Сертифициране и обследване общ правен анализ

Основната регламентация на сертифицирането и обследването е представена в специален раздел на Закона за енергийната ефективност(ЗЕЕ), приет от Народното събрание и обнародван в Държавен вестник на 5.03.2004 г. Той се основава на Енергийната стратегия на България, приета през 2002 г., нормативните уредби на страните от Европейския съюз, Директивите на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз по отношение на енергийната ефективност, Европейската енергийна харта, Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.
Подзаконовата нормативна база на тези два процеса е разписана в две наредби - Наредба №19 от 12.11.2004 г. за сертифициране на сгради за енергийна ефективност и Наредба № 21 от 12.11.2004 г. за обследване за енергийна ефективност.
Според член 16, ал. 1 от ЗЕЕ, всяка сграда може да бъде сертифицирана по специален ред. Член 16, ал. 2 описва обектите, които задължително подлежат на сертифициране. Това се отнася за
всеки обект - държавна или общинска собственост в експлоатация, с обща полезна площ над 1000 кв.м като

сертификатът се издава за срок до 10 години

Обследването се регламентира в чл. 17 от ЗЕЕ. Според него, на обследване за енергийна ефективност подлежи всеки енергиен потребител, чието годишно потребление на енергия е над определена граница. Целта на обследването е да идентифицира специфични възможности за намаляване на енергийната консумация.
Лицата, които могат да извършват тези дейности трябва да отговарят на четири важни условия. Те трябва:

• да са регистрирани по Търговския закон;
• да са акредитирани от националния орган по акредитация;
• да разполагат с необходимите технически средства;
• да имат необходимия персонал.

По силата на Наредба № 19 сертифицирането се извършва с цел оценяване и удостоверяване съответствието на сградите с нормативните изисквания за енергийна ефективност и реализирането на енергоспестяващи мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите. Сертифициране се извършва на нови сгради, при реконструкция, модернизация, основно обновяване и основен ремонт на съществуващи сгради, след въвеждането им в експлоатация, съгласно глава 11 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). На задължително сертифициране подлежат всички сгради по чл. 16, ал. 2 от ЗЕЕ.
Категориите сертификати са две - А и Б според съответствието на енергийните характеристики на сградите и изискванията на българското законодателство. Те са свързани с освобождаване от данък сгради за 10 или 5-годишен период.

Наредба № 21 постановява, че на задължително обследване подлежат производители на стоки и услуги

чиито обекти имат годишно потребление на енергия равно или по- голямо от 3000 МWh или енергийни потребители с обща полезна площ на сградата, по-голяма от 1000 кв.м. и подлежащи на енергийно сертифициране по реда начл. 16, ал. 2 от ЗЕЕ. Обследването бива опростено, детайлно и контролно. Детайлно обследване се прилага по отношение на обектите, които подлежат на задължително обследване. Съдържанието на тези обследвания е подробно описано в наредбата. Резултатите от обследването се отразяват в доклад и резюме, които се предоставят на енергийния потребител. Контролът по спазването и на двете наредби се осъществява от изпълнителния директор на Агенцията за енергийна ефективност.
Сертифицирането и обследването са дейности от особена важност за повишаване на енергийната ефективност във всички области на икономическия живот в България. Енергоемкостта на нашата икономика е един от основните проблеми за интегрирането й в икономиката на Европейския съюз. Намаляването на енергийната консумация, а оттам и на сметките за ток и парно на българските домакинства може да подобри живота на голяма част от българските граждани.