75% от малките и средни предприятия в България са семейни и развитието им е определящо за икономиката на страната. В това няма нищо странно, тъй като семейният бизнес е в основата на множество икономики в световен мащаб. В Европейския съюз семейните компании съставляват повече от 60% от всички фирми и осигуряват над 40% от общата заетост.
Въпреки това е малко известно, че процесът на прехвърляне на собствеността и унаследяването на семеен бизнес, вътре или извън семейството, е един от ключовите проблеми на този вид бизнес. Като имаме предвид, че най-разпространената форма на сдружаване е дружеството с ограничена отговорност, настоящето изложение има за цел да обсъди някои по-важни практически въпроси, свързани с наследяването на дялове в ООД, за които е добре да се помисли още при създаването на едно дружество и да бъдат максимално изчерпателно уредени в неговия дружествен договор.
Макар по своята законова принадлежност дружеството с ограничена отговорност да е капиталово дружество, то има и характеристиките на персонално дружество поради личното участие и принос на всеки един от съдружниците и поради някои специфики относно придобиването на членствено правоотношение и приемането на съдружник, за които е необходимо решение на Общото събрание на съдружниците.
Но дали си даваме сметка за това, какво наследство оставяме на децата си, когато значителни или огромни по обем капитали и имущества са съсредоточени в една или в няколко компании и колко добре са защитени интересите ни и тези на нашите наследници, когато започваме бизнес и влизаме в съдружие, особено при повече от един съдружник. Има множество хипотези, за които сякаш не се замисляме, като например: какво ще се случи с бизнеса на дружество, градило дълги години име и пазарен дял, формирало екипи и привличало капитали, кумулирало високи приходи, при смърт на единия съдружник в хипотезата на няколко брака и наследници от тях, или както е много често, ако междувременно съдружник е била предишна съпруга и/или дете от предишен брак, които по обясними причини не желаят да приемат другите наследници за съдружници в бизнеса?
В богатата си 27-годишна адвокатска практика съм имала няколко случая на доста дълги и неприятни съдебни спорове, касаещи уреждане на наследствено правоприемство на дружествени дялове, когато на карта са били заложени интересите на дружеството, тъй като за неопределено дълго време, докато се водят съдебни дела, бизнесът на практика бива ограничаван по различни начини и нерядко се стига до пълно блокиране на дейността на дружеството. Често достойнството и моралът на участващите биват подложени на огромно изпитание, не само поради неизвестността на съдебния процес, а и поради нарастващо влошаващите се отношения между страните в резултат на недобросъвестни действия и намерения на другия съдружник, който е решил да „присвои” дружествения дял на починалия съдружник или, ако преживелият съдружник, който е управител, реши да натовари дружеството със задължения, за да намали стойността на дела.
Според българския Търговски закон дружественият дял може да се наследява, но стават ли вашите наследници съдружници в бизнеса и какви са основните предизвикателства пред наследяването на дружествени дялове?
Дружественият дял представлява част от имуществото на дружество с ограничена отговорност (чл. 127 от ТЗ), а правото на членство е регламентирано като право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на ликвидационен дял – чл. 123 от ТЗ. В нормата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за прехвърлянето му. Следователно законодателно е проведено разграничение между притежаването на дружествения дял и правата на съдружника в ООД, т.е. членственото правоотношение.Право на наследяване
Правото на наследяване възниква при настъпване на юридическо събитие (смърт на съдружник), за разлика от прехвърлянето на дяловете, което е предмет на правна сделка. Наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници.
При смърт на съдружник в ООД имуществените му права – дяловете на капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете и има характера на трето лице за дружеството по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала.
Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл. 123 от ТЗ. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи само равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, ако не заяви желание за бъде приет за съдружник или ако Общото събрание откаже на наследника да го приеме за съдружник, независимо че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор.
Следователно разпоредбата на чл. 129 , ал. 1 от ТЗ урежда съвсем лаконично правото на наследяване на дружествения дял, но не и наследяването на членствени права в дружеството. Наследяването на дела на починалия съдружник не е равнозначно на придобиване на членствени права в съответното дружество. Ако съдружниците не са дали съгласие за встъпване на наследниците в членственото правоотношение на наследодателя, това не може да стане автоматично със смъртта на техния наследодател – съдружник в съответното дружество .
Търговският закон е изключително лаконичен в този смисъл, тъй като наследяването на дялове се споменава само като възможност, но законодателят не е уредил и предвидил специален правен ред за наследяването на дружествени дялове и за реда на приемане на наследниците на починал съдружник.
Тук следва да се направят следните разграничения при настъпване на такова събитие, а именно: дали в дружествения договор е уреден въпросът с наследяването на дялове, дали е предвидено, че дяловете се наследяват или че наследяването е изключено. Изкушена съм да споделя, че според чисто юридическото доктринално становище, застъпвано от множество уважавани наши юристи, сред които и доц. Кристиан Таков, ако в клаузите на дружествения договор в ООД изрично е предвидено, че наследниците на починал съдружник стават съдружници автоматично, е ненужно решение на ОС на ООД. Това е така, понеже одобрението на ОС за приемане като съдружник на трето лице се счита дадено по силата на самия дружествен договор, но съдебната практика не споделя това виждане2.
В последните години се наложи и утвърди противоположна на тази теза практика на съдилищата и ВКС, която е последователна и непротиворечива, според която, за да бъдат приети наследниците като съдружници в дружеството, то следва да бъде проведено извънредно Общо събрание при спазване на всички изисквания на закона за неговото свикване, провеждане и кворум за вземане на решения. Така, ако наследникът е съдружник в ООД, неговият дял автоматично се увеличава с приемането на наследството с дела в капитала, който е бил собственост на починалия съдружник.
Заслужава изрично да отбележа, че когато поемането на дружествените дялове се извършва от трето лице, което не е съдружник, съгласно изричната разпоредба на чл. 65, ал. 2 от ТЗ същото следва да отговаря на изискването за учредител на дружество, а именно – да е дееспособно българско или чуждестранно физическо или юридическо лице
В тази хипотеза и при горното условие, ако наследникът е трето лице, т.e не е съдружник, за да придобие това качество, следва да бъде изпълнен следният сложен фактически състав:- Да е приел наследството, да е подал изрична молба до дружеството, в която заявява желанието си да встъпи като съдружник и приема условията на дружествения договор;- Да бъде взето решение на общото събрание, с което се одобрява приемането му като съдружник;- Да бъдат направени съответните промени в дружествения договор, да бъде обявен новия дружествен договор и да бъде направено вписване на новия съдружник в Търговския регистър .
