Жулиета Хубенова е завършила Икономически университет в София. Работила е в различни частни фирми. От 1994 г. работи в инвестиционен фонд за МСП - CARESBAC-BULGARIA, а от 1998 до 2001 г. е негов изпълнителен директор. В момента е директор на програма BAS.
Степента на енергоемкост у нас е седем пъти по-висока от средната за страните от ОИСР. Ресурсите се пилеят, което лишава гражданите (и правителството) от ценни активи - дори без да отчитаме негативните ефекти върху околната среда. България е изправена пред много предизвикателства, но подобряването на енергийната ефективност със сигурност е от ключово значение за постигане на желаното развитие на цялата икономика. В общата рамка за присъединяване на България към Европейския Съюз се включва и инициативата за приемане на европейското законодателство в областта на енергетиката. Една голяма част от него вече е възприета и в предприсъединителния период България трябва да създаде необходимите условия за неговото пълно внедряване. Енергийна ефективност За да се разбере как се е развивала енергийната ефективност в промишлеността на страната, е необходимо да се разгледа начинът, по който тя се е променяла за определен период. За съжаление тези стойности трудно могат да бъдат измерени в бързо реформиращата се икономика на България. Въпреки че към момента валутата е стабилна, фактът, че индустрията продължава да е съставена от държавен и час-тен дял, затруднява оценяването на отделни продукти в монетарни показатели. Според международни статис-тически източници (като Annual Energy Review, публикуван от Европейската комисия, Юростат и ODYSEE) България е на последно място сред страните кандидатки за членство в ЕС по двата основни показателя за енергийна ефективност - първична и крайна енергоемкост, които характеризират конкурентоспособността на страната и са сред основните икономически критерии за членство в ЕС.
Предварителните изследвания показаха, че слабата енергийна ефективност на промишлеността в България се дължи на: Самата структура на промишлеността, в която доминират енергоемките сектори. Остарялата материално-техническа и технологична база и амортизирани отоплителни системи, които водят до прекомерна консумация, лоши условия на труд и увеличават себестойността на крайната единица продукт. Липсата на контрол и мониторинг на потреблението на енергия и на качеството на енергоносителите. Липсата на управленски опит в областта на проектите за енергийна ефективност, включително и на технически опит относно начините за тяхното финансиране. Трудния достъп до източници на финансиране на такива проекти. Липсата на единна информационна система за енергийна ефективност. Енергоемкост Като сравняваме с потреблението на енергия в икономиките на Централна и Източна Европа, България изпъква като страната с най-енергоемка икономика. Таблица 1 илюстрира разликата в енергоемкостта на брутния вътрешен продукт в България, ЕС и страна от Централна и Източна Европа със средни стойности на енергоемкост за района (Полша). България очевидно е извън обхвата по своята енергоемкост с почти два тона нефтен еквивалент за $ 1000 БВП (при изравнена покупателна способност). Повечето източноевропейски икономики имат стойности на енергоемкост, които са поне два пъти по-ниски. Икономиките на ЕС и САЩ от своя страна произвеждат своя БВП с енергоемкост около 0,22 - 0,25 тона нефтен еквивалент за $ 1000 от БВП. Тези изключително високи стойности са предопределени от няколко исторически особенос-ти. Едната от тях касае прекомерната упот-реба на електричество в миналото, което е било прекалено евтино. Друга е свързана с изключително ниското развитие на пазара на газ. Много фактори са допринесли за това, но резултатът днес е, че газификацията на пазара продължава да се развива изключително бавно. Пряк резултат от високата енергоемкост е и високата степен на отделени вредни емисии на единица БВП, която от икономиките в преход е по-висока само в Русия. Потенциал за проекти за енергийна ефективност Изброените по-горе негативни фактори се оказаха благодатна почва за развитието на проекти за повишаването на енергийната ефективност. Опитите на различни организации в тази насока доказаха, че е налице растящ пазар за финансиране на такива проекти. Повечето от реализираните проекти през изминалите 30 месеца имат доста добри финансови показатели. Например възвръщаемостта нa инвестицията обикновено варира между 25% и 88% при период на изплащане от 2,5 до 5 години (за нетния паричен поток преди финансирането). По-стигнатото средно намаление на потреблението на енергия е между 25% до 55%. Подобряването на енергийната ситуация в страната представлява един от основните приоритети на правителството и в рамките на този приоритет повишаването на енергийната ефективност може да е и основното решение. По-добрата енергийна ефективност намалява замърсяването на околната среда в страната и региона и спомага за откриването на нови работни места. Така подобрената конкурентоспособност на българската индустрия ще доведе до повишаване на стандарта на живот и до намаляване на вноса на енергоносители. Енергийната ефективност в този смисъл е основен елемент на икономическата реформа и е ключова за преодоляването на трудностите при развитието на една икономика в преход. Предварителните анализи сочат, че индустрията е отговорна за поне 30% от общия потенциал за енергостестяване в страната. Очаква се, че мерките за енергийна ефективност в индустрията могат да намалят енергоемкостта на индустриалната част от БВП с 15% до 2005 г. и 25% до 2010 г. За да може да се реализира този потенциал обаче, трябва да се решат проблемите, свързани със следните фактори: Липса на опит: способността да се оценяват въз-можностите за подобряване на енергийната ефективност и да се ползва експертна помощ, когато липсва опит. Институционални бариери: липсата на адекватни инициативи и организации, структурата на собствеността, сравнително малкият обем на проектите за енергийна ефективност са примери за институционалните пречки в момента. Информационни бариери: пазарът за енергийна ефективност не предоставя прозрачен достъп до наличните възможности за ефективни енергоспес-тяващи решения. Крайните потребители трябва да бъдат информирани за ползите от повишаването на енергийната ефективност и мотивирани да предприемат необходимите действия. Финансови бариери: крайните потребители няма да са в състояние да финансират мерките за повишаване на енергийната ефективност със собствени средства или да идентифицират трети страни като източници на финансиране. Как да преодолеем бариерите пред повишаването на енергийната ефективност в България Кредитна линия за проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) инвестира до 50 млн. евро в нова кредитна линия за подпомагане развитието на проектите за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в частния сектор в цялата страна. "Нека България разполага със своята енергия" е мотото на ЕБВР. В първия подобен проект за Централна и Източна Европа ЕБВР заедно с Европейската комисия и Министерството на енергетиката и на енергийните ресурси изработиха обща рамка за екологична инициатива в страна, която внася близо 70% от основните си енергоносители от чужбина. Програмата предоставя кредитна линия на български банки, които от своя страна предоставят заеми на частни български предприятия. Заемите варират от 20 000 евро до 1,5 млн. евро и финансират проекти за подобряване на енергийната ефективност. Проектите имат за цел: внед-ряване на по-ефективно потреб-ление на енергия, автоматизация, системи за контрол и пестене на топлоенергия, както и промоция на възобновяеми източници на енергия. Предприятията също така ще бъдат насърчавани да подновят материално-техническата си база. От значение ще е и способността на фирмите да изплатят заемите посредс-твом експлоатацията на постигнатите ползи и спестени от потреблението на енергия средства. Програмата стартира с предоставянето на кредитни линии на три местни банки: ОББ, третата най-голяма банка в страната (15 млн. евро); Пощенска банка, петата по големина банка в страната (5 млн. eвро); Юнионбанк, която е специализирана в обслужването на сектора на малки средни фирми (3 млн. евро). Кредитни линии бяха предос-тавени и на Булбанк и HVB~BankBiochim, като се очаква скоро и Банка ДСК да се присъедини към програмата. Участието на ЕБВР не се изчерпва с разпределението на финансовите ресурси между банките. ЕБВР ще осъществява мониторинг на сключените от банките договори за заем, като приоритет ще се дава на тези проекти, които целят постигането на ефективно енергоспестяване. Всеки един, одобрен за финансиране, проект трябва да е съобразен с критериите на ЕБВР, касаещи околната среда и националната стратегия на България за повишаване на енергийната ефективност. Новоприетият Закон за енергетиката цели да съобрази българското законодателство с Енергийните директиви на ЕС - включително относно изискването възобновяемите енергийни източници да състав-ляват 8-10% от общата генерирана енергия до 2020 г. Така подходящи за финансиране по тази кредитна линия ще бъдат проекти за развитие на източници на енергия като водни централи, слънчеви колектори, биомаса, геотермални източници и биогаз.
Техническа помощ и субсидии за проекти по енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници Опитът сочи, че за успеха на една такава кредитна линия са необходими още техническа помощ в подготвителния етап, преглед на постигнатите резултати, частична субсидия и осигуряване на стимули. Тази подкрепа се осигурява със средства от Международния фонд за извеждане от експлоатация на АЕЦ Козлодуй. Фондът се управлява от ЕБВР и ще осигури допълнителни 10 млн. евро за предоставяне на субсидии. Фондът за извеждане от експлоатация на АЕЦ Козлодуй бе създаден през 2000 г., за да подпомогне страната в процеса на затваряне на мощнос-ти от централата според графика, съгласуван с ЕС, като част от процеса на приемането на страната в ЕС. Фондът се финансира със средства, дарени от: Австрия, Белгия, Дания, Франция, Гърция, Ирландия, Холандия, Испания, Великобритания и Швейцария. Фондът съдейства за налагането на нови методи и инструменти на финансиране, спомага трансфера на опит и ноу-хау, които са от изключително значение за установяването на работеща пазарна икономика в страната. Приносът на Фонда за успеха на програмите за повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми източници на енергия е значителен. Според Правилника на Фонда той е призван не само да съдейства за затварянето на мощности на централата, но и да подкрепя мерки в енергийния сектор, които целят да неутрализират последиците от това, като предоставя помощ по процеса на преструктуриране, обновяване и модернизиране на целия сектор, включително на мрежите за разпределение и съдейства за повишаване на енергийна ефективност.
Субсидии за проекти:
1. Техническа помощ и обучение 4 Предоставяне на помощ на предприятията (малки и средни фирми), които имат нужда от помощ при разработването на Енергиен план за пот-ребление, който ще представи структурата на инвестициите, ще осигури финансовата ефективност на проекта и ще формулира предложението за предоставяне на кредит. 4 Информационни дейности, свързани с предоставянето и разпространението на необходимата информация за кредитните линии и ползите от ефективното потребление на енергия до всички заинтересувани страни и потенциални клиенти. 2. Осигуряване на стимули за изпълнението на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници. При внедряване на проекта бенефициентите ще получат субсидия равна на 7,5% от стойността на заемите за повишаване на енергийна ефективност и на 20% от стойността на заемите за развитие на възобновяеми енергийни източници. Освен че адресира един от най-наболелите проб-леми на страната, тази инвестиция ще помогне и при преодоляването на някои недостатъци на пазара посредством трансфера на умения в местните банки и у самите бенефициенти и насърчаването на предоставянето на по-ефективни енергийни услуги. Преходът тече с пълни обороти и е налице желание у българите да разполагат с повече енергия и пари. Като е инвестирала досега 293 млн. евро в енергийния сектор и общо 1 млрд. евро в България, ЕБВР продължава да налива така необходимото гориво в мотора на прехода.
