Всъщност културният ми шок беше, когато след три неразделни дни с напълно електрическия Hyundai IONIQ седнах зад волана на собствения си дизелов автомобил. Ужас – имах усещането, че се връщам в друга ера на тракане на двигател, някакви ауспуси, от които видимо излизат черни димилки, нервни шофьори, които ръчкат скоростния лост и ръмжат с автомобилите на пет хиляди оборота на втора скорост… Но, все пак това е реалната картина. А колко красива и някак ефирна беше с IONIQ…
- Колко километра изминава с една заредена батерия?, питам, когато вземам тестовия автомобил.- Ами, 220 км, но зависи как го караш, все може да разчиташ на 150 със сигурност.- Хм, много малко! Карала съм и други подобни електрически автомобили – поне 200 изкарвам, а и не е толкова студено все още времето.
Денят е слънчев, есенен. В купето е толкова приятно – някак ефирно, леко, имам чувството дори прозрачно. Както и отвън така и отвътре автомобилът изглежда колкото и конвенционален, толкова и по-различен. А в момента, в който откривам панорамния покрив и есенните листа”влизат” в купето ми става още по-приятно. Чувствам се някак много пречистена. Натискам педала и на момента се изстрелвам. Въпреки, че ускорението не е помрачаващо като цифри (10.2 секунди или 9.9, ако е в спортен режим, другите режими са Eco и нормален), усещането за динамика при електрическите автомобили винаги е впечатляващо. И това, че отвяваш останалите на светофара е истинско забавление. Натискам бутона за спортния режим – якоо!! Е, и километрите започват яко да се „изяждат”, ама пък какво – и без това привечер ще ходя на пазар, така че ще включа да се зареди на станцията автомобила, и то без пари!:) (все още на този етап).
Електрическият двигател разчита на батерия с капацитет 28 kWh и която според книгата трябва да е достатъчна за изминаване на около 280 км с едно зареждане. Звучи амбициозно, но реалността е по-обрана. Обикалям из града, за да свърша множеството си задачи, голямата част от тях в централна градска част. Ех, че удоволствие да паркирам, където си поискам и да не плащам за зони! Имам някакво злорадо усещане, че все едно съм прецакала „Градска мобилност”. Тук обаче е другият парадокс, че ако отида в Пловдив или някой друг град с този автомобил, си плащам на общо основание всякакви паркозони. Извън столицата електромобилите не са на почит. Пълно безумие!
През уикенда ще отидем до вилата – на 80 км. от София, по магистралата към Ботевград. Мой приятел ми казва: „Доста си смела, ами ако не ти стигне тока?” Що за въпрос? – включвам на село в електрическата мрежа и ще съм готова за другия ден. Въпреки, че вечерта отивам да пазарувам за почивните дни в Кауфланд на бул. Цар Борис, където има бърза зарядна станция. Включвам автомобила, и влизам – бавя се около 20 минути. Когато излизам имам на разположение 200 км – повече от достатъчно дори да ми стигнат за отиване и връщане. По принцип ако сте на такава станция (50 kW), за 80% заряд са нужни едва 33 минути. Ако зареждате от стандартния контакт в гаража, ще са необходими около 12 часа за пълен заряд.
На разположение е и т. нар. специалната точка за зареждане у дома Wall Box, която може да бъде фиксирана или подвижна. Устройството е, независимо от битовата инсталация и използва трифазен променлив ток. Wall Box може да осигури 100% зареждане за 4 часа и 25 минути. На село обаче работата е друга – тъй като според мен токйв е не повече 180 вата, ще ви трябва може би цял денJ. Аз все пак имах достатъчен запас, но за всеки случай пуснах малко ток – за 5 часа дръпна с 20 км напред.
Тук ще спомена, че останах очарована от поведението на магистралата – автомобилът поддържа скорост от 150-160 км/ч без никакъв проблем. Движи се без никакъв компромис. А най-хубавото е, че има много място както в купето (седалките са супер удобни), така и в багажника. Просто това си е един напълно стандартен автомобил.
След последната информация, за която писахме, че започва изграждането на бързо зарядни станции и по магистралите до морето, мисля, че проблемът с пътуването на по-дълги разстояния с електрически автомобили много ще намалее. С почивка за две кафета или ако не държите да сте състезатели и с едно, ще стигнете до Бургас.
Със сигурност електрическото бъдеще настъпва. В България също започва изграждането на все повече електрически зарядни станции. И ако сега все още електромобилите са модни решения, то след няколко години те ще са нещо съвсем нормално. А и цените им ще бъдат доста по-достъпни. Ако и държавата „удари” едно рамо – съвсем. А и когато се качите на такъв автомобил, неминуемо ставате много възпитан шофьор – просто надиграването със себе си за печелене на километри, те прави много по-разумен.
