fbpx Търговска несъстоятелност | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Търговска несъстоятелност

Търговска несъстоятелност

Знаем ли финансовото състояние на другата страна при договаряне?

Неблагоприятният финансов климат и продължаващата икономическа криза налагат все повече един изключително сериозен проблем, който през последните години въобще не беше поставян под светлината на прожекторите и взиман предвид от банките и търговците при взимането на бизнес решения и сключването на търговски сделки. Това е евентуалното наличие на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на техните контрагенти, което към настоящия момент от своя страна води до масовото откриване срещу длъжниците на производство по търговска несъстоятелност.

В повечето от случаите търговската несъстоятелност се открива срещу търговци – търговски дружества и еднолични търговски и много по-рядко срещу физически лица. Предпоставките са изпадане в неплатежоспособност (за всички търговци) или свръхзадълженост (само за ООД, АД и командитните дружества с акции), които обстоятелства сами по себе си се явяват обективни икономически състояния легално дефинирани в чл. 608 и чл. 742 от Търговския закон.

Най-общо казано при неплатежоспособността краткотрайните активи – материални запаси, краткосрочни вземания, финансови активи и парични средства, не са достатъчни да покрият краткосрочните задължения, от които поне едно следва да е изискуемо и да е от търговска сделка или задължение към държавата или общините. При свръхзадължеността цялото имущество на длъжника (краткотрайни и дълготрайни активи) не е в състояние да покрие неговите задължения.

С откриване на производството по несъстоятелност освен, че съдът назначава синдик, спира изпълнителните дела и по-голямата част от висящите съдебни спорове. Той допуска обезпечителни мерки, насрочва събрание на кредиторите и може да обяви длъжника в несъстоятелност, като започне осребряване на имуществото му.

Съдът определя и началната дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността, която може да е и няколко години преди датата на съдебното решение

По този начин се създава един особен период от търговската история на длъжника, известен в правната литература като „подозрителен период” – длъжникът е бил неплатежоспобен или свръхзадължен. В същото време е извършвал търговска дейност в това число е предоставял обезпечения чрез учредяване на ипотеки и залог, разпореждал се е с имуществото си като е изплащал паричните си задължения, без да има финансов ресурс да удовлетвори интересите на всичките си кредитори. Поради това законодателят се е опитал да съблюдава и да защити интересите на всички правни субекти като създаде сигурност в гражданския оборот, предоставяйки възможност за обявяване на нищожност на голяма категория от сделките извършени в подозрителния период.

Въобще, в производството по търговска несъстоятелност има възможност за успешно провеждане на голяма гама от отменителни искове. Те целят връщане в имуществото на длъжника на парични средства и активи, които са били отчуждени преди откриване на производството по несъстоятелност. Нищожни по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност са повечето безвъзмездни сделки, определена категория договори за заем, сделки със свързани лица, както и други правни действия подробно регулирани в чл. 645, 646 и 647 от Търговския закон.

следва продължение

Facebook коментари