Той е динамичен, усмихнат, винаги отговаря на мобилния си телефон. Само 12 часа след като говорихме (без да се познаваме), вече правех това интервю с един от най-големите асовете на България в сърдечните проблеми. Срещнахме се с доц. Петров на работното му място, в ултрамодерната частна „Сити клиник“, “кацнала“ на южната дъга на околовръстния път на София. Mногопрофилната болница е оборудвана с най-съвременната техника. Тя е специализирана в най-авангардните методи за диагностика и ендоваскуларно лечение на сърдечно-съдови заболявания. Разполага с първите два у нас 4D апарата за ехокардиография и коремна ехография. Качеството на ядрено-магнитният резонанс е най-високо в цяла Югоизточна Европа. Въпреки, че сигурно достатъчно задачи и решаване на проблеми стояха пред доктора, дори и за миг не показа нервност и припряност да приключваме по-бързо това интервю. Ето какво сподели той.
Интервю на Ина Георгиева
Доц. Петров, имате ли наблюдения дали хората на бизнеса са по-податливи на сърдечни проблеми? - Бих казал, че да. Разпространено е мнението, че на хората с бизнес всичко им е наред, защото са с големи пари и възможности. Стресът при тях обаче е много по-голям, а той е един от основните фактори за сърдечни проблеми. Много често именно такива хора, с този начин на живот, страдат както от хронични, така и от остри форми на сърдечно-съдови заболявания, като най-тежките варианти са острия миокарден инфаркт и острия мозъчен инсулт.
А дали емоционалните хора също са изложени на такъв риск? - Да, има популярен израз - „Умрял от радост“. Това е точно така. Екстремните емоции, независимо дали са с позитивна или негативна окраска, оказват неблагоприятно влияние върху сърцето и съдовете.
Кога се изплаща една частна болница? - О, в България това много трудно ще се случи. Аз, за късмет, отговарям за медицинската част в нашата болница, следя да се прави медицина от най-високо технологично и професионално ниво и без компромиси. Мисля, че това ще доведе до вторичен ефект, който финансово ще бъде по-благоприятен за болницата. Когато се предлага една висока като стандарт услуга, логично е, тя да бъде оценена и в другия смисъл.
Имате ли самочувствие на български лекар с високи качества, когато пътувате в чужбина и се срещате се с ваши колеги? Все пак България е малка държава... - Бих казал - вече да! Преди 10-15 години ние страдахме от известно чувство за малоценност, но сега смятам, че нямаме такова основание. Медицината у нас напредна много и особено в областта на сърдечно-съдовите заболявания върви с големи крачки напред. Много колеги в различни подспециалности са уважавани и канени лектори, презентатори, оператори в уъркшопове. Вече стана традиционно да бъдем търсени като инструктори и това за нас е огромен пробив.
Как държавата гледа на частните болници? - Смятам, че като законова база много добре, абсолютно равнопоставено. Но като обща настройка не бих казал – имаше някои гласове да бъдат толерирани държавните болници в ущърб на частните, които да бъдат лимитирани и да им бъдат орязани правата и финансирането. От държавническа гледна точка е нелогично. Ще обясня защо – в една частна болница държавата, като организъм, не се налага да инвестира. Тя само пести, а в това време се предоставя същата и дори по-високата като ниво медицинска услуга. Така че, държавата е само в изгода. Това е благоприятно и за здравната система. Абсолютно е нелогично да се мисли за орязване на частните болници. Трябва да има строг контрол на качеството върху всички здравни заведения, защото по силата на закона, те са равнопоставени и българският пациент има равен достъп до държавна или частна болница. За него най-важното е да има качествена услуга.
Как си извършва контролът на качеството? - Той трябва да е многостранен. Ние от дружеството на кардиолозите, на което съм председател, сме поели ангажимента да имаме професионален контрол върху гилдията, с цел спазване на стандартите. Заедно с това има и изпълнителна агенция „Одит“ към министерството. Беше излъчена комисия от клинични и инвазивни кардиолози, които са експерти към изпълнителната агенция и те са част от комисията, която одитира болниците.
Как се развива идеята Ви за създаване на Център по мозъчни инсулти? - Това е отдавнашна моя мечта, защото аз съм завършил интервенционална кардиология и ангиология - занимавам се с всякакъв тип съдови заболявания и имам диплома от Буенос Айрес. Там за първи път видях такъв център, в който се прилагат в пълен обем всички методи за лечение на острите инсулти, диагностициране и лечение. Има доста такива центрове в САЩ, Австрия, Швейцария, Англия. В тези държави е рутинна практика да се приема пациента навреме (до 1-2 часа от настъпването на проблема) и да се прилагат най-високите стандарти за лечение на исхемичните инсулти – венозната и интраартериална тромболиза и тромбоаспирация. Имаме няколко пациенти в последните седмици, които успяхме буквално да спасим, благодарение на колаборацията между колеги от образна диагностика, невролози, рентгенолози, интервенционалисти. При нас пристигна пациент от Перник с голям мозъчен инсулт, със запушване на средната мозъчна артерия - той щеше да умре, ако не бяхме успели да я реканализираме. За късмет дойде навреме, на 15-тата минута беше в залата и отворихме артерията. Не се наложи интубация или интензивно лечение, когато го изписвахме вече раздвижваше крайниците, казваше откъслечни думи, което е огромен успех.
Колко стента могат да се слагат? - Принципно могат много, но не винаги е обосновано. Не трябва обаче да се залита в една или друга посока. Когато един оператор види, че става лечение за дифузна коронарна болест, имаме специални скорове (бел.ред. комплексна оценка на състоянието на съдовете на сърцето), които са много показателни. Когато синтакт скорът е много висок, ако се предприеме неоперативна интервенция, тя ще бъде много сложна - с много стентове и със съмнителен резултат. Така че, в такава ситуация не трябва да се върви към имплантиране на множество стентове, а такъв пациент е показан за байпас – класическо оперативно лечение, защото късните резултати са по-добри.
Има ли гаранция за трайност на стентовете и байпаса? - Няма гаранция за трайност нито след байпас нито след стентиране, защото и двата метода не лекуват заболяването, а само се справят с настоящия проблем по стеснение или запушване на артериите. Това е артеросклеротичен процес, който зависи от много рискови фактори – стрес, диабет, възпалителна компонента, холестерол, високо артериално налягане. Лечението трябва да е комбинирано и комплексно, и само тогава може да има късен добър резултат.
Има ли изкуство в операцията или е само занаят? - Има афоризъм, който казва, че медицината е комбинация между изкуство, наука и занаят. И е така – ние трябва да прилагаме и трите принципа – да почиваме на научните постижения, да сме вдъхновени, като в същото време трябват известни умения. Понякога хората казват - „този не става“. Има и такива случаи – колеги, които са много подготвени, много знаят, но просто не могат да го направят.
Хората казват, че хирурзите обичат да режат. Как споделяте тази мисъл? - Ако един хирург е убеден в резултата, той е готов да оперира и ще го направи много добре. Когато има баланс е най-добре – не трябва да сме консервативни и да не направим нищо. В същото време обаче няма гаранция. В медицината никога нещата не са бели или черни, 0 или 100%, винаги има едно „но“...
Вярно ли е, че можете да оперирате високо кръвно налягане завинаги? - Да, съществува нова методика, на която вече са се подложили 40 пациенти – тя се казва ренална денервация и представлява неоперативно перкутанно прекъсване на нервните окончания в бъбречните артерии. При резистентна хипертония има високо напрежение на симпатикусовата нервна система и когато се прекъснат симпатикусовите нервни влакна в бъбречните артерии, това прекъсва патологичната връзка между мозъка и бъбреците, която поддържа артериалната хипертония.
Защо тогава не го прилагате като масово лечение? Или е много сложна процедура? - Не е проста процедура, но не е по-сложна от интервенциите на коронарните артерии. В Германия има повече от 100 центъра, в Полша повече от 30, в която се прилага тази методика. У нас са показани около 10-15% от хипертониците, което значи поне 50 хил души. Проблемът е в себестойността на процедурата, която е около 8 хил. лв. Дори и при най-добрата реимбурсация, се поема половината и останалото се заплаща от някой... Аз мога да си позволя да работя един-двама пациенти на месец, като всичко се поема от болницата, но ако стане практика, болницата няма да гледа с добро око.
Казват, че след инфаркт е полезна чаша бира или червено вино...Споделяте ли това твърдение? - Абсолютно! Има много проучвания и най-голямото е проведено между лекари. То показа, че умерената употреба на алкохол предпазва кръвоносните съдове и намалява клиничните събития в областта на кардиологията. Дозата е била до 80 милилитра чист алкохол на ден.
Как се чувства Вашето сърце? - Моето сърце е добре – особено, когато в професионална посока нещата се движат добре. Аз съм заклет оптимист и дори в най-трудна ситуация смятам, че има изход. Успявам да запазя хладнокръвие и вярвам в бъдещото.
Следите ли сърцето си? - В интерес на истината не много. Но понеже в последно време дойдоха много нови машини и техники в болницата, когато нямам подходящ пациент за да ги пробвам, гледам себе си, така че по естествен път следя моите сънни артерии и сърцето.
Болницата кандидатства да вземе първият за страната световен сертификат за качество (JCI). Кога ще го вземете? - Имаме договор с Харвард медикъл скуул, които ни помагат за сертифицирането по международния стандарт JCI (бел.ред. канадско-американски стандарт за международно сертифициране). Те казаха, че отличниците успяват за около година и половина. Ние започнахме процедурата през февруари и се надявам догодина през лятото да имаме лиценз. Това обаче не е самоцел. Този висок стандарт цели контрол на качество, развитие на персонала и краен резултат, в който пациента може да разчита на най-висок тип медицинска услуга.
Американската медицина ли е на най-високо ниво? - Да. Известно е, че за висока медицина трябват пари, а американците влагат най-много. Известно е също, че когато някой специалист се изяви в Европа, покаже нова методика, те най-често правят „неприлично предложение“ и го привличат.
Тогава има ли шанс да ви привлекат и Вас? - Не, аз съм заклет патриот, дори шовинист и няма шанс. Можех да остана на много места в света, но на този етап няма да изоставям България.
Визитка
Доц. Петров 1992 год. - завършва медицина в МУ-София през 1992 г. Придобива специалност "Вътрешни болести" през 1999 г., а през 2003 год. - специалност "Кардиология", има и тясна специализация по "Инвазивна кардиология". Завършва и "Здравен мениджмънт" в МУ-София. Преминава обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия; по Инвазивна кардиология и радиология в Института по Кардиология и Сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес, Аржентина. Доц. Петров е работил в УНСБАЛ "Св. Екатерина", а след това и в болница „Токуда“. През 2010 год. придобива звание "доцент". От октомври 2012 год., е председател на Дружеството на кардиолозите в България и на Българското Дружество по ендоваскуларна терапия. От декември 2012 г. заедно с екипа си работи в „Сити Клиник“.
