Да си намериш работа е като да си намериш гадже

Автор: 

Капка Стойкова

Консултант Човешки ресурси, www.development-zone.net

Търсачите на работа са с нагласата, че у нас „няма работа“ и „ работодателите в България са маскари“, а работодателите пък в голяма степен са убедени, че „няма читави.  хора“. Впечатляващо разминаване, нали? Как обаче могат да се прескочан някои бариери?

„Нямам профил в социалните мрежи, защото не е редно работодателите да ми го гледат“

Силата на социалните мрежи е във възможността да се разширява кръга от контакти. Ако си представим например, че 10 от нашите контакти споделят на други техни приятели или чуят за работа от техни приятели и колеги, то тогава ефектът от комуникацията и вероятността за намиране на работа е много по-голяма. Факт е също, че все повече работодатели използват и социалните мрежи за добиване на впечатление за съответния кандидат. Това безспорно означава, че потребителите на социални и професионални платформи могат да управляват имиджа си пред работодателите, създавайки си профил и публикувайки подходяща информация. Същото важи и за работодателите. Търсачите на работа все по-често търсят информация в Интернет за съответния работодател. И съм чувала също, че „Тази фирма няма сайт. Тя дали съществува или е менте?“. Едно наум все пак, да не блокирате от понякога доста хейтърските коментари в някои платформи и форуми, в които се обсъждат фирмите като работодатели.

„Неудобно ми е (…да притеснявам хората, да ги питам за работа)“

Всяко заговаряне на непознати на някакво събитие е чудесна възможност за учене на нови умения и на нова информация.

Една дама от агенция за подбор, която срещах на кариерно изложение миналата година ми сподели: „Личи си, когато кандидати за работа са ходили по форуми. Те са по-уверени, по-информирани и осъзнати и някак проактивни. А и ако вече сме се запознали на форум дори и за кратко, при интервю за конкретна работа и общуването и за двете страни напредва по-добре.“

„Работодателите не търсят млади/стари/жени/мъже/чужденци“

Да, понякога е така. Невинаги бизнесът може направо да заяви в обява или в разговор истинските си критерии. Но това не е лично, а поради законови, морални или вътрешноорганизационни съображения, несъобразителност или просто некомпетентност. Никой търсач, обаче няма интерес да си върти в главата този негативен въображаем сценарий. Най-добре е човек да се опита да си намери достоверна информация от самата фирма. Да се обади, да пише или просто да отиде на място и да попита. И накрая просто да приеме, че това, което му казват е истина или, да приеме, че не знае. И толкова!

„Работодателите/специалистите „Човешки ресурси“ все гледат да ме прецакат“

Такова крайно убеждение може силно да ни демотивира и да спрем да търсим работа активно. Истината е, че най-често поведението им не изглежда „коректно“ и „логично“, защото и на тях също им е трудно. Трябва им човек за някаква задача/позиция и по лесните канали не са могли да го намерят. Понякога използването на неадекватните канали и методи за подбор ги отчайват. Да не говорим, че вътрешно организационния процес за взимане на решения за назначение може да е много тежък и неефективен. Идеята тук е, че не можем да приписваме недобронамереност, ако не знаем нещата „от кухнята“ на самия бизнес.

 „Търся си нещо сигурно.“

Това е най-честият отговор, който дават търсачите на работа и младежите, като ги попитам какво търсят. И от дума на дума, стигаме до заключението, че единственото сигурно нещо е, че … няма нищо сигурно, освен смъртта и данъците, както казва Бенжамин Франклин.

А е вярно също, че понякога несигурните, временни ангажименти могат да се трансформират в дългосрочни и обратно. Ако пък човек се насочи да учи висше образование, защото „това е стабилна професия“, то истината е, че не може да знае след пет години каква ще е тенденцията. И единственото сигурно нещо всъщност са дарбите ни. И влечението ни. Защото нещо ни влече да работим определена работа, оттатък аргументите за сигурност. Ето ето един полезен въпрос, заимстван от журналиста Скот Динсмор:„Кое е това, което не може да не правиш?“


 

 

Моля коментирайте