fbpx Бремето, наречено „такса за битови отпадъци” | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Бремето, наречено „такса за битови отпадъци”

Инвестицията в недвижими имоти се счита за една от най-консервативните, наред с тези в благородни метали и държавни ценни книжа. Въпреки това, придобивайки недвижим имот с инвестиционна цел, с очакване, че ще се получи незабавна и голяма възвращаемост, често може да се окаже доста подвеждащо за неподготвения и наивен инвеститор, който не познава добре пазара и отношенията, които съпътстват сделките с имоти, тяхното управление и поддръжка. Опитът през последните няколко години показва, че подобна нагласа дори може да бъде пагубна за дребни инвеститори, които подмамени от бързия растеж на цените, инвестират целия си наличен капитал и след внезапния спад, при сриването на пазара, губят всичко. Ето защо, в условията на нестихваща и постоянно задълбочаваща се икономическа криза, всеки инвеститор трябва да държи сметка за всички разходи, свързани с инвестиционния имот, тъй като те може да се окажат решаващи за доходността на инвестицията.

В тази връзка, в последните години, все по-голямо значение придобива, един от все по-сериозните разходи, съпътстващи правото на собственост върху всеки недвижим имот, а именно дължимата такса за битови отпадъци. Наред с данъка върху недвижимите имоти, тя става още по-значим и актуален разход, в началото на годината, когато е времето да бъде определена от общината по местонахождение на имота и стане изискуема. В много случаи, в зависимост от данъчната оценка на имота, респективно отчетната му стойност, е възможно задължението за такса битови отпадъци да достигне десетки, дори стотици хиляди лева и да се окаже непосилно за данъчно задълженото лице. В този смисъл, евентуалното незаконосъобразно и несправедливо определяне на таксата за битови отпадъци от общините поражда редица правни и фактически въпроси и прави актуални редица проблеми, касаещи режима на таксата за битови отпадъци.

Законът за местните данъци и такси предвижда определянето и администрирането на таксата битови отпадъци да се извършва от общините. Таксата се събира от общинската администрация и постъпва в бюджета на общината. Установяването, обезпечаването и събирането на таксата, както и обжалването на свързаните с нея актове, се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В чл.64 от ЗМДТ, който препраща към чл.11 от същия закон, е очертан кръга на задължените лица, а именно всички собственици, респективно лица, титуляри на ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот.

Съгласно ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично.

Законът също така предвижда, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. На общинския съвет е вменено задължението да определя с наредбата и реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.

Именно това императивно правило в много случаи бива нарушавано с наредбата, приемана от Общинския съвет, като в нея просто не се съдържа регламентация относно реда за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци. По този начин, дори данъчно задължени лица, които не използват своите недвижими имоти и не генерират битови отпадъци, следва да заплащат таксата в пълен размер, без значение дали съответните услуги са обективно предоставяни от общината. На общо основание, такса се начислява за тези недвижими имоти, тъй като общината е организирала по принцип предоставянето на съответната услуга на територията, на която се намира недвижимия имот, без значение дали услугата се предоставя обективно. Конкретен пример в това отношение, дори и към настоящия момент е община Варна. Така например за недвижим поземлен имот, който е празен и незастроен, в него не се извършват каквито и да е било други видове дейности, които биха могли да бъдат основание за реално предоставяне на услугите по чл.62 от ЗМДТ, се събира такса за битови отпадъци от общината.

www.toskov-yordanov.com