Г-жо Ставрева, споделете повече с какво се занимава вашата компания?
- Тендър Сървис е международна b2b компания, която предлага на своите клиенти възможности за развитие на бизнеса. В България работим основно в областта на публичния сектор, като откриваме за нашите клиенти обществени поръчки, подходящи за дейността им – селектираме информацията според индивидуалните им изисквания, анализираме изтекли процедури, за да ги ориентираме какво е търсенето в техния бранш, кои са конкурентите им и на какви цени са сключените договори. Тази информация за пазара не може да се получи в частния сектор, но за публичния, тя е налична и дава страхотно конкурентно предимство.
Също така подпомагаме по-начинаещите фирми, които сега стартират с обществени поръчки как правилно да оформят своето офертно предложение и правилно да подадат документите си през електронната система за кандидатстване. Друга част от информацията, която събираме и обработваме, са предложения за участие в частни конкурси, проекти с Европейско финансиране, които също им дават възможности за растеж.
Оказа ли влияние Covid-19 и върху обществените поръчки?
- През 2020 определено имаше спад в новообявените поръчки с близо 40%, основно поради спешното пренасочване на средства за справяне с Ковид пандемията. Но през 2021 пазарът бързо се съвзе и нивата се възстановиха – през 2021 бяха обявени 19 345 нови поръчки, което е много близко до броя им през 2019, показва публичният регистър на ЦАИС-ЕОП.
Обществените поръчки винаги са били интересна и широко коментирана тема, но почти винаги в контекста на корупционните практики, и за съжаление това е напълно основателно. Различното, което се случи през изминалата година бе, че за пръв път се постави началото на мащабни разследвания, които най-накрая излязоха от нивото на журналистическите репортажи и за пръв път успяха да добият институционални измерения и наистина да вървят в посока на това какво трябва да се промени, за да се намалят и един ден (да си пожелаем) да спрат злоупотребите.
Ние имаме представителства в 16 страни в Европа и знаем, че публичните покупки могат да бъдат съвсем адекватна алтернатива на частния бизнес, фирмите могат да работят в условия на справедлива конкуренция и да създават красиви неща за държавата... и искрено се надяваме, че един ден и при нас фразата „обществена поръчка“ ще излезе от мрака на понятието „мръсен бизнес”.
Какви са основните проблеми днес при обществените поръчки и от двете страни - държавните възложители, които ги обявяват и фирмите от друга?
- Първо ще направя уговорката, че бих искала да се абстрахираме от темата корупция поне за малко. Да, корупцията е основният проблем, и когато изпълнителят е предварително решен и поръчката е написана за него, всякакви по-задълбочени анализи са безсмислени.
Но ние всеки ден разглеждаме поръчки и виждаме проблеми в тях, които не са свързани с корупционни цели. Поставят се условия, които са удобни за възложителя – за да си спестят експертите административна работа или за да се „застраховат“ по-добре с изпълнението, и волно или неволно се стига до изисквания, които ощетяват отсрещната страна или най-малкото правят поръчката неатрактивна за участници. Понякога това е умишлено, но понякога е просто навик по инерция, защото възложителите така са свикнали, и защото законът им го позволява. Възложител и изпълнител са двете страни в един процес, които на по-обикновен език наричаме купувач и продавач.
Както във всеки бизнес, купувачът заявява какво търси и при какви условия ще го купи, а продавачът - какво точно предлага и на каква цена ще го продаде. В света на държавната администрация, всичко това става писмено с множество различни и сложни документи, но по същество процесът е същият като във всяка друга сделка.
За съжаление, виждаме на практика как множеството вратички и изключения в ЗОП, улесняват възложителя и затвърждават и без това по-силната му позиция, до степен, в която обществените поръчки стават все по-неизгодни, непривлекателни, неинтересни за малкия и среден бизнес и този процес не само, че не дава добър достъп на фирмите до публичните ресурси, но и в по-дългосрочен план ощетява и нас, данъкоплатците. Липсата на конкуренция води до това, че на практика не можем да използваме максималния потенциал на обществения си ресурс, за да придобием най-добрия продукт.
Пред какви казуси най-често се изправяте?
- Това, че възложителите, които харчат имагинерните държавни пари, невинаги се държат като добросъвестни бизнесмени, и не се стараят достатъчно да дадат най-добрите възможности на бизнеса за достъп до публични ресурси. Възложителят е изправен пред очакването да закупи най-добрият продукт на най-добра цена, но и трябва да направи това по възможно най-справедлив начин. Ние ежедневно анализираме обществени поръчки, в последните месеци се фокусирахме върху общинските поръчки за строителство и успяхме да формулирахме няколко „проблемни зони“ в условията на обществените поръчки в България, в които ясно се виждат действия, с които възложителите се възползват от силната си позиция в сделката и нарушават баланса.
Парадокс е, че макар видимо несправедливи, тези действия се оказват абсолютно законни. В резултат – бизнеса мълчи, не защитава достатъчно правата си (защото участниците имат доста права по закон, но рядко ги ползват) и накрая 1/4 от поръчките в България се възлагат на единствения участвал, и 1/3 от поръчките се възлагат след договаряне с един партньор.
Защо твърде малко фирми в строителния бранш участват в обществени поръчки?
- През миналата година проведохме 22 обучения за фирми, които участват или имат желание да започнат да участват в обществени поръчки. Специално за строителството, по наши наблюдения само около 10% от строителните фирми в България, участват в обществени поръчки. Много фирми откровено споделят, че участват в „мръсен бизнес“, само когато нямат достатъчно частна работа, защото е „много трудно да пробиеш“ и „условията са непривлекателни“. В срещите си с тях получихме много добра обратна връзка кои са проблемите от реалността, които те срещат, и това ни накара да се задълбочим и да изследваме тези теми и да се консултираме със специалисти по ЗОП защо се случва това, кои разпоредби на закона го позволяват и какво може да се направи занапред, за да се защитят по-добре интересите на бизнеса.
Спряхме се на различни теми, които ни смущават в ежедневието и ТУК, могат да се видят някои от тях.
Анализът ни показа, че това са основна част от проблемите, които отблъскват бизнеса и го демотивират да участва. Както казах, всички тези практики са абсолютно законни според някое изключение в ЗОП. Привидно незначителни, но на практика се натрупват и накрая се стига до следната неприятна за България статистика:
- 26% от всички поръчки се възлагат при единствена оферта (просто няма втори участник), докато средното ниво в ЕС е 10% (по данни на официалния сайт на Европейската комисия за 2020).
- 29% от обществените поръчки в България се възлагат при някакъв вид договаряне, а не след нормален конкурс (на езика на ЗОП, термините са открита процедура, публично състезание или събиране на оферти с обява). Средното ниво в ЕС е 5%.
- 22% от обявените поръчките се прекратяват – най-често поради липса на подадени оферти, или защото нито една оферта не отговаря на условията, поставени от възложителя.
Смятате ли, че инфлацията в момента може да отдръпне още повече фирмите да кандидатстват? Какво бихте ги посъветвали?
- Инфлацията е сериозен проблем за обществените поръчки, защото определянето на цената, която задава възложителя, винаги се решава много преди обявяването на поръчката. Цените се калкулират от вътрешните експерти на възложителя, гласуват се и залагат в бюджета. А в случаите, когато става въпрос за европейско финансиране, цената е заложена в проекта, по който кандидатства възложителя, той го печели с тази цена и тепърва започва да подготвя поръчка, която ще публикува в ЦАИС-ЕОП. Т.е. във всички случаи говорим за финализирани бюджети на възложителя много месеци преди поръчката изобщо да се обяви за кандидатстване. А след сключване на договорите, в ЗОП няма хипотеза за анексиране с по-високи цени, защото пък това нарушава изцяло всички параметри по избора на изпълнител.
Специално в строителството проблемът особено нашумя в последните месеци, когато КСБ посочи, че цените на строителните материали имат около 20% ръст през 2021, а в сключените договори по обществени поръчки, тази инфлация изобщо не е взета предвид. Друг проблем е, че нямаме и официална национална статистика за индексите на цените в този сектор, както това е направено в много държави. Затова в момента имаме ситуация, в която договори, които са започнати, не могат да бъдат довършени и планирани проекти не могат да бъдат обявени по отдавна залегналите в капиталовата програма на възложителите суми, освен ако възложителят не намери допълнителни пари.
Проблемът с инфлацията на строителните материали повдигна една изключително интересна тема: необходимо ли е в ЗОП да има условия за анексиране на договорите, според официалната инфлационна статистика или не?
- Има две гледни точки – добрият бизнесмен, когато участва в обществена поръчка показва своите умения за риск мениджмънт и си залага резерв в цената. По тази причина е възможно някой с най-ниските цени да е спечелил, точно защото не си е заложил резерв, а този, който го е направил да е бил отстранен поради факта, че е предвидил инфлацията и е оферирал по-високи цени. Така че на всякаква бизнес логика противоречи възможността да се анексират цени при вече сключени договори, защото в момента имаме ситуация, в която е необходимо повишение на цените, но пък какво би се случило, ако след 2 години цените паднат?
Добър ли е Законът за обществените поръчки или се нуждае от корекции с днешна дата?
- По мнение на специалисти, ЗОП не само, че не пречи, а напротив – създаден е, с цел да опосредства добрата връзка между купувач и продавач, да осигурява добра бизнеслогика и да уравновесява търсене и предлагане. Държавата винаги е по-силната страна, но правилата, заложени в закона са направени така, че да възпират възложителя да използва позицията си на по-силна страна, която притиска по-слабата. Накратко казано законът ни е добър, стига възложителите да си го спазват. Във всички държави има инхаус поръчки, има рамкови споразумения, има договаряния извън конкурс, и ако те се ползват добросъвестно, няма никакъв проблем. Но изкривяването в България се получава, защото вратичките се използват за удовлетворяване на определени интереси и след като те съществуват в закона, защо пък да не ги отвориш.
Как да противодействаме? Обществените поръчки са сферата, в която една малка или средна фирма може да намери възможности за растеж и да осигури повече работни места в населеното място, като така допринесе и за развитието на цялата местна общност. Можем да направим много, защото имаме права: ЗОП ни дава правото да искаме промени по условията на обявени поръчки, които намираме за неадекватни или незаконни. Задаването на въпроси към възложителите е изключително лесно по отношение на самата процедура.
Ако задаваме въпроси, възложителят е длъжен да отговори, а когато отдели време да дава разяснения по една поръчка, ще се замисли как да формулира изискванията си при следващата. Исканията за промени (съгласно чл.100) са също страхотна възможност, когато видим, че документацията не е издържана, че има несправедливи условия.
Знаем, че гражданското общество в България изобщо не е на нивото, на което трябва да бъде, и стигаме и тук до проблема, че бизнеса мълчи в ситуация, в която би трябвало да отстоява правата си. Да, знам, че всеки си казва: „Няма смисъл“, „То е страшна корупция“, „Всичко е наредено“....но корупцията не е извинение за нехайството. Ако не правим нищо всички ние, просто нищо няма да се промени и занапред.
