Какви мерки имат на разположение работодателите в условията на извънредното положение

Водеща снимка
Да

Колонката на адв. Петя Мургова & партньори

Какви мерки имат на разположение работодателите в условията на извънредното положение

Законът за мерките и действията по време на извънредното положение е факт. След повече от 12 часа дебати в петък на 20.03.2020 година Народното събрание успя да приеме на второ четене новият Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. С Указ на президента от 22 март 2020 , законът беше върнат в НС и днес -23.03.2020 след дълъг и интересен дебат, отново беше гласуван в НС.

Законът обхваща широк спектър от мерки в различни области на обществения живот. От изключително важно значение за оцеляването ни в условията на извънредното положение, за всяко българско семейство и за обществото като цяло са мерките, свързани с полагането на труд. Затова и днес ще обърнем внимание на основните акценти в законовите мерки за работодателите и работниците, а в няколко поредни статии ще ви запознаем с всички мерки от Законопроекта, като за удобство те ще бъдат разпределени по сфери и сектори.

Уредбата на трудовите въпроси по време на обявеното извънредно положение е изключително оскъдна и е претърпяла редица изменения в сравнение с първоначално внесения законопроект. Нашият кратък анализ на първоначалния Законопроект може да намерите тук.

Надомна работа и работа от разстояние

За разлика от първоначалната редакция, която задължаваше всички работодатели да въведат дистанционна форма на работа за служителите си (освен ако това е невъзможно), окончателният текст на закона въвежда изразът „може да възлагат“. Това означава, че на работодателя е предоставена възможност, в зависимост от специфичния характер на работата и възможността за нейното обезпечаване, по своя преценка да въведе надомна работа или работа от разстояние./ чл.7 от закона/ Въвеждането на такъв режим на работа става без съгласието на работника/служителя. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол ще бъдат определяни със заповед на работодателя или органа по назначаване.

Така всеки работодател, в зависимост от взетите управленски решения, следва да ги облече във формата на вътрешен акт, заповед или друг подходящ акт, който следва да се доведе до знанието на всички лица.
За сравнение, предходната редакция на текста изрично предвиждаше провеждането на засилени противоепидемични мерки, като дори неизчерпателно бяха изброени конкретни действия, които работодателите следва да предприемат. Такава конкретика липса в настоящата редакция на текста, което означава, че всеки работодател ще следва да съобрази организацията на работния процес в помещенията на предприятието с указанията, съдържащи се в актовете на Министерство на здравеопазването и другите компетентни органи. Редица такива актове на Министерство на здравеопазването са вече факт, като основния е Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г.

В какъв отпуск могат да бъдат пуснати работещите

Съществена промяна в позицията на законодателя има по отношение на предоставянето на отпуск на работници и служители. Текстът на чл. 7 предвижда, че работодателят може да предостави на работник / служител до една втора от платения годишен отпуск. Това става без съгласието на работника / служителя.

Предходният текст на Законопроекта, посредством промени в Кодекса на труда, въведени с преходните и заключителни разпоредби установяваше, че при преустановяване на работата в предприятието, на работодателя е предоставена възможност, без съгласието на работника/служителя, да му предостави платен отпуск, включително на лица, които нямат придобит 8 месеца трудов стаж, без ограничението за една втора по актуалния текст. В случай, че няма наличен платен отпуск на служителя можеше да се предостави неплатен, което в сегашната редакция е отпаднало.

Работодателите няма да могат да пускат служителите си принудително в неплатен годишен отпуск по време на извънредното положение

Специални правила са въведени за работещите, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ. За тях не се прилагат ограниченията за полагане на извънреден труд и неговата продължителност по Кодекса на труда.

Аналогично и за полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението, които полагат извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи и те могат да бъдат ангажирани след изрично писмено съгласие на държавния служител. Липсата на съгласие не е основание за търсене на дисциплинарна отговорност.

Независимо от оскъдната правна уредба, нашият екип счита, че работодателите следва да вземат конкретни и бързи решения, които биха били работещи съобразно спецификата на съответния бизнес.
За изготвяне на текста е взет предвид гласувания и приет на второ четене Законопроект. Към настоящия момент публикуването на Закона в Държавен вестник не е факт, поради наложеното от Президента на Република България вето. 

Не очакваме да има съществени изменения на текстовете, разглеждани в настоящата статия, поради което сегашната им редакция може да послужи като основа за бизнеса да започне да взима подходящи решения и мерки, за да бъде подготвен при влизане в сила на мерките.

Екипът на АДД „Мургова и партньори“ е на разположение за допълнителни разяснения по повдигнатите в настоящата статия въпроси, като можем да съдействаме по всички специфични правни въпроси, които Законопроектът поражда, като консултираме и предлагаме подходящи и законосъобразни форми за въвеждане на избраните от работодателя мерки.
 

Facebook коментари