Жилищният пазар в България преминава през период на преоценка, като през второто тримесечие на 2026 г. броят на сделките намалява с 18,1% на годишна база по данни на Евростат. Този спад се наблюдава в продължение на три последователни тримесечия – 22,5% през последното тримесечие на 2025 г., 18,5% през първото и 18,1% през второто тримесечие на 2026 г., което нарежда страната сред държавите с най-силно понижение на активността наред с Люксембург и Хърватия.
Въпреки по-слабата динамика на продажбите, индексът на цените на жилищата, обитавани от собствениците (OOHPI), който обхваща придобиването и определени разходи по собствеността, нараства с 11,7% на годишна база. Според анализ на SORENDA Real Estate това разминаване показва промяна в поведението на пазарните участници, без засега да означава общо поевтиняване. Данните отчитат най-силен годишен спад на вписаните сделки в четирите големи града във Варна (26,3%), следвана от Пловдив (23,9%), София (21,2%) и Бургас (14,3%).
Основен фактор за свиването на активността е оттеглянето на спекулативните купувачи, които през предходната година са търсили бърза печалба или защита на спестяванията покрай присъединяването към еврозоната. На тяхно място излизат домакинства, които купуват за собствено ползване и подхождат по-предпазливо, прекарвайки повече време в избор и сравнение.
Цените обаче остават стабилни, поддържани от четири ключови фактора: достъпното кредитиране със средна лихва по нови жилищни кредити от 2,42% и ГПР от 2,81% към август по данни на БНБ, растящите доходи, липсата на масов принудителен натиск за продажба от страна на собствениците и ограниченото качествено предлагане в предпочитаните локации. Допълнително, при голяма част от строящите се сгради голям процент от жилищата вече са реализирани към етап Акт 14, което ограничава необходимостта от ценови компромиси.
Въпреки запазените високи нива на цените, договарянето официално се завръща на пазара. По наблюдения от бранша при около 70% от успешно реализираните сделки се постига отстъпка от офертната цена – най-често около 5%, а в отделни случаи и над 10%, предимно при имоти с компромиси или такива, останали по-дълго непродадени. При новото строителство гъвкавостта се проявява и под формата на разсрочено плащане с първоначална вноска от 10–20%.
Според пазарните прогнози за 2027 г. се очаква по-умерен ценови ръст и задълбочаване на разликата между качествените имоти с реалистични цени и предложенията с по-слаби характеристики. Успешната реализация занапред ще зависи изцяло от способността на конкретното жилище да оправдае стойността си чрез локация, енергийна ефективност и дългосрочни разходи за поддръжка.
