават неизразходвани приходи) почти се утроиха (+187%).

Депозитите представляват половината или повече от новите спестявания на всички разглеждани пазари. В резултат на това за първи път банковите депозити нараснаха в световен мащаб с двуцифрен процент от 11,9%. Предишният пик на растеж беше 8% през 2008 г. по време на финансова криза. Докато активите в ценни книжа, подпомогнати от силните фондови пазари, нарасна с 10,9%, активите на застрахователните и пенсионните фондове показаха много по-слабо развитие, като се увеличиха с 6,3%.

Ваксинация

Въпреки подтиснатия старт, продължаващите затруднения в световната търговия и новите варианти на вируса, налагащи нови ограничения, глобалният БВП ще нарасне силно през 2021 г., задвижван от кампанията за ваксинация, която позволява на икономиките да се отворят отново и дори частично да се върнат към нормалното.

Освен това, разхлабените парични политики и щедрата фискална подкрепа остават в сила. Какъв е резултатът за спестителите по целия свят? Освен всички големи размествания на фондовия пазар, 2021 г. би трябвало да се окаже още една добра година за тях, тъй като общият ръст на финансовите активи в световен мащаб е около 7%.

„Цифрите са много впечатляващи”, каза Людовик Субран, главен икономист на Allianz. „Но трябва да се разровим по-дълбоко. Повечето домакинства не са спестили, а просто са оставили парите си настрана. Всички тези странични  пари по банкови сметки са пропиляна възможност. Вместо това домакинствата трябва да инвестират в пенсионирането си и в зеления преход, давайки възможност на обществата да овладеят първостепенните предизвикателства, пред които сме изправени - климатичните и демографските промени. Страхувам се, че ако в крайна сметка домакинствата започнат да харчат, парите ще свършат като отмъщение и само ще подхранват инфлацията. Спешно се нуждаем от нова „култура на спестяване“.

Продължителен Ковид

През 2020 г. финансовите активи на развиващите се пазари (+13.9%) нараснаха отново по-бързо, отколкото на развитите пазари (+10.4%), като след три годишен период се върнаха към познатите модели на растеж. В резултат на това разликата в просперитета между богатите и бедните страни също се сви донякъде. Тенденцията, която диагностицирахме миналата година – увеличаване на пропастта между по-бедните и по-богатите страни - изглежда, че засега е спряна. Все пак е все още рано да бъдем категорични.

Въпреки че много развиващи се страни се представиха изненадващо добре през първата година от пандемията, има индикации, че дългосрочните последици и предизвикателства от недостатъчната ваксинация и преконфигурирането на веригите на доставки в  дигитални и екосъобразни, могат да засегнат предимно по-бедните страни. Същото може да се твърди и по отношение на разпределението на националното богатство.

Докато средната класа се е свила през последните години (имайки предвид намаления й дял от общото национално богатство в много страни), през 2020 г. огромните социални трансфери успешно се противопоставиха на по-нататъшното отдалечаване от класата на богатите. Но тази щастлива развръзка може да не продължи, когато държавната подкрепа изтече и директните последици от кризата - като загуба на милиони работни места, отново се почувстват.

Освен това, кризата доведе до значително занижаване на училищното образование. Поради това Covid-19 вероятно ще затвърди социалната неподвижност. Постепенното изчезване на средната класа е спряно само временно.

България: Без ръст на финансовите активи

Брутните финансови активи на българските домакинства са нараснали с оскъдния 0,1% през 2020 г., което е най-слабото увеличение от 2000 г. Така българските домакинства са сред малкото нещастни спестители, които не са почувствали увеличение през 2020 г. Основната причина за това е класът на активите в ценни книжа, който представлява 43% от всички активи, и е намалял с огромните 9,3%. Това е първият спад от 2012 г. насам, дължащ се отчасти на факта, че българските спестители се превърнаха в нетните продавачи на ценни книжа през 2020 г.

Другите два класа активи - банкови депозити, както и активи на застрахователни и пенсионни фондове, показаха силен растеж, увеличавайки се съответно с 10.0% и 10.8%. Но за разлика от повечето съседни страни, няма как да говорим за бум на спестяванията. Напротив, новите спестявания паднаха близо до нула (увеличаването на банковите депозити е просто обратната страна на продажбата на ценни книжа).

Ръстът на задълженията се забави до 5.0%, което е най-бавното увеличение от четири години насам. Поради свиване на икономическото производство през 2020 г., съотношението на дълга (пасиви в % от БВП) скочи до 31%. Това все още е значително под нивата, които се наблюдават например в Чехия (42%) или Словакия (51%).

В крайна сметка нетните финансови активи се свиха с 1,1%. С нетни финансови активи на глава от населението от 10 010 евро, България остана на 35-то място в класацията на най-богатите страни.

Така България се нарежда в защитна позиция сред страните в региона - под Словения (25), Чехия (26) и Унгария (30), но изпреварва Полша (37), Словакия (38) и Румъния (40). Нещо повече, от 2000 г. България се изкачи със седем стъпала, подчертавайки успешния процес на догонване през последните десетилетия.

Facebook коментари