Днес беше един студен ден и на пътеката, по която се разхождаме покрай езерото Панчарево, почти нямаше хора. Затова пък кучетата и котките от околните постройки си бяха на място и правеха впечатление повече от обикновено. Котките си стояха на слънце, вършеха си своята работа, както те си я разбират, примижаваха и само наблюдаваха рядко преминаващите хора. Кучетата, от своя страна, идваха при нас и въртяха опашки с оплезени и усмихнати физиономии, след което се отдалечаваха да си помиришат нещо и пак се връщаха.
Тази идилия, като в Пасторалната симфония на Бетовен, ме навя на следните мисли - как в компаниите служителите се делят на служители тип куче и служители тип котка.
Какво е характерно за служителите тип куче?
Те се кефят не на компанията, а на ръководителя, който ги мотивира и им се радва. Те са на пръв поглед много активни, но не винаги ефективни, ходят постоянно напред-назад, душат, лаят, шумни са, в редица случаи дори и конфликтни на моменти, но им минава бързо. Мотивират се от похвали и в голяма част от случаите са комуникативни с почти всички.
Наблюдават се и зли служители тип куче, които са станали такива, защото някой се е отнасял към тях зле, независимо от тяхната преданост. Да, безспорно и тук има различни породи - както и при кучетата има по-обрани и по-дружелюбни, по-претенциозни и красиви, и има такива за всяка работа. Но важното е, че тези служители се мотивират не от организацията като цяло, а от хората, които работят в нея, и най-вече от лидерите на дадената структура.
Те приоритизират и изпълняват задачите не по процедура, а на база емоционалната обвързаност с този, който им я е поставил. Болшинството от тях не са претенциозни от гледна точка на заплащане и грижи за тях – важното е отношението да е добро и да виждат смисъл.
Какво е характерно за служителите тип котка?
Те не са привързани към колегите си, те са там да си свършат работата, без да влагат емоция, но в същото време са точни и прецизни, така както котките си почистват козинката с език. Претенциозни и взискателни - както към себе си, така и към другите. За тях е важна организацията, както за котката - домът. Промените ги стресират и дори да са привързани към някой свой шеф или колега, го показват с една особена дискретност.
За тях е важно да си вършат работата и да не им се месят. Те са в голяма част от случаите експерти в своето направление, но в комуникацията са по-скоро като слон в стъкларски магазин. Техните сигнали относно отношенията не са така силни и ясни, както при техните колеги тип куче, но ако сме сензитивни, ще ги разберем и усетим.
Тяхното хъкане понякога е по-стряскащо от лая и на най-свирепото куче, а тяхното тихо мъркане е по-нежно и трогателно от въртенето на опашката като вертолет на някой друг. Те са предани не на хората, а на организацията като цяло и дори да има смени, не им обръщат чак такова внимание, както другите. Изискват да им се обръща внимание, но не постоянно, а когато те имат време и желание.
Не ги закачайте излишно и с тъпи въпроси - най-малкото ще получите презрителен поглед или просто ще се отдалечат, без да кажат нищо. Какво да ви обясняват, като всичко е ясно така или иначе.
В редица организации естествено има и от двата типа, тъй като самото естество на работата изисква кучета или котки. Дали служителите кучета и котки са врагове и се дразнят един на друг, или пък са приятели и се приемат, това изцяло зависи от стопаните на къщата и от атмосферата в самата къща. Ако те показват любов и уважение и към едните, и към другите, тогава може да се постигне дори хармония.
Така е и в компаниите
Ако даден служител се чувства пренебрегнат, когато е тип куче, или свива опашка и отива в някой ъгъл и вече не върши никаква работа, или се озлобява и става токсичен за организацията, започва да лае за щяло и нещяло. При служителите тип котка е по-различно - може да очакваш всякакви неприятности, когато са извън погледа на ръководителя: да ти се изпикаят в обувките (аз казах, но никой не предприе мерки и затова сега сме несправедливо глобени), и после да те гледат студено и подигравателно, или просто да вършат нещата на минимума от изискванията и във всеки удобен случай, когато кучето е задрямало, да минат и да му пернат една лапа с извадени нокти през носа - ей така, защото когато и да го направят, все ще им е малко.
Естествено, има сигурно и служители тип славейчета и служители тип хипопотами, но за тях - може би някой друг път. Смятам, че тези два типа, които описах, покриват до голяма степен служителите.
Важното е като стопанин да не подмятате големи кокали на котките, тъй като за тях те не само че не са по силите им да бъдат разтрошени, но и са опасни - могат да се задавят. Не давайте големи и най-вече неясни задачи на служителите тип котка - само ще ги раздразните. На служителите тип кучета пък не давайте задачи с много прецизност и детайли - ще ги сдъвчат набързо и резултатът няма да е добър.
Помислете кои служители и колеги от кой тип са и съответно така се дръжте с тях. И най-вече не очаквайте да има служител куче-котка. Няма такива и не се опитвайте да ги намерите.
