Двойно данъчно облагане

Двойно данъчно облагане

Интензивността на търговските отношения и нарастващият брой чуждестранни инвестиции у нас предпоставят необходимостта от специално внимание към въпроса за данъчното облагане на лица, които са местни за една държава, а получават доходи в друга.
Всяко юридическо или физическо лице, местно лице на една държава, а получаващо доходи в друга, може да стане "жертва" на данъчните системи в двете държави. За да не бъдат обложени два пъти, хората трябва да предприемат действия за прилагане на Спогодбите за избяг-ване на двойното данъчно облагане (СИДДО).


Чрез него се разпределят правомощията на всяка от договарящите държави по отношение на облагането на посочените в спогодбата със съответната държава видове доходи. Целта е само една, държава да има право да обложи определен вид доход или поне едната да приложи намалена данъчна ставка. Така се постига избяг-ване или намаляване на неблагоприятните последици за един данъчен субект, наричани "двойно данъчно облагане".
От май 2003 г. в ДПК е регламентирана процедурата за прилагане на сключените спогодби между България и редица държави.
В спогодбите различни видове доходи подлежат на специална уредба: печалби на предприятия, получаване на дивиденти, изплащане на лихви, трудови възнаграждения, авторски и лицензионни права и др.
Раздел VIII от ДПК урежда два начина за прилагането на СИДДО: "пряко прилагане" и "непряко прилагане". Разликата е в зависимост от това дали данъчно задължените лица прилагат съответните разпоредби на СИДДО директно или удържат данък в предвидените по българското законодателство размери. След доказване на основания за прилагане на спогодбата искат връщане на надплатен данък.
Заинтересованите трябва да имат предвид, че до прилагане се стига след удостоверяване на основанията за това пред данъчните органи. Получателят на дохода трябва да докаже, че:


1 е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2 притежава дохода от източник в България;
3не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на България, с които съответният доход е действително свързан;
4изпълнени са особените изисквания за прилагане на СИДДО.


Особено важна е правната квалификация на дохода, която предшества прилагането на съответните процесуални норми.
По отношение на доходите от печалби на предприятия Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Германия предвижда този вид доход да бъде обложен с данък в другата договаряща се държава само тогава, когато предприятието упражнява своята дейност в нея чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Аналогично, съгласно спогодбата между България и Кралство Дания, такива доходи се облагат само в тази държава, където предприятието е местно лице. Изключение е, ако то извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност. СИДДО с Кралство Белгия регламентира облагането на печалбите от стопанска дейност, като следва духа на другите две анализирани спогодби. Като изключение може да се отбележи, че печалбите на местно лице, което упражнява дейността си в другата договаряща държава посредством разположено там място на стопанска дейност, се облагат в тази държава, но само до размера, който може да се отнесе към това място на стопанска дейност. Изрично в спогодбата е уредена възможността при определяне печалбите на място на стопанска дейност да се приспаднат разходите, извършвани във връзка с дейността на това място на стопанска дейност. Включват се управ-ленските и административните разходи, независимо дали са възникнали в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност.

Доходите от авторски и лицензионни възнаграждения са важен обект
на данъчно облагане и включват разнообразни по вид плащания. Ето защо, на първо място следва да се проследят легалните дефиниции на този термин в съответните спогодби, чието приложение се търси. Една сполучлива и всеобхватна формулировка дава СИДДО с Кралство Дания. Според нея авторски и лицензионни въз-награждения са "плащания от всякакъв вид, получени за използването или правото на използване на всякакво авторско право върху произведения на литературата, изкуството или науката". И в трите анализирани спогодби е предвидено тези доходи да се облагат в държавата, на която лицето получаващо дохода е местно.
В синхрон с един от основните принципи заложени в Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, по които България е страна, това правило за облагане не се прилага. Това е когато лицето, ползващо доходите, извършва стопанска дейност в държавата, от която те произхождат, чрез намиращо се там място на стопанска дейност.

След определяне на вида доход и съответната норма от спогодбата, се вземат под внимание правилата и процедурите предвидени в Данъчния процесуален кодекс, за прилагане на СИДДО

На първо място чуждестранното лице трябва да подаде искане пред данъчните органи. Към него е необходимо да се приложат доказателства за наличие на основания за прилагане на СИДДО по отношение на него. Съответният данъчен субект трябва да удостовери пред данъч-ните органи, няколко обстоятелства, а именно:

  • че е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
  • че е притежател на дохода от източник в България;
  • че не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на България, с които съответният доход е действително свързан;
  • че са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО.


Искането за прилагане на СИДДО се изготвя по образец на български и на английски език и заедно с приложените към него документи се подава от чуждестранното лице или негов пълномощник в Териториалната данъчна дирекция (ТДД) по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация. След като разгледа искането, данъчната администрация издава становище за наличието или липсата на основания за прилагане на СИДДО.

Друг съществен елемент, от значение за успешното прилагане на процедурата за избягване на двойното данъчно облагане е
правната квалификация на дохода


Видът на дохода е от определящо значение за приложимостта на СИДДО. Нашата препоръка е да отделите внимание на определенията на съответните видове доход или в случай, че няма такива, вижте дефинициите и правилата от законодателството на България.
С оглед правилното определяне вида на дохода, чл. 116 г, ал. 1 от ДПК регламентира изискването към искането за прилагане на СИДДО да се приложат и документи, доказващи вида, размера и основанието за реализиране на дохода.
В заключение бихме желали да обърнем внимание на специалния облекчен режим за случаи с малко значение. По отношение на доходи до 2000 лв. на година, се подава еднократно искане преди изтичане на срока за първото внасяне на данъка по съответния материален данъчен закон.


Facebook коментари