Елена Косева, управляващ съдружник на Градско село ООД

Сега е времето да се изгради връзката между малкия производител и заетия човек в града

Г-жо Косева, каква е нагласата днес на българите за чисти и биопродукти?

- Все по-осъзната. В природата на българина съществува дълбока връзка с родното място и спомените за градината на село със сочните и вкусни домати и пиперки, откъснати направо от корена, намазаната с лютеница филия и прясното, дори още непоело солта си овче сирене… Това е емоция, която изпитваш съвсем несъзнателно при истинския вкус на чистата храна. Младото интелигентно поколение пък достатъчно много чете и се интересува за качеството на хранителните продукти и оценява малкото предлагане от българските производители на подобни продукти.

За съжаление през последните години загубихме чувствителността си към чистите храни и масово свикнахме с изкуствените вкусове, предлагани в магазинната мрежа. Но вече съществуват достатъчно много примери, които доказват, че има търсене, макар и в двете крайности. Доста офиси получават доставки на такива продукти от малки производители или семейни ферми, а хора, които имат близки на село, си осигуряват много често домашно приготвени храни – зеленчуци, месо, яйца, сирене, мляко, зимнина…

В този смисъл има леко недоверие към биопроизводителите, които са упреквани, че продават по-скъпо, без да се знаят в детайли тежките изисквания от законодателството и контролните органи към тях. В същото време хората се доверяват повече на нерегистрирания производител на село, при който няма никаква проследимост на суровината и процеса, и няма гаранции за безопасност. Затова и ние самите като екип, когато създавахме Градско село, давайки си сметка за тези характеристики на изискванията на българина, решихме, че ще предлагаме качествени чисти продукти, които не е задължително да са биосертифицирани, но за нас е важно да отговарят на високите ни критерии за произход и производство. Удоволствие е да чуеш едно възклицаващо „Ммм” при вкуса на дегустираните наши продукти на последното изложение в НДК „Доверете се на българското” например или клиент да се обади по телефона и да каже „Биволското ви сирене наистина е каквото си го спомням, когато го правеше дядо” или „Целувките са ви точно каквито ги правехме с мама”…

Дали не започва да се превръща в мода търсенето на чисти храни?

- И да, и не. Има хора, които търсят истинските продукти заради качествата им, заради вкуса им и заради здравословното им влияние върху нашия организъм. Това обикновено са осъзнали вредите от Е-тата и всички изкуствени подобрители за хранителни продукти. Не може месото или млякото да се замени със сухо вещество, да се премеси със соя, растителни мазнини или генно-модифицирани продукти и да очакваме, че организмът ни може да обработи всичко това. Затова и като нация сме на едно от първите места по онкологични заболявания и инфаркти. Да не говорим за неприятната тенденция за затлъстяването при децата.

Мога да се съглася, че в определени среди търсенето на чисти и биохрани е мода. Но ако това е цената да намалим негативните последици от вредното торене и пръскане и всякакви подобрители и консерванти, бих насърчила с удоволствие тази „модна тенденция“.

Какъв е профилът на хората, които ползват чисти продукти?

- Трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос. Една част от хората са преживели трудни периоди с лечение на тежки заболявания на близък човек и са достигнали до извода, че чистата храна е основен фактор за правилното функциониране на нашия организъм. Те обикновено съвсем осъзнато са пренастроили начина си на хранене към ежедневието си и не консумират други храни. Някои от тях дори прибягват към създаване на собствено малко стопанство и производство на пресни и консервирани храни за собствени нужди. Други са избрали чистите храни информирано – прочели са за вредите на едните и ползите на другите и са избрали здравословното хранене. Трети, защото е мода, или защото приятели или някой уважавани от тях персони го правят, а четвърти - просто заради истинския им вкус и емоцията, която им носят. А за много хора в малките градчета на страната и в селата, това просто е начин на живот. Но проблемът е в големите градове и достъпът на заетите хора до тази чиста храна. Затова решихме, че ние трябва да направим връзката между малкия производител и заетия човек в града и по лесен начин да предложим качествена храна, гарантирана до адрес.

Кой гарантира хигиената на производство, например на сирене или на кисело мляко?

- По нашето законодателство тази гаранция трябва да дойде от самия производител. Той е длъжен да спазва една и съща технология на производство и на определени периоди от време или на определени партиди да си прави лабораторни изследвания. Агенцията по безопасност на храните пък е органът, който контролира целия този процес. Какво става обаче на практика? Много съвестни производители страдат от действията на недобросъвестни производители, които гонят бързи пари и нарушават тези изисквания. Особено в контекста на строгите изисквания за био сертифицираните производители. Ако един наруши правилата, страда цялата гилдия. Всички сме чували как сиренето зрее за 30-40 дни с химически добавки, вместо нормалните 50-60 дни или как се удвоява и утроява нормалния добив на един зеленчук на 1 дка като се тори и пръска със силни препарати…

Факт е, че дори Български държавен стандарт (БДС) позволява използването на изкуствени химически подобрители и консерванти в определени граници. За съжаление, ако всички храни, които консумираме в рамките на един ден, съдържат такива изкуствени вещества, организмът ни не може да ги обработи. Да не говорим за съставки, които по принцип са неразградими от човешкия организъм, като трансмазнините например, на които им е необходима температура от 150оС!

Когато говорим за чисти храни и носталгия към домашната храна от село обаче, следва да си даваме сметка, че не може тези продукти да се отглеждат и обработват без необходимата хигиена и средата, в която продуктите да са изолирани от развитие на бактерии и микроорганизми. Те трябва да имат своите подходящи условия за производство и съхранение.

В този смисъл, високите критерии на „Градско село“ например, се оправдават не само с документи и лабораторни изследвания, а с посещения на място при производителя и от наши технолози, агрономи и експерти по хранително-вкусова промишленост, които наблюдават целия процес, и където се налага участват в него. По този начин ние правим един допълнителен контрол, който стои зад търговската ни марка и гарантираме качеството на продуктите. Не държим те да са биосертифицирани, но всички следва да отговарят на изискванията ни за „чистота” от гледна точка на произхода и производството им.

Оправдана ли е по-високата цена на продуктите от село и различни производители?

- Не бих казала, че цените са много по-високи от останалите. Да, когато един продукт е от истинско месо, без добавени соя, консерванти и подобрители, естествено е, че ще струва повече. Както сиренето и кашкавала без сухо вещество и растителни мазнини. Или зеленчукът, обработван ръчно с положени неимоверни грижи, само с органични препарати, сравнен с масовия - торен и пръскан, с вкус на пластмаса. Всеки за себе си може да си даде сметка струва ли си? Здравето едва ли има цена.

Какво е състоянието на пазара на биопродуктите в България спрямо ЕС и балканските ни съседи?

- На практика българските биопродукти станаха популярни първо на световния пазар, макар и под чужди търговски марки. Едва през последните няколко години се виждат усилията на производителите и при нас. Но въпреки това, пазарът на биопродукти и купуването им като масов продукт, продължава да изглежда „далечно бъдеще”. В съседните държави отрасълът също расте бавно, но в повечето от тях има механизми за стимулиране на този вид производство. Според официални данни в Англия 80% от домакинствата пазаруват биологично произведени селскостопански продукти. В Европа биопродуктите се радват на добър успех. В САЩ и в държави като Швейцария, Германия, Италия например, вече цели вериги супермаркети реализират хранителни продукти, произведени по естествен начин.

В световен мащаб делът на биопродуктите от общия пазар на хранителни продукти е между 1,5 и 2% с тенденция към нарастване. Този интерес се предизвиква най-вече от гледна точка на запазване на индивидуалното здраве на хората, тъй като изследвания показват, че 32% от смъртността от ракови заболявания и алергии в Европа например, се дължи на замърсяването на храните с нитрати и пестициди.

Проблемът е в това, че производствените разходи и усилието за производството на чисти и биохрани са големи, а готовността на пазара да заплати тази стойност - твърде ниска. Което означава, че държавата трябва да се намеси и подпомогне малко повече биологичното земеделие.

Какво трябва да направи държавата, за да помогне на българските биопроизводители? Може ли да се подобрят някои законодателни рамки?

- Разбира се, че може. Субсидиите и насърчаването на проекти за биопроизводство през Програмата за развитие на селските райони и Държавен фонд Земеделие е едната страна на медала. Следва обаче да се помисли за развитието на отрасъла от стратегическа гледна точка. Да се изведат реални приоритети, да се обвържат с финансови средства, човешки капацитет и природни ресурси и да се работи последователно. Редица проблеми като раздробена собственост на земята, евтин внос на хранителни продукти, ниски субсидии в сравнение с другите европейски държави, липса на работна ръка, нерентабилност и ниска печалба, необходимост от големи инвестиции, липса на общи/регионални пазари и пазарна информация. Това са все фактори, които отказват българина от земеделието като бизнес, като поминък. Държавата следва да преосмисли своята политика и да формира национална позиция по тези въпроси в интерес на производители и потребители. Всичко това трябва да оформи една стабилна законодателна рамка, която да осигури устойчиво развитие на национално ниво на отрасъла.

Моля коментирайте