Често различните нотариуси демонстрират порочни действия при упражняването на нотариалната им дейност. Често те умишлено завишават събираната от тях нотариална такса като неправилно определят материалния интерес на дадена сделка. Съгласно процесуалния закон той е тъждествен с цената на иска и с паричната сума или имущество, което се прехвърля. В този смисъл, редица нотариуси порочно събират нотариална такса за удостоверяване на пълномощни за разпореждане с имущество или други едностранни сделки, като определят материалния интерес еквивалентен на продажната цена на имуществото, което в бъдеще би могло да бъде отчуждено.
Материалният интерес е тъждествен с цената на иска по смиъсла на чл. 69 от ГПК, като с една едностранна сделка, каквато е упълномощаването, няма прехвърляне на имущество или предмет на нотариалното производство, не са гражданскоправни обекти с определена стойност, а единствено предоставянето на представителна власт от едно лице в полза на друго. Често, нотариусите неправомерно събират нотариална такса както за издаване на нотариалния акт, така и за изготвяне на проекта му, без това да е поискано изрично от страните или посочено в молбата за започване на нотариалното производство.
В този случай, дори и страната да не е изготвила проекта на нотариалния акт или в хода на сключване на нотариалната сделка да са направени съществени промени в него, ако нотариусът събира двойна нотариална такса, най-малкото би следвало да уведоми и да разясни това на участниците в производството предварително.
В други случаи, неправилно някои нотариуси не желаят да включват в нотариалните актове облигационни уговорки като такива, касаещи предаването на владението, извършване на довършителни строително-монтажни работи или пък вещноправни относно отлагателни условия или други модалитети, обуславящи прехвърлянето на правото на собственост. Съгласно общия принцип на гражданското законодателство, залегнал в чл. 9 от закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ страните могат свободно да определят съдържанието на договора, а нотариусите не могат да се намесват в тези правоотношения и нямат право на преценка, освен ако уговорките и клаузите не противоречат на императивните норми или на добрите нрави. По същия начин съгласно чл. 25 от ЗЗД във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър, вещнопрехвърлителното действие може да бъде поставено под отлагателно или прекратително условие.
Масово явление е и изискването от страна нотариусите преводът на документ на чужд език да бъде изготвян от търговци, предоставящи преводачески услуги и подписът на преводача да е удостоверен от Министерството на външните работи. Това само по себе си е една ненужна формалност и не предоставя сигурност, че преводът е правилен или достоверен. Тази практика противоречи изцяло с чл. 185 във вр. с чл. 540 от ГПК, съгласно който документ на чужд език, се прилага с точен превод на български език, заверен от страната която го представя. Допълнително формализиране се наблюдава и поради изискванията представените по нотариалното дело документи да са нотариално заверени или в оригинал, което както бе посочено по-горе е в пълно противоречие с процесуалния закон.
Правилата за обжалване на действията на нотариусите са същите каквито и тези при обжалването на съдиите по вписванията. На практика обаче, вместо страните да чакат произнасянето на окръжния съд и да понасят допълнителни разноски, избират друг нотариус, който тълкува по различен начин нормативната уредба. Така представителите на бизнеса се съгласяват и приемат незаконосъобразната практика, за да не чакат месеци наред, докато постигнат начертаните икономически цели. За съжаление в някои по-малки съдебни райони има само един или няколко нотариуси, които споделят еднакви становища. В този случай страната дори не разполага с описаната по-горе възможност, а и се налага да обжалва порочните нотариални действия. Също така, когато страна по сделката е търговска банка, често нотариусите се определят от нея, което също допринася за толериране на определени порочни практики.
Описаните по-горе проблеми затрудняват бизнеса относно възможността му свободно и безпрепятствено да извършва търговската си дейност, като може би законодателят следва да намери и други способи, с които от една страна да уеднакви практиката и да контролира правоприлагането, а от друга да премахне формализма и да улесни достъпа на участниците в гражданския оборот до нотариалната дейност. Например в някои западноевропейски правни системи нотариусите извършват и вписването в имотните и други публични регистри, а Нотариалната камара следи за правилното правоприлагане и може да постановява задължителни указания, с които да уеднаквява практиката.