Емоционалната интелигентност (ЕИ) често се определя като познавателна способност, социална компетентност или личностна характеристика.Разбирането и осъзнаването на човешките емоции - нашите собствени и емоциите на другите хора е свързано с умението да реагираме по най-подходящ начин на събития, ситуации и комуникация с хора. Знанието ни за начина, по който възприемаме, обработваме и управляваме емоциите в ежедневието ни се определя като ЕИ. В последните 15 години този термин намира много широко социално приложение в различни сфери - образование, медицина, организационно развитие, икономика, политика, психология, бизнес и междуличностни отношения.
ЕИ има отношение към възприятията ни за щастие, оптимизъм и нивото на самоосъзнатост. Самоуважението е увереност в личния успех, убеденост в качеството на личните постижения, добро самочувствие и позитивна оценка за себе си. То е много важна характеристика от личността на мениджъра и ролята, която той изпълнява в своята бизнес среда.
Емоционално интелигентните хора имат реалистична представа за своите компетентности, умения и ресурси, чрез които управляват живота си и вземат решения. Една от много важните характеристики на хората от бизнес средата е асертивността (настойчивостта), с която да отстояват целите и решенията си, да аргументират мнението си, да преговарят и печелят позиции, клиенти и бизнес партньори. Именно настойчивостта като компонент на ЕИ е умението чрез логична, а не емоционална аргументация, да предлагаме и защитаваме бизнес позицията си.
Усещане за благополучие
Усещането ни за благополучие е пряко свързано с нашите възприятия за успех, просперитет, здраве и развитие. Бизнес мениджърите биха били много успешни ако първо възприемат себе си като благополучни и след това, подпомогнат и процесите и хората в компаниите им да се почувстват такива. В модерния бизнес свят, ако хората в компанията са щастливи и благополучни, това се дължи изцяло на емоционалната интелигентност и зрялост на управленския екип, който е осъзнал необходимостта да допринася за развитието и психичното здраве на хората.
ЕИ определя качеството на комуникацията ни с хората, нашата стресоустойчивост и адаптивност. В зависимост от нейното можем сами да мотивираме собственото си поведение, без да чакаме външни стимули, можем успешно да регулираме емоциите си като реагираме без импулсивност. Тя пряко е свързана с емпатията, която проявяваме към хората около нас, доколко сме склонни да им помогнем, да ги вдъхновим да се развиват и подкрепим в трудни ситуации. В този аспект в бизнес средата все още е необходимо да се осъзнае, че именно умението да се управляват емоциите на хората е основният фактор за намаляване на стреса, управление на времето и развиване на позитивни колегиални отношения.
ЕИ има отношение и към социалното съзнание на хората – доколко те спазват социалните, организационните, екипните правила и принципи, норми и етични отношения, доколко са лоялни, неподкупни и могат да поддържат нерегламентирани отношения с рискови групи от хора. Хората със социално съзнание са успешни при изпълнението на различни професионални роли, независимо от характера на конкретната дейност или мястото на позицията в йерархичната структура на организацията, те са позитивни в комуникацията си, енергични и успешно поддържат социални мрежи чрез ефективни комуникативни умения.Самоконтролът при мениджърите зависи от нивото на тяхната спонтанна рефлексия или висока ситуативна устойчивост. В основата на самоконтрола е основният механизъм – управление на емоциите.
Фондация за развитие на емоционалната интелигентност в България организира Първа международна конференция на 15.04. и тридневно сертификационно обучение по емоционална интелигентност от 16 до 18.април.
Емоциите регулират човешкото поведение
Благодарение на способността им да взаимодействат с останалите психични процеси, психични състояния и качества, нашето поведение се променя по определен начин. Емоциите са проекция на индивидуалното психично състояние. Затова при една и съща ситуация в зависимост от емоционалната си зрялост, хората реагират чрез различно поведение – висока самоконтролираност или импулсивност, избухливост, експанзивност, афективност.
Емоциите се съхраняват в паметта ни и имат история. Хората опознават емоциите си преживявайки различни ситуации. Знанието за нашите емоции може да се определи като ЕИ, а мъдростта, чрез която управляваме емоциите си определяме като емоционална зрялост. Постигането на ниво на мъдрост е цялостен процес. Той изисква достигане до знанието за видовете емоции и идентифициране на механизма на преработка. Процесът на осмисляне и осъзнаване как да се управляват емоциите се базира на опита и спомена от различни емоционални преживявания. А за да може дадена личност да изгради умения и мъдрост да ги трансформира, е необходимо да поработи върху историята на своите вярвания, убеждения и самосаботажи.Емоционалната зрялост се фокусира върху нашата емоционална история. Началото естествено е в периода на детството и се формира основно при взаимодействието с родители, учители, приятели, и т.н. Всеки човек има различно ниво на емоционална зрялост. Нивото на емоционална зрялост е един от най-важните фактори при определяне на способността на хората да се справят със стрес, трудна ситуация, ефективно да общуват, да се развиват, да направят избор в условията на дилема.
Емоционална зрялост
Логично е да определяме хората, които имат изградени умения да разбират и управляват емоциите си, като емоционално зрели. Емоционалната зрялост им дава възможност да създават живота, който желаят. Емоционално зрелите хора определят успеха си чрез термините на личностните си ресурси и компетентности. Те имат ясни жизнени цели и ориентация, и се стремят да ги постигнат. Емоционалната зрялост се открива чрез конкретни мисловни и поведенчески модели.В тази връзка, високото ниво на ЕИ не означава непременно, че сме достигнали до емоционална зрялост. Чрез нея личността реално демонстрира умение да използва знанието и опита си за нивото на своята ЕИ.
Как да разберем кои са хората с ниска емоционална интелигентност
Те разкриват личностна проблематика или дефицити в личностната структура. Слабо емоционално интелигентните хора се възприемат като прекалено негативни и много критични към себе си. Занижените стойности на нивото за благополучие е доказателство, че те много слабо или изобщо не изпитват удовлетворение от живота и са склонни да възприемат бъдещето песимистично. Трудно възприемат, че като всички и те имат положителни качества и постижения, често имат репутация на хора, които са изградили мрачно отношение към реалността. Доста често са безпричинно тревожни и за да преодолеят несигурността си, предприемат необмислени рискове. Често са съпътствани от чувство на потиснатост.Оценяват се като безсилни да възприемат оптимистично дадено положително събитие. Склонни са да намират причини, за да докажат, че светът не е приятно място за живеене. Характерното за тях е високият самоконтрол и самопредпазване от удоволствията на живота. Съжителството с такива хора често е натоварващо и заразително негативно.За такива хора лица са подходящи длъжности и постове, които са ясно определени и не се изисква поемане на инициатива и висока отговорност. Характерни за тях са намалена общителност и склонност към изолация от хора, които не познават. В общуване с много емоционални или разстроени хора се объркват и трудно разгадават собствените емоции и рефлексията на другите. Проявяват несигурност при нови запознанства и трудно отстояват собствено мнение. Неясно възприемат и анализират емоциите и чувствата на другите и обикновено не обичат емоционалните им изповеди и изблици. Слабостта им да се съобразяват с по-асертивни личности е причина да се оттеглят от своята позиция или напълно да се съгласят с мнението на другите, което може да им попречи. Имат дефицити в междуличностните умения. Често се чувстват неспокойни в непозната социална среда и са несигурни в избора си на поведение. Предпочитат малко на брой добри приятели пред голям кръг от запознанства и по тази причина за тях са подходящи длъжности и постове, които включват минимално социално взаимодействие. Подходащите за тях професии са тези с частични контакти с хора (например мрежов администратор, лаборант, анализатор на данни, повече професии с техническа насоченост).
Липса на съпричастие
Слабо емоционално интелигентните хора се затрудняват при разбирането, оценяването и използването на информация, свързана с емоции. Имат склонност да не забелязват емоционалното значение в ежедневните ситуации и може погрешно да тълкуват намеренията на хората, които са склонни към емоционални споделяния. Те не са съпричастни и/или в много слаба степен чувствителни към проблемите на другите. В много случаи това е причина да не чувстват необходимостта да помогнат или подкрепят близките си. Тези хора са възприети като вечно спорещи по време на обсъждания и разговори, докато не надделее мнението им. Непреклонността и нежеланието им да разбират вижданията на другите е сериозен недостатък в условия на преговори. Настоявайки да наложат сляпо своята гледна точка и да лансират позиция, те несъзнателно подпомагат другите да се обединят срещу това. За такива хора са подходящи длъжности и постове, които изискват вземането на твърди решения, без оглед на емоционални съображения (напр. принудително налагане на промяна в организацията въпреки наличието на силна съпротива).
Често ниско емоционално интелигентните хора не са наясно как се чувстват и не обръщат внимание на емоционалните сигнали, които другите изпращат. Затова имат затруднения да изразяват собствените емоции и да споделят как се чувстват. Другите хора ги възприемат като дистантни, неангажирани и сдържани в личния и професионалния живот. Логично е да се възприемат като личности, които имат затруднения при създаване и поддържане на трайни лични взаимоотношения в и извън работа. Те са склонни да се държат по начин, който разстройва хората близо до тях и често се пораждат спорове заради недоразумения или противоположни позиции.
Характерна особеност на тези хора, е, че много често емоционалният им самоконтрол е нестабилен и варира от умерен до слаб. Те се опитват да контролират емоционалните си импулси и реакции, но има случаи, в които стават прекалено неспокойни, прибързани или проявяват изключителна ярост. Въпреки че обичат да обмислят подробно и предварително нещата, понякога са крайно импулсивни, взимат неочаквани и прибързани решения, за които по-късно съжаляват. В повечето случаи са съпътствани от негативни мисли, под влияние са на разрушителни емоции и гневни избухвания. Предпочитат да действат предвидливо или правят опити да планират действията си. Мислено изграждат търпимост към евентуалните си импулси, но реалното им поведение се различава от фантазните опити да се справят с високата импулсивност.
--------------------------------
Д-р Антонина Кардашева е доктор на психологическите науки основател и изпълнителен директор на Фондация за развитие на емоционалната интелигентност, управляващ директор на консултантска компания Smart Strategies Ltd, национален координатор за България към Международното общество по емоционална интелигентност, Ню Йорк, САЩ, хоноруван преподавател в НБУ.
