“Нека да си поживеят и да бъдат максимално дълго деца” – често чуваме тази мантра понякога дори и като оправдание за бездействие по много теми. А никой не иска да отнеме детството – напротив. Идеята е в този вълшебен период, когато летят на крилата на въображението децата да получат представа за света на големите и да започнат да мечтаят как да го променят!
Департаментът по образованието във Великобритания публикува изследване за ефекта от ранното кариерно ориентиране в училищата. Деца, които са запознати в ранна възраст с различни кариерни възможности са по-мотивирани и готови да реализират целите си. В училищата, в които е въведена рана ориентация се наблюдава засилена ангажираност и мотивация към учебния процес.
Още в най-ранни детски години
Всички знаем притчата за индийското семейство, което занесло бебето си при местния мъдрец на 1 месец, за да го обучава и той им отказал, защото вече било късно. Да оставим шегата, но стереотипите се коват в много ранна възраст. На 4 годишна възраст децата вече са формирали силни полови стереотипи по отношение на професиите (изследване на психолозите Ashton Trice и Kimberly Rush).
Едва 7 годишните формират “реалистична”, а не “измислена” представа какво искат да работят – тоест искат да станат полицаи, а не Батман. Открита е връзка с поведението на класа и избора, който прави детето (Institute of Education). Открито е и, че отношението на младите към науката се формира рано и е много зависимо от пола, социалната и етническа принадлежност (King’s College London). Психолозите препоръчват да се започне да се говори за различни кариери и професии на 8 – 9 годишна възраст.
Нека децата влязат във фирмите
В цяла Европа вече има много добри практики за ранна кариерна ориентация. Във Великобритания организацията Inspiring Futures е една от многото активно подкрепени от работодатели, които помагат за кариерната ориентация в училище. В Холандия има правителствена програма, която подкрепя популяризирането на технически науки в ранна възраст. Децата се запознават с фирми и посещават работни места. Вече има страхотни инициативи и в България – една от тях е на българската мрежа на глобалния договор – „Гордея се с труда на моите родители”, която също е подкрепена от повече от 20 компании. Junior Achievement е една от първите организации за подпомагане на бизнес обучението в страната и на сравнително ранен етап среща децата с бизнеса. Инициатива „Бъдители“ обединява екип от професионалисти в различни области. Под формата на разчупени и иновативни лекции те споделят за пътя, изминат от училище до това, което са сега и подпомагат учениците да изминат този път. Висшето училище по застраховане и финанси също има богат опит в ранната кариерна ориентация с конкурси за младежки фирми, Млад Одитор и посещения в часа на класния.
Къде е разминаването?
Затова да се борим за работодателска марка в съзнанието на завършилите студенти е малко късно. Те имат ясна представа какво искат и заплащането отдавна не е главният им стимул. Проучване на Deloitte на какво държат младите при избор на работно място показва, че имиджът на работодателя (22%) и хората и културата (24%) заемат почти еднакво място наред със заплащането и обучението (28%) и характеристиките на длъжността (26%).
Според същото проучване има сериозно разминаване между това, което предлагат банките например и това, което очакват младите. Според учащите банковите институции не предлагат креативна и динамична работа и приятелска работна атмосфера. Дори сигурността на заетост, която преди се считаше за основно предимство в банковия сектор е останала в миналото. Младите не виждат и иновативност и гъвкаво работно време в този сектор – все сериозни пречки пред работодателските марки в бранша.
Правете смисъл! Парите и служителите ще го последват
Ако трябва да дам един съвет на този фон на компаниите, които се вълнуват как ги възприемат младите служители, той би бил: “Правете смисъл! Парите и служителите ще го последват.” Защото смисълът или стремежът да правим света по-добро място е новата валута. Изследванията показват, че е 3 пъти по-вероятно е да задържите младите ако правите смисъл. А служителите ви ще бъдат 1,4 пъти по-ангажирани.89% от клиентите също вярват, че компания, която прави смисъл ще предоставя добри услуги, а 72% от потребителите биха препоръчали компания, която прави смисъл. Тоест – ако изобщо някога сте се съмнявали, вече няма какво да се чудите, а се замислете как допринася компанията ви за един по-добър и смислен свят.
Добрият мениджър задържа хората
Безпощадните и коравосърдечни корпорации остават в миналото. Вече всеки знае, че за да печели добре, трябва да прави добро. Културата на компанията и нейните ценности са по-важни от заплащането при избор на работно място. А добрият мениджмънт и доброто отношение към хората е много по-важно за задържането им от парите. Според проучване на консултантската компания HAY за служителите в Япония културата на компанията, в която ще работят и нейните ценности са по-важни от заплащането при избор на работно място. Дори на ценово чувствителен и беден пазар като Индия, Industryweek публикува анализ, че добрият мениджмънт и доброто отношение към хората е много по-важно за задържането им от парите.
Нелсън Мандела е казал, че образованието е най-силното оръжие, с което можем да променим света. Значи там е и най-голяма ни сила да създаваме обичани работодателски марки и да променяме трудовия свят към още по-добро.
----------------
Детелина Смилкова е вицепрезидент на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). През 2015 г е избрана за председател на УС на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ).
