Ето, че измина още един сезон от проекта ни "Мениджърите споделят" и сега ви срещаме с последните участници за годината в него. В петте срещи, през годината наши гости бяха хора от различни бизнеси и поколения, но всеки от тях достатъчно интересен, за да сподели своя опит. Вярваме, че грешките и успехите в бизнеса трябва да се споделят, защото те са един истински учебник по реален бизнес в България.
През януари 2017 ще излезе и третото издание на Аламанаха на успешните бизнес казуси, в който ще прочетете изключително интересни истории, казуси, които са били пред тези хора и как понякога безнадеждни ситуации са намерили решение. Търсете тази книга в търговската мрежа, а ние ви гарантираме, че няма да съжалявате.
А сега вижте и чуйте какво споделят последните ни гости - Христо Хаджичонев, съосновател и изпълнителен директор A4E и Петър Дончев, управител на Скания България
Преди по-малко от година стартирахме start-up, който получи финансиране от два институционални фонда и един бизнес ангел. Проектът ни е свързан с аналитичен бизнес на данни с цел подпомагане на бизнес решения. Тъй като аз и моя екип сме работили дълги години това в големи корпорации, нашата цел е да достигнем до малкия и среден бизнес и той да се възползва от такива услуги.
Развитието на всеки един от нас е започнало много отдавна. Едно от предизвикателства беше да създам първия си бизнес през 1994 г. Естествено дойде и първият ми неуспех - избор на неправилни хора. През 1997 г. приключихме с това, че бяхме обрани от един от съдружниците ни. Така че първото нещо, което мога да кажа за всеки бизнес е, много добре подбирайте хората, с които работите. И това е валидно както за хората, с които непосредствено работите, така и за клиентите. Не всеки клиент е ценен – ако нямате морални и етични норми, това се разбира бързо и трудно може да съществува партньорство между две компании, без значение на какво ниво и по какъв начин се работи.
Бях оперативен директор и на международна компания и се занимавах със световния пазар за софтуер, един много успешен бизнес. Много хора, след като разбраха, че напускам тази длъжност и започвам отново от кота нула, ми казаха: „Ти си луд! Малко са хора в България могат да достигнат нивото, на което си, къде си тръгнал?“
Тук мога да кажа второто нещо – това, което ще ни направи успешни, е да вярваме в нас и в хората, с които работим. Ако нямаме такава вяра, не можем да вземем трудните решения, които ще ни съпътстват по пътя. Във всеки един момент има предизвикателства, понякога са много големи и без онази вътрешна вяра, човек трудно може да продължи. Лесно може да обърне посоката.
Третото нещо е, че трябва да си изключително фокусиран върху това, което правиш. Ще дам пример - стартирахме дейност през февруари, през март имахме продукт, а през април вече и първия клиент. В рамките на два месеца създадохме високотехнологичен продукт, който доставя услуги на краен клиент. Единственият начин това да се случи, освен голямото ноу-хау на екипа, е фокус върху това, което се прави. Ако енергията се размива, рядко е ефективна, а при стартиращите компании липсата на ефективност е много болезнена. Границата между провала и успехът е на косъм буквално в рамките на месец.
Това ме води до следващото кредо, колкото и странно да звучи – да не разпиляваш енергията си. Преди около 15 години, когато управлявах големи проекти, имах склонността да бутам всичко напред. Всичко трябваше да е под контрол и да е до желаното от мен ниво. Животът, успехите и неуспехите ме научиха, че е по-важно да успееш да определиш каузите, за които се бориш така, че да даваш вярна посока, а не непрекъснато да буташ всички. Повечето от нещата трябва да ги оставим да се случат от само себе си, защото ако ги насилваме, те не са в естественото си състояние.
Аз твърдо вярвам, че и в България може да си успешен. Липсва ни може би самочувствие и умение да се презентираме добре. Но все пак има достатъчно успели българи, с ясна ценностна система, която им помага да са такива. И моето верую е, че трябва ценностната система в теб да е правилна, за да си добър мениджър и да управляваш добре. Личният пример е много важен и това винаги ме е мотивирало. Ако хората виждат в ръководителя си човека, който не само прави бизнес планове, а и с действията си изпълнява това, което говори, мисля, че е много вдъхновяващо.
Убеден съм, че топ позиция в компания не означава, че стоиш в офиса, да правиш бизнес планове и да анализираш резултати само. Действително трябва да си близко до клиентите и да знаеш техните нужди.
Ние често казваме „Клиентът е преди всичко“. Много компании са мотивирани от това, но за да мине подобна стратегия през цяла една организация, е много трудно. Тази максима стои някъде високо, има много нива и докато стигне до човека, който се среща с клиентите, нещата може да се разминат. Старая се заедно с клиента и служителите да са на първо място. Защото ако те са приоритет, това ще се върне и после те ще поставят клиента на първо място. Това е моето усещане за успешен мениджър – бъди близо до клиентите и поставяй служителите на първо място с подходяща мотивация, обучение, а ако трябва понякога и с твърда ръка.
Вярвам, че трябва да даваме шанс на младите хора. Да, те може и да нямат опит, но трябва да им се даде шанс и отговорност. Дори и да допуснат грешка, която след това да се научат как да поправят. Търся да се ограждам с хора, които действително имат мотивацията за работа и вътрешната ценностна система.
В България наистина има криза с кадрите, но ако някой мисли, че ще намери магическа формула и нещата ще се решат, няма да стане. Това е отговорност на бизнес и ние трябва да подпомогнем образователната система. Няма как тя да произведе кадрите, които са ни нужни. Ние ще продължим с тяхното обучение, трябва да инвестираме в училища и да предлагаме адекватно заплащане. Според мен трябва бизнес средата да показва, че да бъдеш фризьор, механик, продавач, това не е лоша професия и може да даде възможност за развитие и професионална реализация.
