Свикнали сме да казваме – „Българите сме специфична порода, която не може да срещнете другаде”. Ами нали затова точно сме българска нация – за да сме различни... Няма съмнение, че българинът иска да бъде богат, щастлив и спокоен, и смята това за хубаво. Но с малки изключения българите не са нито едното от трите! В книгата “Европейци сме ний, ама...” на издателство “Класика и Стил” може би ще откриете отговори на въпросите защо е така. Нейн автор е антропологът Михаил Минков. Той преподава междукултурни различия и организационно поведение в Международен колеж в София. Потърсихме го, за да каже повече за нашата нация и той с удоволствие откликна.
Г-н Минков, книгата Ви е със заглавие „Европейци сме ний, ама...”. Имате ли съмнения, че не сме съвсем европейци? И какви сме тогава? - Дали сме европейци или не зависи от това с кои други европейци се сравняваме и какъв показател имаме предвид. Българската ценностната система се различава много съществено от тази на северозападна Европа.
В книгата казвате, че като ценностна система сме по-близо до азиатците. Не е ли странно това? - Като цяло нашата система от ценности е по-близо до китайската отколкото до немската или английската. Също като в Азия децата тук често се възпитават доста строго, включително с крясъци и плесници. В скандинавските страни, САЩ и Канада за такова родителско поведение ще ви отнемат детето и даже трябва да се радвате, ако не ви вкарат в затвора. Вижте и какво става в училище тук: все още се започва с "Клас стани", а в час по физическо се учи военна строева подготовка, въпреки че приключихме със задължителната служба. Обаче идеята, че хората трябва да маршируват и козируват все още не напуска главите на много наши възпитатели.
В тази прилика с Азия няма нищо странно. Доскоро и ние и те бяхме аграрни общества, където дисциплината е много важна. Работата на полето е нещо много неприятно, но е основният начин на препитание, затова хората в аграрното общество трябва от малки да бъдат приучени да стискат зъби и да търпят несгоди, да пъшкат и да теглят хомота. Богатите западни страни са скъсали с този начин на живот преди доста време, затова и имат друга ценностна система.
Какви са културните ценности на българите? - Големите международни изследвания показват, че доскоро тук, както и в Азия, бяха на почит най-вече ценности, свързани с лично забогатяване - отказ от свободно време и забавления, за сметка на упорит труд и спестовност. Това съчетание почти винаги върви със слаба толерантност и уважение към околните, лоши междучовешки отношения и ниско задоволство от живота. През последните десетина години, вследствие на повишаването на качеството на живота, поне за младите, тази ценностна система се променя бавно, но неизбежно. Това се вижда не само от изследванията, но и с просто око. Младите хора не се блъскат и ругаят в автобусите и трамваите, докато някои пенсионери все още се псуват по опашките за евтино зеле; чувал съм бабички да се заплашват взаимно с бой за това, че едната прередила другата.
Защо българите са винаги недоволни и най-вече обвиняват други за проблемите им? - Защото такава е ценностната система на българина. Когато си научен да искаш онова, което не можеш да имаш (и да си въобразяваш, че имаш право да си богат просто понеже се наричаш бял европеец), а не обръщаш достатъчно внимание на добрите човешки отношения, няма как да си доволен. Латиноамериканските народи не са по-богати, но те и не ламтят за забогатяване така, както българинът и китаецът. Те умеят да се радват на малките радости в живота, без да се притесняват толкова много от несигурното бъдеще.
Колкото до обвиняването на другите, това е естествена психологическа реакция. Много е трудно, и даже е психически нездравословно, да приемеш, че причината за неудовлетворението ти е у самия теб; по-успокоително за личността е да се търси вина някъде отвън.
Все пак в какво се изразява щастието на българите? - На индивидуално равнище, щастието е състояние на духа, произтичащо от променливи външни фактори и непроменливи гени. Ценностната система, с която е възпитан един човек, е също важна, но някои хора просто са родени да бъдат щастливи. Има изследвания, които показват, че някои туземци от различни места на земята са толкова щастливи, колкото и американските милионери. Повечето хора в България смятат, че забогатяването води до щастие. Това е вярно само отчасти. Познавал съм хора, които имаха много пари, обаче бяха не по-малко недоволни от живота отколкото средния софийски таксиметров шофьор.
За съжаление България няма добри изгледи да стане някога страна на много щастливи хора. Съдя по това, че забогателите азиатски народи, като Япония, Сингапур и Хонконг, не са станали особено щастливи, и са зад мексиканците и колумбийците по този показател. Не са особено щастливи и немците и французите.
Типичните български черти как влияят върху правенето на бизнес (у нас и в чужбина)? - Забелязал съм една открояваща се черта: краткосрочна ориентация. Наскоро участвах в един международен проект: сравнение на ценностната система на български и палестински студенти по бизнес. Доста от младите българи заявяваха, че предпочитат доходоносна стратегия, която може да убие бизнеса след пет години, вместо ниски печалби, които гарантират развитие на фирмата за дълъг период. При арабите - също млади хора - беше точно обратното. Не знам как точно може това да се свърже това с културата, но е факт.
От друга страна, практиката ми на фирмен обучител и консултант ми дава повод да заявя, че българският бизнесмен в много отношения вече е в крак с разбиранията на световния бизнес. Мина времето, когато се смяташе, че пари се правят само с фокуси и измама. Днес има доста ясно схващане, че най-важното е клиентът да остане доволен и че няма такова нещо като прекалено разглезен клиент. Ако не го глезиш ти, ще се намери друг, който да се съгласи да го глези. Накрая печели онзи, който глези най-много. Това е същността на световния бизнес, а българският бизнесмен има достатъчно здрав разсъдък, за да я проумее, дори и понякога да предпочита да се впуска в краткосрочни начинания.
Защо когато българи пребивават в чужбина спазват всички правила на страната, където са, а у нас не? Нека вземем пример с шофирането. Или тук идва и следващия въпрос, че корупцията решава всичко у нас. Но корупция има и в другите държави....Тогава къде е разликата? - Изобщо не съм съгласен с първото твърдение. Веднъж чакахме почти цял ден да бъдем прибрани от един гръцки хотел. Оказа се, че шофьорът на българския микробус бил арестуван, след като нарушил правилника и отказал да плати глоба. Знам много такива случаи. Вярно е обаче, че след някакъв период българите, които живеят на Запад, забелязват, че тамошните общества проявяват силна нетърпимост към погазването на една от основните им ценности: толерантността и уважението към всички хора, включително непознатия човек на пътя. Културите на бедните страни налагат друго правило: " не се съобразявай с онзи, който не ти е близък и не е по-силен от теб". Корупцията няма нищо общо с това.
Защо според вас религията не може да помогне за постигане на душевно спокойствие. Какво носи тя? - Човешките същества са много различни. Някои твърдят, че намират упование и надежда в религията. Други се измъчват от нея: живеят в страх, че са непрекъсното наблюдавани и съдени. Религиозността е свързана с ниско образование, както на индивидуално равнище, така и на национално. Всеизвестна е силната корелация между национална религиозност и нисък образователен успех в училище, както и функционална неграмотност сред възрастните. Няма на земята високообразовано общество, което да е религиозно.
Навремето марксистките книги ни учеха, че религията е средство за манипулация на масите. Много от марксистките тези са спорни, но някои се оказват верни. Днес е ясно от много изследвания, че в религиозните общества се набляга силно на подчинението: вярвай каквото ти казват висшестоящите и не разсъждавай сам, а се подчинявай сляпо. За съжаление, в някои крайни случай, както знаем, може да се повярва и това, че те чака небесен рай, ако се взривиш и убиеш невинни хора.
Вие говорите за свободата на личността и дори тази, която започва от детските години. Все пак без правила не може да се живее. Ако родителите не научат в първите години децата какво да правят, как те после ще живеят в обществото?
- Наистина, няма общество без правила. Английската майка разрешава на детето си да скача в локвите, да се търкаля по земята и да се плеска с шоколад или торта до лактите и ушите, но смята за много тревожно ако то не проявява търпимост към другите деца и не зачита интересите им. Просто различните общества смятат различни неща за важни и затова налагат различни правила.
Заслужава ли си да се живее в България? - Отговорът зависи от човека. Един мой познат веднъж ми каза, че по време на престоя си в Англия се разплаквал като видел бурканче родна лютеница. Друг, строителен инженер във Виена, пък ми призна, че ако поради някаква причина се наложело да напусне Австрия, щял по-скоро да отиде да отглежда якове в Тибет, отколкото да се върне в България. Аз самият съм прекарал много време в най-различни страни. Навсякъде, включително и в България, съм виждал и плюсове и минуси. Всичко е въпрос на лична нагласа и преценка.
