fbpx Моят Великден от моите баби | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Моят Великден от моите баби

Водеща снимка
Да

Моят Великден от моите баби

Не сте ли съгласни, че празниците преди всичко са тяхното очакване? Тяхната подготовка, която съдържа много емоции, които отрано ви обхващат и ви държат в онова сладко напрежение, което успява да ви изхвърли извън екшъна на делника.

Обичам Великден повече от всички други празници, не заради религиозната му страна, а заради цветовете, пъстротата, усмивките, събуждането на природата. Обичам Великден заради моите баби.

Откакто се помня в нашата къща символите на Великден са били домашните козунаци, които се месят в четвъртък и пъстрите яйца, които се боядисват в събота. Откакто се помня страстите на Великден са били, „ще станат ли добри козунаците?”, за да има истински празник и телефонът в къщи звънеше, за да се хвалят и оплакват една на друга жените в усилията да създадат онези уханни хлябове, които носят толкова емоции в себе си.

Едната ми баба започваше почти месец по-рано подготовката – дядо сваляше специалните форми от най-високите долапи, а майка и баба правеха съвещания с какви плънки ще се правят тестата, кои продукти да се намалят или увеличат, спрямо предната години, как точно да се пече, че да не изгори тестото и да се дели „на конци”. В заверата влизахме и ние, с брат ми – баба ни пращаше до магазина да купуваме подправки...

„Едно време месехме козунаците в четвъртък през нощта, защото и двамата с дядо ти през деня ходехме на работа”, разказваше баба (този разказ обичах да го слушам всека година) „Вечерта се започваше замесването на тестото, палехме печката, за да е топло и когато замеся всичко, почваше голямото „бухане” – удрянето на тестото в масата. Колкото повече, толкова по-хубаво тесто. Дядо ти се събличаше по потник и борбата беше сериозна, до към 2-3 ч. през нощта. (не е лесно да се бият 4 кг тесто, аз днес бия 1,5 кг).

Много е важно да се хване момента на точното втасване, защото ако превтасат, няма да се опекат добре. Рано сутринта, около 5 ч., дядо ти отиваше на няколко пъти да носи тавите в пекарната на нашата улица, а на обяд имахме най-вкусните козунаци, които си си представяла. Когато сутрин отивах на училище (баба беше учителка) в целия град се носеше замайващ аромат”, разказваше баба, а очите ми светеха и си мечтаех и аз някога да правя такива козунаци.

Тази традиция моите баба и дядо не са прекъсвали дори и във военните години, когато дядо е бил офицер - успявал е да си дойде до вкъщи, за да помогне на баба, а тя е замесвала скромно тесто само няколко яйца…

Обичах разказите и на другата ми баба, които рисуваха пъстра селска картина от с. Бреница. „Понеже бяхме пет деца и в рода ни имаше много лели, стринки, вуйчовци и т.н., за Великден майка боядисваше поне 150 яйца. (прадядо е бил заможен земевладелец и търговец, пътувал е до Европа, имал е мелница, магазин…).

Козунаците се замесваха с 40 яйца (за ок. килограм брашно отиват 6) и в къщи имаше помощници, защото моята майка нямаше как да се справи сама. Със сестра ми много не ни допускаха до тайнството, за да не объркаме светите дела. На самия Великден в нашата къща се събираха толкова много роднини, че трудно можеш да хванеш броят им… Обаче беше весело, а за нас, децата, беше страхотен празник, защото ни се позволяваше всичко”, довършваше баба и започваше да шари яйцата, правеше поне 40.

Днес аз съм наследила тези традиции от бабите ми и майка все още се надпреварваме коя ще направи по-пухкави и ароматни козунаци, и по-пъстри яйца.

Днес меся козунаците (винаги в четвъртък) между две статии, чатове в мрежата, уточнения по следващия проект...

Днес модерната ми фурна помага много, за да създам онзи сладък хляб, който обаче съм убедена, че носи от духа на прабабите и бабите ми.

Днес правя пъстри яйца с олио на вилата, с мисълта, че всички ще се съберем в неделята и вярвам, че всеки от нас носи в сърцето си светлина и слънце, за да може да се усмихне на Великден и да отвори душата си.

Светли празници!

Facebook коментари