Сърцевината на конкурентоспособността на една фирма е продуктът (стока, услуга, идея, система, процес). Научноизследователският процес и процесът на създаване на нови идеи, продукти или услуги обичайно са придружени от голямо количество поверителна информация с основно значение идеята или на стопанското начинание, и излиза извън приложното поле на закрилата на правата върху интелектуалната собственост.
Доколко е защитена търговската и производствената тайна
За разлика от технологичния процес и продуктовите иновации в производствения сектор, които са защитени от патенти, секторът на услугите не разчита в същата степен на защита на стратегическа търговска информация, като напр. информация за клиенти и доставчици, бизнес процеси и планове, пазарни проучвания. Ценните неразкрити ноу-хау и търговски тайни са изложени на все по-висок риск от кражба, шпионаж и други методи на присвояване, с цел да се използват в трети държави за производство на стоки, които впоследствие се конкурират в ЕС с тези на лицето, от което са присвоени.
В становището си, изразено по повод приемане на предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно закрилата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване, Комисията за защита от конкуренция (КЗК) е отбелязала наличието на разпокъсаност на правните уредби на държавите-членки по този въпрос. Тъй като не всички са приели национални определения на търговската тайна и/или нейното незаконно придобиване, използване или разкриване, това прави обхвата на закрила трудно достъпен и различен. Целта на предложението за директива, е да се създаде достатъчно и съпоставимо равнище на правните средства за защита в рамките на вътрешния пазар в случай на присвояване на търговска тайна, като същевременно се осигурят достатъчно предпазни механизми за предотвратяване на злоупотреби.
В проекта за директива се предвиждат разнообразни и сериозни мерки за защита в случай на присвояване на търговска тайна и за обезпечаването на този процес.
Какво представлява търговската тайна и как може да бъде защитена тя?
Търговската тайна представлява сведения, факти, решения и данни, процеси и други свързани с търговската дейност, чиито издаване може да навреди на търговеца.
В Търговския закон е уредено общо задължение за прокуристът, търговският пълномощник, търговският помощник, търговският представител и търговският посредник да пазят търговската тайна и търговския престиж на лицата, възложили им определена работа.
Задължението за пазене на търговската тайна се изразява в:
- Неразгласяване и неизползване на чужда търговска тайна в противоречие с добросъвестните търговски практики.
- Забранява се и узнаването на чужда търговска тайна в противоречие с добросъвестните търговски практики.
Разпоредби в Закона за защита на конкуренцията по отношение на защитата на търговска тайна
С разпоредбата на чл. 37 от Глава VII „Забрана за нелоялна конкуренция“ от действащия ЗЗК е въведена забрана за узнаване, използване или разгласяване на производствени или търговски тайни в противоречие с добросъвестната търговска практика.
Съгласно легалната дефиниция, формулирана в §1, т. 9 от ДР на ЗЗК, производствена или търговска тайна са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.
За да може да се ползва от специфичната закрила, предоставяна срещу недобросъвестно посегателство върху чувствителна информация от страна на конкурентни предприятия, всяка компания следва:
- да е определила предварително конкретните факти, информация, решения и данни, до които е установен ограничен достъп;
- тези данни трябва да са обявени изрично за такива, представляващи производствена или търговска тайна за предприятието;
- трябва да са взети и необходимите мерки за запазването и защитата им по определен начин ;
- да е предвиден съответен режим на достъп до тях ;
- да е определен кръгът на лицата, които имат право на достъп и използване на информацията.
Целта е информацията, определена като конфиденциална, е да запази това свое качество спрямо лица, външни за предприятието. При положение, че търговецът не е взел необходимите мерки да запази информация, която е негова производствена или търговска тайна, то не би могло да се ангажира и отговорността на трети лица по чл. 37 относно узнаването, използването или разгласяването й.
Записването най-общо на задължения за конфиденциалност или за опазване на търговска тайна (напр. уредени в трудови договори на служителите на предприятието), няма да се ползва с необходимата законова закрила, водеща до налагане на санкции. Търсенето на отговорност за разкриване на търговска тайна предполага следното:
- Конкретни задължения във връзка с опазване на конкретна информация, определена като производствена или търговска тайна в нарочен акт – решение, заповед или друг вътрешен за предприятието акт, с който е въведена забрана или задължение да не се използва или разгласява информацията;
- Актът, с който е въведена забраната, трябва да бъде доведен до знанието на лицата, на които е вменено задължението, да не е използват или разгласяват неправомерно информацията, съставляваща производствена или търговска тайна.
Освен установяване наличието на производствена и търговска тайна за едно предприятие, както и мерките за нейното запазване, за да е осъществен съставът на чл. 37, ал. 1 от ЗЗК, се изисква узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна да е осъществено от конкурентното предприятие по начин, който противоречи на добросъвестната търговска практика и който създава възможност или реално уврежда интересите на правоимащия конкурент.
„Добросъвестна търговска практика“ са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави.
Следва да се има предвид, че практиката на Комисията по прилагането на чл. 37 от ЗЗК се свързва обичайно с поведение на физически лица (бивши служители, управители или съдружници в дадено конкурентно предприятие), които преминават на работа в друго или създават ново предприятие, което осъществява конкурентна стопанска дейност.
Възползвайки се от информация, представляваща търговска тайна, те успяват да извлекат конкурентно предимство за новото предприятие в противоречие с добросъвестната търговска практика.
Съгласно ЗЗК отговорността на физическите лица (която е административнонаказателна по своя характер ) може да бъде ангажирана в две хипотези - когато самите физически лица извършват нарушение на закона в качеството им на предприятия, осъществяващи стопанска дейност по смисъла на §1, т. 7 и 13 от ДР на ЗЗК и във втората хипотеза физическите лица подлежат на санкциониране, когато съдействат на конкурентно предприятие да извърши нарушение.
С оглед изложеното, разпоредбата на чл. 37 от Закона за защита на конкуренцията намира приложение в случаите, когато чрез узнаването, използването или разгласяването на производствена/търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика дадено предприятие успява да получи нелоялно конкурентно предимство пред свой конкурент на релевантния пазар.
Новата директива на ЕС ще създаде условия за приемането на нов частно правен акт, където по общия законодателен ред ще следва да се доказва поведението на субектите по разкриване на ноу- хау и търговска тайна и съответните санкции за това.