Пазарът на козметични продукти е изключително наситен и борбата на българските производители за пазарен дял е трудна. Още повече, че все още по различни причини, клиентите предпочитат да купуват чужди марки. С един поглед към рафтовете обаче се вижда, че цените на родното производство са в пъти по-ниски, а качеството по нищо не отстъпва на много известни брандове. Как това как се прави бизнес в този бранш, разговаряхме с Димитър Луканов, изпълнителен директор на една от най-старите козметични компании у нас Арома.
Г-н Луканов, какво е качеството на българската козметика? - Със сигурност качеството на определени продукти не отстъпва на това, което се произвежда в Източна Европа. Правя това сравнение, защото в Западна Европа почти нищо не остана като производство. Категорично мога да заявя, че от българските марки доста продукти, които са и значително по-евтини от мултинационалните си конкуренти, са с по-добро качество.
Как се получава така – по-добро качество, а по-ниска цена? - Има много обяснения, но всичко опира до маркетинга и рекламата. Големите компании харчат огромни бюджети за промотиране на техните продукти, купуване на рафтове в супермаркетите, кампании. Това ги води обаче до нуждата да работят на огромна нормена печалба, като в някои случаи тя достига дори до 85% от крайната цена. Ние работим с достатъчен профит марджин, за да оцелеем.
Наистина ли вече в Западна Европа не останало козметично производство? - Малко са тези продукти, които се правят там. Защото производство, което е енергоемко и изисква повече работници, е прекалено скъпо. Ние произвеждаме продукти за различни европейски клиенти, които са затворили своите производства. Не може да се получи добра печалба, ако имаш висока себестойност. Това говори, че в Западна Европа трудно се произвеждат масови продукти.
А не предпочетоха ли тези компании да изнесат производствата си в Китай? - Много компании все още не желаят да изнесат производствата си там. Правят се четки за зъби, пасти, продукти, които няма много рискови фактори. Всяко нещо, което идва от Китай е с по-ниско качество. Ако то идва със същото качество като европейското, то и цената тогава е европейска.
Колко време е нужно за разработването на един нов продукт и въвеждането му на пазара? - Много зависи от конкретния продукт, защото някои от по-сложните като грижа за кожата или емулсии например, изискват тестове около 5-6 месеца. Ние трябва да се гарантираме качеството през целия период на ползване на продукта. Но средно между 9 и 12 месеца е разработката на нов продукт.
Какъв процент от продукцията изнасяте? - Изнасяме около 65% от производството. А на собствените марки износът е около 20% и то основно в балканския регион и в Близкия Изток. Допреди няколко години изнасяхме и за Русия, но пазарът там стана доста тежък и усложнен от политически причини, а високите мита за внос и ни правят неконкурентно способни. Българската продукция е известна като качествена, но евтина и руснакът не е готов да си купи наш продукт на цена, колкото някоя от известните световни марки. С цените, които продавахме не може да се финансират маркетингови бюджети или да се препозиционират брандове. Затова ние заменихме този пазар с доста по-рентабилен в прайвит лейбълите. В арабските пазари има голямо търсене на козметика, там хората не са предубедени, ние сме част от ЕС и за тях е достатъчно да пише произведено в ЕС. Като цяло те са добронамерени към България. Въпреки митата в някои държави и усложнените процедури за внос на някои стоки.
Има ли разлика в маркетирането у нас и в арабския свят? - Със сигурност. Ако у нас пазара вече е вкаран в магазини и хипермаркети, там все още има малки магазинчета и пазари навън, за които все още най-важното нещо са рекламни материали, които у нас вече отминаха.
Кризата как оказва влияние на бизнеса? - Най-вече в две посоки – първо, свито потребление, което продължава да се свива и да натиска всички компании. Липсват моменти от преди кризата, когато хората виждаха добра оферта и купуваха, дори без да им трябва в момента продукта. По-големият проблем обаче, е голямата междуфирмена задлъжнялост и увеличеният риск от събиране на вземанията навреме и въобще. Нас най-много ни задържа желанието ми да предпазим компанията от несъбрани вземания, което пък ограничава всякакви възможности да увеличим продажбите. В момента в който, човек се отпусне и реши, че ще работи с отложено плащане или акредитив, колелото се завърта. На този етап аз смятам, че това е прекалено голям риск. И за момента нямаме лоши вземания, дори успяхме да си вземем дължащи пари от преди кризата.
Има ли добри специалисти в козметичния бранш у нас? - Смятам, че има много добри специалисти, защото имаме традиции. Много фирми произвеждат козметика и повечето са достатъчно стари – ето, Арома е основана през 1924г. и през всичките тези години е изградила отношения с образователните институции и сама е създала специалисти. И до ден днешен обучаваме млади хора.
С какви суровини работите? - С най-качествените. Ако можем да купим българска суровина, задължително избираме нея, но когато качеството не е съвместимо с нашите спецификации, купуваме вносни. За съжаление в България се произвеждат много малко суровини за козметичната промишленост, като основно те са натурални извлеци и екстракти.
Каква е нелоялната конкуренция? - Като навсякъде. Сивата икономика работи и постига цени, които едно голямо предприятие не може да си позволи.
Арома планира сериозни инвестиции в производството. Защо предприемате тази стъпка по време на криза? - Основната ни цел е не само европейски стандарт и качество на производството, които и сега имаме, а да постигнем стандарт, който да е валиден в следващите 10 години. Завода, който строим ще ни донесе покриване на всички стандарти, които се очакват в обозримо бъдеще. Постоянно изникват нови изисквания и ние не искаме да ни изненадат. Сградата е нова, реорганизираме цялото производство, за да са по лесни процесите, модернизираме машините. До края на годината ще сме напълно готови.
Свидетели сме на все повече сливания и закупувания на компании. Вие гледате ли в тази посока? - Това е нормално развитие на бизнеса и консолидацията във всеки един бранш е неминуема и дори задължителна, за да могат компаниите да стават по-силни. В България козметичният бранш категорично се нуждае от консолидация, защото и в момента сме десетки фирми, а всяка от нас е достатъчно малка за европейската сцена, въпреки че е голяма за българския стандарт. Обмисляли сме да се обединим с други компании, но за да има смисъл или трябва да се консолидира целия бранш и да се превърне в една мощна компания или да се съберат компании, които да се допълват. Лошото у нас е, че всички правим едно и също. От двете най-големи компании Арома и Ален мак, през годините са се отделяли хора, които сега произвеждат същото – едни и същи продукти, една категория и ценова ниша, насочено към масовия пазар. Единици са тези, които имат нещо по-различно. Именно към тях си заслужава да се обърне внимание.
Какви са предпочитанията на българите – родна или чужда козметика? - Има и едните и другите. Но за съжаление повечето потребители са на мнение, че вносната козметика е с по-добро качество. Това е резултат на агресивна рекламна политика на мултинационалните компании и неограничените им възможности за комуникации с настоящи и потенциални клиенти. Българската козметика отстъпва на вносната по отношение на дизайн и опаковка, но като продукт в повечето случаи е напълно конкурента на световно известни марки.
