В медиацията страните имат възможност да обсъдят вариантите за разрешаване на един спор, какви съображения стоят зад всеки и да намерят много по-разнообразни и печеливши комбинации за решаването на проблема. Един от най-важните резултати на медиацията е, че договореното споразумение се изпълнява максимално скоро след постигането му. Страните го изпълняват обикновено напълно доброволно, защото са го договорили така, че да е приемливо за тях и да могат реално да го изпълнят.
Ето една примерна клауза за медиация и арбитраж, която препоръчваме:
“Всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени от или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани чрез преговори между страните, или чрез медиация, провеждана от медиатор към Център за медиация и споразумения, град София. Страните се съгласяват да положат добросъвестни усилия за разрешаването на спора в рамките на 2 месеца от датата на уведомлението, отправено от една от страните за започване на преговори или медиация. В случай, че не бъде постигнато споразумение в този срок, всяка от страните може да отнесе спора за разрешаване от Арбитражния съд към БТПП или от Арбитражния съд при Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, съобразно с техния Правилник за арбитраж.”
В случай, че спорът е стигнал до съда също е препоръчително да се търсят възможности да се постигне споразумение и да се прекрати делото в рамките на съдебния процес чрез балансирани преговори и взаимни отстъпки.
Гражданско процесуалният кодекс (чл.78 ал.9) предвижда финансови облекчения при постигане на споразумение между страните в рамките на съдебния процес чрез възстановяванe на половината от внесената държавна такса или около 2% от цената на иска. Това е един реален финансов стимул, в допълнение към моралното удовлетворение, достигнато в процеса на медиация - възстановяване на взаимоотношенията между споразумелите се страни и спестяването на време и нерви.
Ако медиацията бъде въведена като задължителна предпоставка за воденето на съдебен процес, то това би било реална възможност да избегнете съдебния процес и да постигнете споразумение без да стигнете до съд.
Благодарение на описаните възможности и гъвкавост, медиацията като един от способите за разрешаване на конфликти спестява сериозни финансови ресурси, които иначе биха били вложени в едно съдебно производство. Постигнатите в резултат от медиация спогодби обикновено се изпълняват доброволно, тъй като са постигнати съвместно от страните по спора и отговарят на интересите им. На спогодбата може да се придаде изпълнителна сила, когато тя се завери нотариално (чл. 237, б. “з“ от ГПК) или се потвърди от съд или арбитраж. При висящ спор спогодбата се представя на съда/арбитража за одобрение като съдебна/арбитражна спогодба. При липса на висящ спор, спогодбата може да бъде потвърдена по реда на бързото производство от Арбитражен съд при БТПП.
Все повече и хора, които имат спорове се обръщат към алтернативните начини за разрешаване на конфликти. Всеки, който се е докоснал до медиацията споделя, че не би потърсил в друг подобен случай съдебна намеса и отново ще потърси медиатор за разрешаване на спора му. Непопулярността на медиацията като метод за алтернативно разрешаване на спорове, е една от причините за относително малкия брой реално разрешени казуси чрез нея.
В случай, че се приеме законодателна промяна и медиацията бъде въведена като задължителна предпоставка за съдебен процес или да се въведе информационна среща за медиация, то това би се превърнало в реална възможност да се тестват неограничените и възможности. Така ще се освободят съдилищата от множеството дела, ще се повиши качеството на правораздаването и бързината при решаване на спорове, а и това е един избор, който българските граждани трябва да могат да правят информирано.
В САЩ над 70% от споровете не стигат до съд, а в България законовата клаауза на Гражданско процесуалния кодекс предвижда: „Да се напътстват страните към медиация”, но някои съдии го правят само формално - заради буквата, а не заради духа на закона. Това остава само едно пожелание, ако не бъдат взети реални мерки от държавата, както за популяризиране на медиацията, така и за въвеждането й като задължителна предпоставка за някои дела.
Единствената държава в ЕС с над 200 000 медиации годишно – Италия, регистрира този брой именно заради превръщането на медиацията в задължителна предпоставка за започване на съдебен процес. Тази директна връзка е потвърдена и от случилото се в периода, когато медиацията престава да бъде задължителна там - октомври 2012 – септември 2013 г. Тогава броят на медиациите се връща на минимално ниво, а от септември 2013 г. с въвеждането и като задължителен елемент срещите скачат на няколко хиляди месечно.
http://www.murgova.com/
