При преговорите на България с ЕС глава "Екология" беше затворена от правителството, но какво точно е договорено остава в сянка. За новите изисквания широката общественост научава едва, след като излезе някоя нова разпоредба. За да бъдем коректни обаче, трябва да се отбележи, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) провежда дискусии преди приемането на новите нормативни актове, но на този етап бизнесът не е толкова активен. Темата "екология" не е от най-обсъжданите в обществото поради много причини. Една от тях е сложността и всеобхватността на материята. У нас се дискутират теми като тези за уличните кучета, замърсените градинки и т.н., но за цялостна концепция между промишленост и околна среда дори не става и дума. В същото време екологичните изисквания ще стават все по-актуални, защото фирмите трябва да инвестират повече, за да отговорят на изискванията, заложени в законодателството. Според мен това ще са около 40% от всички разходи, особено за производствените предприятия Част от тази цена се поема и от крайния потребител, който купувайки някаква стока, плаща и екотакси, които формират крайната цена на продукта. За да се изпълнят поетите ангажименти за пълно хармонизиране на националното законодателство с това на ЕС, у нас се прие Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки към Закона за управление на отпадъците.
Изисквания към опаковките Опаковките трябва да бъдат изработени от материал, който не замърсява околната среда и се разлага лесно при попадането му в природата. Добре е те да могат да се рециклират, да не съдържат тежки метали и радиоактивни елементи. При проектирането и изработването им не бива да се влага повече материал, отколкото е необходимо, за да може опаковката да изпълнява своето предназначение за съответния продукт. Съгласно Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, всяка опаковка трябва да има задължителна маркировка, оказваща вида на материала, от който е изработена. Това е познатото ни на всички триъгълниче с три гонещи се стрелки, под което се поставя абревиатурата на материала, а вътре в него идентификационният код на самия материал. Според Наредбата, всеки производител или вносител трябва да поставя означение, че отпадъкът от опаковката се събира разделно. Не се посочва обаче, какво точно трябва да бъде това означение. Най-популярният знак за означаване на разделно събиране е т. нар. "човече с кошче". Около него съществува неяснота доколко той е обект на защита на правото на интелектуална собственост. Разделното събиране може да се означава и по друг начин, включително и чрез надпис "Разделно събиране". Задължения на производители и вносители за оползотворяване и рециклиране по периоди Съгласно Закона за управление на отпадъците и Наредбата за опаковки и отпадъците от опаковки, които транспонират Директива 94/62/ЕС, производителите и вносители на опаковани стоки, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, са длъжни да начисляват и продуктова такса в отделен ред на първичния счетоводен документ. Те трябва да я събират и от крайния потребител. За пуснатите на пазара опаковани стоки производителите и вносителите са длъжни да изпълняват определени цели по разделно събиране и оползотворяване на тези отпадъци. За 2004 г. фирмите трябваше да съберат и оползотворят 20% от цялото количество опаковки, а за 2005 г. - 25%.
Екомаркировка
Продукцията в съответствие с изискванията на ЕС за екосъобразност се отличава с т. нар екомаркировка. Еко-етикетьт на ЕС се дава на продукти и услуги с намалено въздействие върху околната среда. Екоетикетирането е доброволна схема, която позволява на производителите да покажат на своите клиенти, че се грижат за околната среда. Тя дава възможност и на потребителите лесно да разпознават официално одобрените "зелени" продукти в Европейския съюз, Норвегия, Лихтенщайн и Исландия. Екоетикети могат да се получат за следните продуктови групи: Почистващи препарати: - почистващи препарати с всякакво предназначение и почистващи препарати за санитарни помещения; - детергенти за миялни машини; - детергенти за ръчно миене на съдове; - перални детергенти. Смазочни материали: - смазочни материали. Уреди: - миялни машини; - електрически крушки; - персонални компютри; - преносими компютри; - хладилници; - телевизори; - прахосмукачки; - перални машини. Хартиени изделия: - копирна и графична хартия; - печатарска хартия; - тоалетна хартия. Продукти за дома и градината: - матраци; - мебели; - твърди подови покрития; - бои и лакове за вътрешността на сградите; - подобрители за почва; - текстилни изделия. Облекла: - обувки; - текстил. Туризъм: - къмпинги; - туристическо настаняване. Фирмата, която желае да получи екоетикет (независимо дали е производител, вносител, търговец на дребно или е от сферата на услугите), трябва да кандидатства пред компетентния орган на страната-членка, в която нейният продукт се произвежда, търгува се за пръв път или се внася от трета страна. На Интернет страницата на Европейската комисия за екоетикети - http://europa.eu.int/comm./environment/ecolabel са представени екологичните и функционални критерии, на които трябва да отговарят продуктите, за да получат екоетикет, процедурите за кандидатстване, както и списъци с про-изводителите и продуктите, които притежават екоетикет и координатите за контакт на компетентните органи в страните-членки на ЕС.
Този процент расте, като за 2007 г. вече е 39%. В същото време миналата година беше приета Директива 12/2004/ЕС, която изменя Директива 94/62/ЕС. Новата Директива поставя по-високи стойности по оползотворяване и рециклиране на страните-членки на ЕС. Очаква се тя да бъде транспонирана в българското законодателство най-късно през 2006 г. Начини за изпълнение на задълженията Производителите и вносителите, които пускат на пазара опаковани стоки могат да изпълняват задълженията си по няколко начина:
