fbpx Имаме потенциал и суровина да мерим сили с най-големите | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Имаме потенциал и суровина да мерим сили с най-големите

Росица Кючукова, собственик на винарска изба Вила Винифера

Имаме потенциал и суровина да мерим сили с най-големите

Магията на виното привлича всеки. Дори и да не сте любител на омайната напитка, сигурно сте се интересували как се получава онзи специален вкус, който харесва на разбиращите. Всъщност, както е известно, всеки вкус има собствени възприятия. Но зад една добра марка, която всяка година произвежда качествено вино, стоят много умения, сериозни инвестиции и трудна борба за запазване на мястото на пазара.
Кокетната изба в с. Брестовица, Вила Винифера, от години работи именно в нишата на бутиковите вина. Нейната собственичка Росица Кючукова с тъга казва обаче, че има опасност обаче да изгубим истинската традиция на българското вино. Какво споделя тя, ще разберете от разговора ни в навечерието на 14 февруари, когато Росица, заедно с работещите в избата и почитателите на нейното вино по традиция зарязват лозите.

Г-жо Кючукова, продължава ли още кризата и във винения сектор? Все пак в последните години хората започнаха да ценят виното и да търсят качествения продукт. Или не сте съгласна...?

- За съжаление кризата продължава във всички области и ние не сме подминати, но истината е, че тя „възпита” първо много от производителите да се научат да оцеляват. На второ място много от потребителите се научиха да харчат правилно за качество и резултатът е по-голямо потребление за последните две години на качествено вино. А това е моята мечта от стартирането на бизнеса с качествени вина и моята мечта за оставане на пазара и разширяването му извън пределите на страната. Защото е обидно да ни само да ни възприемат като производители на евтини вина. Категорична съм, че ние имаме и потенциала, и суровината да мерим сили с най-големите.

Каква беше изминалата година за българското вино?
- За българското вино беше добра, защото реколтата беше уникална - силна и с огромен потенциал. За производителите - все още тежка. Всички очакват резултат от вътрешния пазар, а той не е голям. Необходим е износ, което е по-трудната задача и именно тук е необходима подкрепата на държавата.

„Берете” ли вече плодовете от проекта, който реализирахте по САРАПД, като модернизирахте избата?
- Да, определено ефектът е положителен. Вече имаме по-модерно оборудване, по-добри условия на труд, по-добра организация в производството. Създадохме нови артикули и внедрихме нова технология.

Как се развива виненият туризъм? Съществува ли наистина и може ли да се направи нещо за подобряването му?
- Тази година е по-слабо от предишни години, но пък туристите идват индивидуално. Има и друга тенденция – да ни търсят за изнесени дегустации на място, където са отседнали. Все повече хора проявяват любопитство по отношение на вината и умението да ги разпознават, възпитават отношение и вкус, усет към хубавото и качествено вино, разпознаваемост на производителя и региона. Това е един специален ритуал, който в развитите страни е въздигнат в култ, мода…и да не пропускаме в много печеливш бизнес.

Смятате ли, че имаме добра държавна политика по отношение на лозарството и винарството?
- Не. Не смятам. Този бранш е неглежиран, обявен е за „сив” и за него се сещат само по празници или когато трябва да се съберат допълнителни средства в хазната. Толерират се производители на евтини вина и ракии, а малките и средните се унищожават с неправилна политика. А точно те са лицето на бранша. Погледнете световната практика. Най-скъпите световни вина са от бутикови изби с малки на площ лозя и ограничен капацитет на производство. Допускат се на пазара дъмпингови цени, които убиват и вътрешното потребление и износа на качествено вино. И се въртим в омагьосан кръг, като тези с по-малките винарски изби оставаме все по-малко и по-малко. Това е престъпление - да се „затрие” традицията на българското вино! А може и това да е целта?! Ще пием евтино вносно вино и ще си разказваме за минали времена, какво е имало по нашите земи...Тъжна приказка...

На кои пазари може да се бори успешно българското вино?
- На всички. Всеки пазар си има своите особености и ако се съобразяваме с това, има място за всички и навсякъде - и за големи и за малки обеми, и за евтино и за скъпо вино, и за европейски и за български сортове.

Постоянно се появяват нови изби. Няма ли опасност да станат прекалено много? Има ли у нас достатъчно лозови масиви, които да стигнат за производството на вино?
- Както казва Мечо Пух - колкото повече, толкова повече. Няма опасност да станат много. Пазарът ще ги регулира. На нас това ни е проблемът, че не оставяме пазарът да регулира, а се опитваме административно да диктуваме кой да остане и кой да си отиде. И се получава така, че един продукт, който се търси от потребителя, е загубен поради административни или законови неуредици. Друг, който не струва и пукната пара стои на пазара, защото неговият производител има лоби. Примерите са безброй, но това не е пазарна икономика. Би трябвало държавата не да наказва, а да толерира работещите предприятия, хората, които правят икономика в реално време.

Какви са очакванията Ви за тази година? Какви са плановете на Вила Винифера?
- Очаквания нямам. Имам план, който трябва да реализирам - да дооборудвам винарната и подобря икономическите показатели в производството, да разширя вътрешния пазар и да запазя износа.