Международно двойно данъчно облагане

Още от зората на международните търговски връзки и отношения и извършването на чуждестранни инвестиции, е залегнал проблемът с международното двойно данъчно облагане. И днес данъчният субект на една държава, извършващ стопанска дейност в друга, често е задължаван да заплаща данъци, както на чуждестранната, така и на собствената си данъчна администрация.

 

Ако местното лице е решило да бъде коректно към своя чуждестранен бизнес партньор и да му плати дохода в срок, без да е спазило процедурата, НАП му начислява данъците заедно с лихвите за забава. Чак след края на ревизията и след като данъкът бъде заплатени от местният данъчен субект, може да бъде иницирана процедура по прихващане и възстановяване на недължимите данъчни задължения по реда на чл. 129 от ДОПК. В хода на тази процедура вече може да бъде присъединено и производството по чл. 135 и сл. от ДОПК за прилагане на СИДДО. След установяване на правотата на българския данъкоплатец, начисления с ревизия и недължимо заплатен за сметка на чуждестранното лице данък се възстановява, но този път НАП дължи заплащане от своя страна на мораторни лихви.

 

Например, българска компания изплаща на своя чуждестранен партньор сумата от 1 млн. лева, без да задържа съответната сума за данък в продължение на няколко месеца, за да може да е коректен и да изпълнява договорните си задължения. След проведена ревизия и няколко години спорове, НАП го задължава да заплати 100 000 лв, заедно с лихвите за това, че не е спазил процедурата по установяване на СИДДО. След заплащане на сумата българската компания пък от своя страна иска същата сума да й бъде възстановена с акт за прихващане и възстановяване, като НАП от своя страна плаща законна лихви за забава /чл. 129 ал. 6 от ДОПК/.

 

Този правен и икономически необоснован абсурд, който затруднява бизнеса изключително много, спокойно може да трае с години. Българският бизнес е принуден да се примирява с това положение единствено и само, за да е изправен бизнес партньор и да не ощетява интересите на чуждестранните инвеститори. 

 

 

Тя сама по себе си забранява чуждестранните данъчни субекти да бъдат поставяни в неравностойно и по-несправедливо положение от българските местни данъчни субекти. Но на практика, за да ползва данъчен кредит или друг способ за избягване на двойно данъчно облагане, българския данъкоплатец няма каквото и да е задължение за спазване на описаната по-горе процедура по ДОПК, а чуждестранните инвеститори го имат. От друга страна, съгласно закона за нормативните актове и Конституцията на Република България СИДДО следва да се прилага преимуществено пред вътрешното законодателство. По този начин приложимостта на процедурата по установяване на приложимостта на СИДДО противоречи изцяло на антидискриминационните клаузи и би следвало да не се спазва, но на практика това далеч не е така.

 

В лоното на финансова и икономическа криза, когато всяка една държава желае да привлича чуждестранни инвестиции, да открива нови работни места и да попълва празнините в бюджета, налагането на подобен вид санкции и ограничения, затрудняват изключително много бизнеса и ограничават възможностите за икономическо развитие. Би могло в бъдеще да се помисли за по-облекчен ред като се отмени изцяло това данъчно производство или да се предвиди възможност същото да може да бъде съединявано с текущите проверки и ревизии, за да може българският бизнес да бъде надежден паргньор и да изпълнява навреме задълженията си към своите чуждестранни контрагенти, без да се налага да заделя пари за предплащане на недължимо събирани данъци, подлежащи на последващо възстановяване.   

 

За контакти:

02 969 30 33

 www.toskov-yordanov.com