През втората половина на миналото столетие повечето развити страни приеха като официален приоритет в своята стратегия т. нар. “промишлено разузнаване” или “шпионаж”. От една страна, корпорациите в цивилизования свят хвърлиха огромни средства за изграждането на мощни структури за сигурност и опазване на собствените секрети, свързани с технологии, пазари и т.н. (така наречената “фирмена сигурност”). От друга, което се оказа и водещо направление в глобалната им политика, те се ориентираха към проникване с всички възможни средства в секретните сейфове на “противника”, т.е.