Отличието е за най-добрите

За да усетиш един автомобил е нужно повече време да съпреживееш с него. В рамките на 6 дни живяхме заедно с новата, рестилизирана Mazda 6 в едно приятно и леко пътуване от София до Прага и обратно. Някак неусетно изминах общо 3000 км. И по-интересното, че за първи път ми се налагаше само аз да шофирам наведнъж 800 км. Както и да го смятаме, това си е малко повече от цял работен ден. Вече доста пъти съм реализирала подобни пътувания до различни точки на Европа, винаги с нови и добри автомобили, но за първи път мога да кажа, че след като се прибрах у дома, нямах никъде никакво схващане. При последното ми пътуване до Женева преди няколко месеца, седмица след това изпитвах болка в костта на едното ми бедро...

“Моята” Mazda 6 бe с 2,2 -литра турбо, комън рейл дизелов мотор и впряг от 180 к.с. Добри параметри на първо четене. На следващи прочитания - много добри. На трето ниво в реални пътни условия - великолепни! Според описанието на производителя сега дизеловите двигатели са с 4,1% по-икономични. Аз ще обрисувам 4-те процента така - при това дълго пътуване средния разход, който показа мощният мотор бе – 5,6 л/ 100 км. Това наистина е повече от добър резултат. (Е, може би както всеки шофьор, пътувал в чужбина се е убедил, горивата, наливани в другите държави дават по-добра мощ и по-добър разход. Но както и да е, консумацията, която в случая показа Mazda силно ме впечатли). 90% от изминатия път бе по магистрали, където съм пътувала със 130 км/ч, на круз контрол управление и с постоянно включен климатик (в случая двузонов, което е добра екстра, когато пътуват повече капризни хора).

Сега, когато пиша тези редове отново мислено съпреживявам удоволствието от шофирането. Купето е широко и има много “въздух” в него. Седалките, както казах в началото се оказаха много удобни. И друго, което ми направи впечатление – колкото и да работи климатикът, когато е горещо, винаги залепваш за кожената седалка. В случая не залепнах! Обяснението – комбинацията от кожа и “3D” дишащ текстил в средата на седалките не позволява задушаване. (При някои други марки този ефект се постига с не дотам евтина охлаждаща вентилация в седалките). За приятното дълго пътуване допринесе и отличната акустика на купето – или казано иначе много добра шумоизолация, която не те кара да говориш силно, за да те чуват задните пътуващи или да напъваш подсъзнатиелно слуха си, за да чуваш другите. Тази шумоизолация и дебелите 225/18 инчови гуми обаче не издържаха на потресаващата магистрала от Братислава към Прага. По-ужасна магистрала не съм виждала. Тресенето и респективно шумът са влудяващи. Дори се налагаше да стисна волана по-здраво, защото от треперенето заради супер гадния асфалт можех да го изпусна. И за тази централна европейска магистрала плащаме винетка!!! Така че имайте предвид този неприятен факт, ако ви се наложи да пътувате натам.

Иначе на “нормалния” път поведението на автомобила беше много стабилно и сигурно – подобреното окачването отпред с двоен носач и многозвенно отзад са с променени настройки, така че да имаш усещането на устремено плуване. Електрическото усилване на волана е настроено за по-добра обратна връзка и прецизност на управление. Едновременно ми позволяваше да управлявам придържайки волана с два пръста и да реагира мигновено при необходимост от по-рязка маневра. Този голям автомобил успях и да “сгъна” в почти невъзможно тясно пространство при паркиране в подземен гараж на една старинна сграда в Прага. Е, наложи се да свия ушите (разбирай страничните огледала), но благодарение на паркинг сензорите отпред, отзад и отстрани минах през игленото ухо.

Тук ще разкажа за една друга глезотия, която открих, че е изключително полезна особено при дълъг, еднообразен път. Когато ме изпреварваха автомобили (или съответно аз тях), малко индикаторче светва жълто на лявата или дясна предна колона, което задължително забелязваш с периферното зрение. Ако обаче разстоянието е доста близко, светва червено и чуваш писукане, което заостря веднага реакциите. Много полезна е и фунцията на мигачите Smart Turn Indicators. Само докосваш лоста и мигачите автоматично дават индикация три пъти.

Всички нови автомобили са конструирани така, че да е удобно управлението на всички функции. При Мazda 6 бих определила, че беше още по удобно управлението на борд компютъра и аудио системата от копчетата на волана. Просто пръстите ми съвсем естествено попадаха върху тях, без да се налага дори мърдане със сантиметър от нормалната позиция на ръцете (имам предвид тази на 2 без 10, та дори и на 3 без 15). Много удобен е и подлакътника, който се плъзга напред, отваря под капака дълбока и голяма ниша.
При удобствата ще спомена и безключовото стратиране на мотора – само с натискане на стоп/старт бутон.

Багажното пространство е огромно – колкото и сакове и чанти да слагахме все имаше още място. А допълнително място се отваря в ниша под кората на багажника.

Новата Mazda 6 се предлага три бензинови и три дизелови двигатели, които са с 5 и 6 степенни механични трансмисии или 5-степенна автоматична траснмисия (за бензиновия 2.0). Гамата на бензиновите двигатели се състои от 120 к.с. MZR 1,8-литра, новият MZR DISI 155 к.с. 2,0-литра и 170 к.с. MZR 2,5-литра. Дизеловата гама разполага с три варианта на MZR-CD 2,2-литровото турбо- 129, 163 и 180 к.с.

Разказът за външния дизайн ще оставя настрани, защото мисля, че всеки сам може да направи своето заключение, но няма как да останете равнодушни пред мекия и в същото време устремен напред профил на японката с нейните красиви бадемови очи...
 

Моля коментирайте