Елегантност по френски

В хубавите слънчеви почивни дни наскоро имах възможност четири дни да се насладя на възможностите на Renault Megane II седан, предоставен на редакцията от официалния вносител на марката "Промобил". Единственото условие, когато уговаряхме колата, бе да е с дизелов двигател и по-късно изобщо не съжалих за избора си.
Заедно с колеги вече сме зад волана на 1,5 dCi,
80 к.с., Turbo common rail. На пръв поглед тези цифри не изглеждат изобщо внушителни, но зад тях се крие неочакван потенциал. В края на четвъртия ден се запитахме - "каква ли "пушка" ще е по-мощния двигател 1,9. и 120 к.с.?"
Комфортът на автомобила и авангардното излъчване започват още с това, че тук липсва традиционният ключ за отключване на автомобила и запалване на двигателя. Това е поверено на контролна карта. Достатъчно е тя да се постави в четящо устройство и да се натисне бутона START. Напрягаме се да чуем шума от двигателя, вибрации също не се усещат.


Всъщност единственото доказателство, че моторът работи е показанието на оборотомера...

После нагласяваме прецизно седалките и облегалките (тук има и ломбална настройка, така че дори и след 1000 изминати километра не се усеща умора), електрическите огледала и нивото на волана. Бордовият компютър ни показва, че имаме гориво за 1100 км! Там четем по-късно и какъв е моментният разход и средната скорост. Само дето всичко се изписва на френски, а той не е от най-познатите ни езици, но се справяме с информацията за показанията. Веднага забелязваме, че таблото е много изчистено, без излишни натруфености - само скоростомер и оборотомер, а широката козирка над него гарантира видимост дори и при ярко слънце.
Воланът е много приятен и в него е монтиран джойстик за музикалната система със CD. Това решение е изключително добро, защото не отвлича вниманието, когато се налага да се настрои звукът на системата. Май е време да потегляме... Преди това сме сложили коланите, защото иначе пищящото напомняне за тях е много неприятно.
Отпускам ръчната спирачка, чието дизайнерско решение отново е доказателство за новаторско мислене. Комбинирана със средната конзола усещането е, че се намираме в самолетна кабина.
Вече се измъкваме от градската джунгла. Усещам, че ще се "сработим" с автомобила. На няколко пъти се налага да "ударя" спирачка, защото "възпитани" шофьори в София - дал Господ. В началото направо се заковаваме, но всичко е въпрос на навик. Маневрираме много "мазно", както се изразява един колега, а втората предавка направо ни изстрелва при нужда. При ниски обороти, колата достига бързо висока скорост.
Вече пътуваме по магистрала "Хемус". Разбира се, че пробваме какво може "французинът". Ясно е, че третата лента е наша. Достигаме до неразрешена скорост от около 180 км/ч, но все пак нали трябва да изпитаме възможностите. Усещаме, че има и още потенциал. Този двигател е с максимален въртящ момент 191 Nm, 90%, от които на разположение са в диапазон от 2500 до 5500 об/мин.
Колкото и да е глупаво да се мисли за това в такъв момент, се сещаме, че от Renault много са работили за пасивната безопасност. Това е единственият производител, представен с 5 модела в 5-звездния VIP клуб на EURO NCAP. Megane II също е оценен с 5 звезди. Той има усилена структура, която е с усилени зони за поглъщане на енергията при сблъсък и зони на програмирана деформация.
Добре, че не ни се налага изобщо да пробваме и другите системи за безопасност.
При това по-дълго пътуване имаме въз-можност да се насладим на удобствата на колата. Първо - за всички има дос-татъчно място, задните седалки са по-широки от стария модел. Мекотата им е точно колкото трябва. Виждаме, че има ниши за всеки, за да си остави телефон, очила, чашки и други дреболии. Има и удобен бокс за компакт дискове. Общият обем на отделенията надхвърля 44 литра. Седанът е с по-дълга база от старият и така пространството в автомобила е увеличено, което е и най-голямото в класа. Нагласяваме климатикът на желаната температура, музиката свири... какво му трябва повече на човек.
Просветът на автомобила също е увеличен и така се чувстваме малко "отгоре" спрямо останалите автомобили. Определено забелязваме, че елегантният и изразителен дизайн прави впечатление на колегите шофьори на пътя.
Едно от интересните изпитания е проходът между Рибарица и Шипково. Целият е само в остри завои, но гледката пък е изключителна (и крайно непрепоръчителна за наблюдение от шофьора). Megane се справя невероятно. Стръмният наклон не е проблем за натоварената с четирима пътници кола и трета скорост, която дори ускорява! После катерим и изключително тесния планински път до Гложенския манастир, който в последната си отсечка преминава почти в офроуд трасе. И това не е проблем - колата кротко и без излишно "ръмжене" се справя.
През следващите дни посещаваме други красиви места в Централен Балкан. Като че ли се срастваме с колата - всъщ-ност с хубавото много лесно се свиква. Накрая компютърът отбелязва, че средният ни разход на гориво е 5.8 л/100 км. Не може да не сме доволни..
.