fbpx Модерните измерения на икономическия шпионаж | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Модерните измерения на икономическия шпионаж

Модерните измерения на икономическия шпионаж

През втората половина на миналото столетие повечето развити страни приеха като официален приоритет в своята стратегия т. нар. “промишлено разузнаване” или “шпионаж”. От една страна, корпорациите в цивилизования свят хвърлиха огромни средства за изграждането на мощни структури за сигурност и опазване на собствените секрети, свързани с технологии, пазари и т.н. (така наречената “фирмена сигурност”). От друга, което се оказа и водещо направление в глобалната им политика, те се ориентираха към проникване с всички възможни средства в секретните сейфове на “противника”, т.е. конкурента, с цел овладяване на онези нови технологии и научни постижения, имащи ключово значение за успеха на пазара. Така промишленият (икономическият) шпионаж получи допълнителен тласък и бе обогатен с нови средства.
Като приоритетни обекти на икономическия шпионаж се приемат:

  • Пазари и пазарна политика. Тук се включват също резултатите от маркетинговите проучвания, особено - цени и ценова политика, навлизане на конкурента на нови пазари, изменения в асортиментната стратегия и качеството, обемът на продажбите и т.н.
  • Управление - структури, модели и подходи, управленски кадри и пр. Изключително важна е информацията за техните качества, силни и слаби страни, стил на ръководство и пр.
  • Икономическо състояние. Бюджет, имущество, печалба, дивиденти, връзки с банки, крeдити, финансови опeрации, вземания и задължения. От особено значение е разкриването на перспективите в икономическото развитие и икономическата стратегия на фирмата.
  • Доставчици и клиенти. Връзки с тях, договори, посредници, отношения, състояние на партньорите, качество и цена на доставяните суровини и материали, перспективи на сътрудничество, евентуални затруднения.
  • Научно-техническо обслужване на фирмата. Последното е много съществен момент, а като обект на икономическото разузнаване се включват изследвания и разработки със стратегическо значение, ноу-хау, патенти, модели на нови изделия, договори с научни организации, собствен научен кадрови персонал и др.
  • Информационна система - състояние, информация представляваща фирмена тайна, компютри, софтуер, информационна защита и т.н.
  • Заплащане и системи за мотивиране на персонала.
  • Охранителна система - състояние, кадри, незащитени места, места за “пробив” и пр.

Българските фирми и организации все по-осезаемо чувстват нужда от технологично и пазарно преструктуриране. Необходима е качествена и конкурентноспособна продукция. Щом нашата наука не е в състояние да захранва изцяло националното производство с качествен, приложен научен продукт, изходът е, от една страна, в развитието на необходимия пазар за такъв продукт, а от друга - в изграждането на фирмено равнище на ефективно икономическо разузнаване. В тази сфера ние изоставаме катастрофално. Нямаме и кой знае какви алтернативи, тъй като поддържането на качествена система за икономически шпионаж не е по финансовите възможности на почти всички български фирми. В едно по-далечно бъдеще, това скъпо и рисковано дело може да бъде осъществено от мощни холдингови акционерни дружества или корпоративни структури с международно участие (т.е. при появата на български транснационални корпорации).
Материалът е по лекция на
aкадемик проф. д-р Минко Ст. Памукчиев

facebook коментари