Isuzu D-MAX - железен боец (ВИДЕО)

Във Враца съм. Да напазарувам продукти за вилата през уикенда. Излизам иззад ъгъла, където съм паркирала големия пикап и рязко намалявам крачка. Два ML-а (с врачанска регистрация) са спрели отпред и отзад, а в единия виждам здрави момчета. Е, точно тук ли намерихте да спрете?! Нали много гледаме филми и веднага разигравам сценарии, в който не съм много в печеливша роля. Обаче вирвам глава, защото съм убедена, че на онези им е интересно да разберат „кой” е с тази голяма машина и като ме видят мен, малката, ще почнат да се питат: „Тази пък коя е или по-точно на кой е??”. А може и пък да се любуват на пикапа – нали онзи ден стана „Многофункционален автомобил на България за 2018 г.” – нека го огледат, има защо!

 

Подскачам на седалката, паля и газ. Тайно хвърлям поглед към огледалото за обратно виждане – всичко е спокойно и признавам си, отдъхвам. Хайде, да си ходя към селото, че там няма на кой да преча, широко е, тихо и спокойно, няма кой да ме оглежда. През главата ми минава мисъл да карам през черните пътища, но сама, в калищаците, а и не знам дали има достатъчно покрие на телекомите, ако стане нещо, може да се видя съвсем в приключение.

 

D-Max е по-стар модел от мен, роден е през 1963 г. в Япония като машина за сериозна работа със здравина и шаси като при камионите. Последното поколение (2017) освен, че продължава да бъде много здраво и изключително проходимо при тежки условия, е прибавило и модерна и агресивна визия, и комфорт в купето като при всички останали съвременни автомобили. Всъщност Isuzu D-Max e много приятна изненада за мен, защото за първи път се срещам представител на марката извън познатите автобуси.

 

По пътя пикапът се държи отлично – оборудван е с 1,9 дизелов мотор и 6-степенна автоматична скоростна кутия. Поддържам 120 км/ч без проблем и в един момент дори забравям, че съм с толкова голяма кола. Въпреки, че е висок, пикапът не се накланя сериозно при завоите, защото дългото междуосие осигурява повече стабилност. Инженерите казват, че е намален спирачния път при рязко спиране – не мога да го сравня с предно поколение, но е факт, че спирачката реагира много добре. Е, различно е като да скочиш на спирачката на Fabia или някое BMW. Просто трябва малко време, за да свикнеш. Впечатлена съм от ниското ниво на шум в кабината, типично за подобни автомобили. Дори и при високата скорост, боботенето, което все пак се чува никак не е дразнещо, напротив – дава ти усещане за мощ.

 

 

Нямам търпение да го вкарам в калните черни пътища и затова тръгваме към реката. Много е разкаляно, но аз съм включила на 4х4 (става и в движение). Иначе предаването е задно и то е за нормалните пътища. Имам усещане, че съм с някакъв непоклатим танк (не се смейте на сравнението, управлявала съм и танк Т72!). Карам по коритото на реката – водата не е никакво препятствие, защото е едва 20-30 см, но камъните са по-сложни – и въпреки това със задоволство виждам как машината ги превзема. Офроуд характеристиките на пикапа са впечатляващи – до 49 градуса страничен наклон, а големите преден (30°) и заден ъгли (29°), съчетани с просвет от 24 см му позволяват именно да преминава през пресечени терени. Ако стане съвсем тежка ситуацията може да се включат и бавни скорости 4L.

 

Навън небето е станало оловно сиво и вече прелитат снежинки. За другия ден синоптиците са обещали сняг – ще ни дойде точно като по поръчка. В кабината обаче е топло и комфортно, седалките са удобни, не друса, а място – колкото искате. Тестовият модел е във вариант с двойна кабина и твърд покрив за товарния отсек, който се отваря много лесно. Според нуждите се предлага и с единична или удължена кабина, с щора за „легена” или пък отворен, ако предимно ще пренасяте балите със сено или по-големи строителни материали.

 

 

 

Всъщност най-голямата причина, заради която някой би си купил такава машина е изключителната товароносимост – може да го натоварите над един тон (от 1080 кг до 1310 кг в зависимост от версията и кабината) или да теглите прикачен до 3.5 тона товар.

 

Утрото наистина ни посреща с приказна зимна картина и натежали от сняг клони на дърветата. Бяла тишина е легнала над селото, което е в подножието на Ржана планина. Тръгваме на зимна разходка, да видим този расов жребец как ще се представи в снега. Хващаме някакъв непознат път, по който още никой не е минал. Продължавам да се кефя как този пикап просто няма спирка, няма препятствие, което да не мине. Води ни към още по-красиви зимни планински картини. Е, Мусала сигурно няма да изкачи, ама като видях как се справи със снега, смесен с кал и изкачване и спускане – знам ли…?

Ето и кратко ВИДЕО с Isuzu D-MAX

 

След два дни с тази машина все повече съм убедена, че на стари години ще се преместим да живеем на село и ще си вземем точно пикап – живот без стрес, без нужда от демонстрации на сила и борба за място под слънцето (защото на село то винаги грее за всички) и една голяма машина, която ще може да ни закара, където пожелаем. А като градското его ни загъделичка, ще излъскаме „косъма” на нашия жребец и като светне, да видим кой е големият в големия град! :)