Среща с Мила Миленова, директор „Корпоративни и маркетингови комуникации“ в ОББ и ДЗИ

Мила е от онези хора, с които като говориш дори по телефон, пишеш в месинжър или мейл, усещаш деликатност, финес, дори лека скромност (нещо, което винаги съм смятала, че не е привично за ПР-те). На нея обаче и отива. Познавам я от доста години и със задоволство виждам професионалното и личностно израстване. Работните ни срещи винаги са дълги и в голямата им част всъщност си говорим за „нещата от живота”…

Днес Мила Миленова е директор „Корпоративни и маркетингови комуникации“ в Обединена българска банка (ОББ) и ДЗИ и кънтри комуникационен мениджър на белгийската финансова група KBC в България. Член е на комуникационните групи към Асоциация на банките в България и Асоциацията на българските застрахователи. Член е на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), на което е председател през 2018 г. Преподавала е PR и Маркетинг в СУ „Св. Климент Охридски“ и УНСС. Има опит в сферата на агенционния ПР като управляващ директор на All Channels | PR, афилиирана агенция на FleishmanHillard в България.
Задавам и лични въпроси, а тя много директно „разсъблича” мислите си.

Мила, защо стана ПР?

- Неосъзната, но щастлива случайност. И именно затова насърчавам младите хора да проучват предварително какво искат да работят, преди да решават какво искат да учат. Аз имах щастието да си избера специалност и професия, които са подходящи за мен, но за съжаление много хора избират специалности, без после да ги практикуват или дори да имат желанието да ги практикуват.

Замисляла ли си се, че може да имаш и друга професия? Какво би те накарало да се откажеш от ПР-а?

- Мисля, че бих била добър адвокат. Харесва ми игровия, силно конкурентен елемент в адвокатската работа.
А когато бях малка, си мечтаех да стана архитект. После в училище точността на математиката и прецизността на рисуването ме отдалечиха от архитектурата.
И все пак мисля, че съм си намерила професията, в която съм добра. Не мисля да я сменям.

Какво съдържа твоето понятие „Удовлетвореност”?

- Чувството на удовлетвореност се съпътства с усещането „Може и още повече.“ и бързо продължава с преследване на следващата по-голяма цел.

Къде според теб е тънката граница между ПР и реклама? Как се постига баланса? Все пак всички знаят, че медиите не могат да съществуват без реклама.

- Докато давам отговорите си, вече знам, че противореча на себе си и това, което съм казала или бих казала преди някоя и друга година. Формите на комуникация вече въобще не са само ПР и реклама, нито са толкова чисти и ясно различими. Например това, което наричаме нейтив реклама, за мен е много повече ПР, отколкото реклама, въпреки че се казва така. Генерално е по-добре да не си слагаш сам граници на професионалните възможности, умения и практики.

Идваме на любимия ми въпрос - има ли безплатен ПР?

- Този въпрос, привидно простичък, ме затруднява все повече с всяка изминала година. Реално въпросът, който трябва да го предхожда е: „Каква е медийната среда в момента?“ и едва отговорили първо на него, да се питаме и да си отговаряме има ли безплатен ПР и колко струва даже и когато е „безплатен“ или „бонус“.

Как днес дигиталният свят променя комуникациите?

- Всеобхватно и безкомпромисно. Вече едва ли има друг комуникационен канал, който да не реферира, да не насочва или да не довежда в крайна сметка дори и чрез търсене аудиторията в дигитална среда. Само за пример – слушаме радио реклами, в които внимателно спелуват уебсайт домейни, гледаме телевизионни реклами, които са крайно недостатъчно информативни и след тях търсим информация онлайн. Какво повече от това? Дигиталните комуникации вече са довели всички останали видове комуникации в подчинение и в крайна сметка водят до тях. Истинската тема отдавна вече не са дигиталните комуникации, а дигиталните продажби, които можеш да постигнеш чрез дигитални комуникации.

Какво те дразни в комуникацията между хората и имаш ли собствени бариери за комуникация?

- Не ме дразни, но ме изумява арогантността, егоизмът, Аз-говоренето, некомпетентността, самозабравянето, самоизтъкването, показността, фалшът, лицемерието, лустросването, интригантстването, фамилиарниченето. А това са все болести на комуникациите.
Човек съм на принципите и всяко нещо, което се разминава с чувството ми за справедливост, ме възмущава. Станала съм крайна и непримирима към неправдата.
И не, нямам бариерите, които са ме спирали преди. Имам свободата да казвам каквото искам с различни средства по мой избор – директно, завоалирано, със сарказъм или дори без думи, защото без-думите понякога казват много повече.

Какво е другото ти „аз“ извън професията?

- В другото ми „аз“ съм толкова скромна, колкото и в професията ми. Понякога скромна в кавички, друг път – без кавичките.
Като всеки друг човек се стремя да стана по-добра версия на себе си. Чета книги повече от преди, рисувам с акрилни бои, ходя на театър, нося шапки, спя повече от необходимото, правя си десетки селфита в търсене на перфектния кадър, без да го публикувам, ценя си времето, обичам си близките хора, вярвам в доброто и го намирам в пълния спектър от бялото до черното. Накратко за другото ми аз – щастлива съм.

Откъде се зареждаш с енергията и колко често ти се налага да го правиш?

- ПР-ите сме на слънчеви батерии. Ако не се зареждаме от собствената си работа, какви ПР-и сме! Колкото повече работиш, толкова повече се мотивираш да работиш.
Да си призная, няма по-напрягащо нещо от почивните дни. Събуждаш се рано сутринта като за нормален работен ден и се чудиш сега, като не си на работа, с какво да си запълниш времето. Като цяло не ми харесват тези резки промени в темпото на живота. Обичам да съм настъпила здраво педала на газта през седмицата и смяната на темпото през лежерните уикенди ме напряга.

Какво учиш още днес?

- Антропология. Наскоро любимият ми човек ми каза, че изследваме човешките характери, реакции и взаимоотношения с антропологичен интерес. Е, това обичам да направя напоследък – да изследвам човешките нрави. Когато не се изненадам от нечия реакция, често си казвам: „Този прилича на себе си!“ Хубаво е да познаваш хората. Добре е за работата, добре е и за личния живот.

В колко започва денят ти и каква първа новина/информация би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва в широкия диапазон на снууза между 7 и 8 сутринта, но за сметка на това често снуузвам и крайния час на деня.
Иначе започвам деня си с новините в социалните мрежи като всеки друг и бих се зарадвала с отварянето на Фейсбук да видя новина, която някой е публикувал за някой друг, а не за себе си на преден план.
 

 

Моля коментирайте