Потенциалът за развитие на цялата икономика е в „избелването“ на бизнеса

Камен Колчев, Председател на СД на ЕЛАНА Финансов Холдинг, член на УС на КРИБ

Потенциалът за развитие на цялата икономика е в „избелването“ на бизнеса

Г-н Колчев, преди шест месеца, когато разговаряхме с Вас, бяхте умерен оптимист по отношение развитието на България и икономическия ръст. Продължавате ли да поддържате този оптимизъм?

- Продължавам да гледам на икономическото ни развитие с умерен оптимизъм. С оптимизъм – защото вече шест месеца наблюдаваме положително развитие, както и ръст на БВП. Умерен - защото световната икономика излиза твърде бавно от кризата, а Европа изпитва сериозни проблеми с дълговете на страни като Гърция, което неминуемо ще се отразява на българската икономика.

Каква е за момента най-голямата икономическа опасност за България? Смятате ли, че страната ще бъде ударена от нестабилност на европейската икономика?

- Най-голямата икономическа опасност за България засега е гръцката дългова криза. Тя прерасна в европейски проблем и поставя много сериозни въпроси за еврозоната. Но аз не съм склонен да очаквам нестабилност на европейската икономика. Може да има финансова нестабилност, ако проблемът с дълговете на европейските икономики не бъде решен в близко време.

Все повече се говори за фалит на Гърция. Смятате ли, че такъв евентуален завой на събитията може да окаже влияние на България?

- При всички положения негативно развитие при нашата южна съседка ще повлияе на България. Има достатъчно гръцки бизнес в нашата страна, има и сериозен експорт към Гърция. От друга страна, виждаме, че има изнасяне на гръцки бизнес към България вследствие на кризата, което може би е възможност за нас в тази ситуация. Но не бих залагал твърде дълго на нея. Гърция не е изолиран проблем. Обезпокоително е това, че Европа не намира достатъчно бързо и адекватно решение за този проблем. Аз съм привърженик на това, да се търси някакво общоевропейско решение както за настоящия дълг на членовете на еврозоната, така и за бъдещите емисии на такъв дълг. Може би добро решение са общите евро облигации, гарантирани от всички евро икономики. Това ще оскъпи дълга от „добрите европейци“ като Германия и Франция, но според мен тежестта ще бъде краткосрочна. В дългосрочен план цената на такъв дълг би трябвало да падне. Правилото е, че колкото по-голяма и стабилна е една икономика, толкова по-лесно и по-евтино се финансира. А европейската икономика като цяло е по-голяма дори от американската. И ако Европа намери сили да обедини финансите си в някаква степен, така че да бъдат разглеждани от гледна точка на риск като единен пазар, това ще доведе до рязко сваляне на цената на ресурса за всички, които го ползват. Освен това ще може да се създадат механизми, за да не се позволява на „непослушни“ играчи като Гърция да харчат повече, отколкото им се полага. За тяхната некоректна политика сега всички ще плащаме. Независимо дали фалитът на Гърция ще стане официален, страната трябва да си плати това, което е изконсумирала в последните 10-20 години, без да го е произвела,.



Виждате ли подобрение в усвояването на европарите и какво трябва да направи още правителството за по-лесният достъп за кандидатстване?

- Вече виждаме положителния ефект от координацията на европарите и за мен това е работещият модел за управление на еврофондовете. Напълно подкрепям идеята на министър Томислав Дончев през следващия програмен период да се заложи на един управляващ орган, който да администрира всичките европрограми. Тази година се вижда положително развитие по различните програми: в тези, които касаят бизнеса – Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и ОП „Конкурентоспособност“; видно е, че се усвояват средства по ОП „Регионално развитие“, след като се строят магистрали; развитие има по ОП „Транспорт“ и т.н. От гледна точка на бизнеса като бенефициент, радостното е, че след няколко фалстарта ДФ „Земеделие“ вече има действащо ръководство и това дава ефект. Виждаме как в тази програма се решават натрупани с времето проблеми и вече има облекчения за бизнеса. Мога да дам пример с увеличаването на авансовите плащания от 20% на 50%, както и това, че не се иска задължително банкова гаранция. Там има диалог с бизнеса и нещата се ускоряват с всяка седмица.

Така че по отношение на ПРСР очаквам развитието да продължи положително, което да води до по-ефективно усвояване на средствата за селското стопанство. В ОП „Конкурентоспособност“, в последните месеци бяха отворени някои важни за бизнеса схеми, като по някои от тях все пак има обозримо разглеждане на проектите, одобрение и сключени договори. В тази програма, обаче все още продължава да липсва в достатъчна степен диалог между управляващ орган и бизнеса – бенефициентите. Там се отчита висока усвояемост заради парите по инициативата „Джереми“. Но нека не се заблуждаваме: нито един лев по „Джереми“ не е стигнал до бизнеса и скоро няма да стигне. Останалото отчетено усвояване, за съжаление, е твърде малко. По ОП „Конкурентоспособност“ все още има нужда да се работи по облекчаване на процедурите и по други въпроси, за да може тази програма да изпълнява истинската си роля за бизнеса.

Не се ли обременява бизнеса с плащане на по-високи минимални заплати и увеличение на осигуровки именно в този тежък за него период? Какво според вас би дало „глътка въздух” на фирмите?

- Аз не мисля, че минималните заплати са проблем за повечето от секторите. Но увеличението им няма да реши проблема със „сивата“ икономика. По-скоро на нея ще отнеме глътка въздух. А тя си взе достатъчно въздух по време на кризата, като освен това завоюва обратно много територии, които бяха отвоювани от нея през последните десетина години.

Ускоряването на достъпа до европейски пари ще даде въздух на малкия и средния бизнес.

Допълнителен ефект очаквам от достъпа до нестандартни инструменти като „Джереми“, защото това действително ще представлява алтернатива на банковото финансиране, от което има нужда бизнесът в момента. Надявам се това да стартира много скоро.

Смятате ли, че бизнесът се научи да е конкурентоспособен след ударите на кризата или има още какво да постига?

- За мен най-важният положителен ефект от кризата е, че българският бизнес стана по-ефективен и съответно – по-конкурентоспособен. Това е коренна промяна, която част от бизнеса може би все още не осъзнава напълно. Но може да се каже, че с тази промяна приключва периода на прехода. Кризата сложи край на икономическия ни преход. Оттук нататък българският бизнес ще се развива в нормално русло и в нормални рамки. Това, което остава, е да се ограничи „сивата“ част от икономиката. По принцип такава има навсякъде, но при нас трябва да се редуцира до размери, сравними с европейските реалности. Според мен, това е предизвикателството пред българската държава за следващите години. Ако успеем да го постигнем, тогава ще можем да си казваме, че имаме нормална икономика и сме загърбили окончателно прехода.

Според Вас, къде е потенциалът за развитие на България? Къде имаме перспективи?

- Потенциалът за развитие на цялата икономика е в „избелването“ на бизнеса. Защото това ще доведе до повече приходи данъци, ще има възможност за повече инвестиции и за намаляване на осигуровките. Подобряването на средата за бизнес в това отношение ще отвори всички потенциални възможности за развитие на устойчиви бизнес идеи. За бизнеса в България има много перспективи за развитие, като основно потенциалът е в разработването и стимулирането на вътрешното потребление, което е потиснато в момента. Европа е основният ни търговски партньор, така че и по посока на интеграцията в европейската икономическа среда има много потенциал за разработване. Тепърва ще видим перспективи за развитие на малкия и средния бизнес, който обикновено движи разгръщането на вътрешния пазар и потреблението. Българските износители поддържат икономиката ни и те успяха да я извадят от рецесията, но устойчива икономика трудно се поддържа само от износ. В сегашните условия на ограничено банково финансиране за оборотни пари, малкият и среден бизнес има нужда от алтернативи за да повиши оборотите си. Това вече може да доведе до увеличаване на доходи и раздвижване на потреблението. Затова смятам, че инструменти като „Джереми“ имат важна роля, тъй като те ще посеят идеята за ползване на алтернативни видове финансиране на бизнеса.

Facebook коментари