fbpx Шест икономически сценария за 2027 г. | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

Шест икономически сценария за 2027 г.

Какво би се случило, ако правителствата започнат да изплащат базов доход в цифрови токени със срок на валидност? Може ли съвместното финансиране на обща европейска армия да засили международната роля на еврото? Как биха реагирали валутните пазари, ако САЩ ограничат определени потоци на чуждестранен капитал? И може ли Европа да постигне икономически подем, като внедрява изкуствения интелект по-ефективно в индустрията си?

Това са част от въпросите, които iBanFirst поставя в новото си издание „Predictions: Impossible 2027“. В него Стийн Якобсен, старши икономически съветник на iBanFirst и бивш главен инвестиционен директор на Saxo Bank, разглежда шест сценария за 2027 г. Той очертава какво би могло да доведе до всеки от тях, за какви сигнали могат да следят компаниите и как тези развития биха се отразили на дейността им.

„Историята е пълна с примери за събития, които някога са изглеждали немислими. Идеи, отхвърляни като прекалено радикални, твърде малко вероятни или просто прекалено пресилени, за да бъдат взети насериозно. Докато не се превърнат в реалност. И тези сценарии звучат малко вероятно. Но процесите, които биха могли да ги превърнат в реалност, вече се очертават. Технологиите се развиват по-бързо, отколкото институциите успяват да се приспособят. Геополитическите съюзи се променят. Правителствата са под все по-силен финансов натиск, а компаниите трябва да се ориентират сред все по-сложни рискове и зависимости.“, казва Стийн Якобсен.

Шестте сценария в изданието съзнателно излизат извън рамките на обичайните прогнози. Те поставят под въпрос онова, което приемаме за даденост в световната икономика, технологиите и финансите, и разглеждат какво би могло да се случи, ако натискът, който усещаме днес, доведе до промени отвъд сегашните ни очаквания.

1. Парите получават срок на годност

Универсалният базов доход от години се обсъжда като идея хората да получават редовни парични плащания, независимо дали работят. Високата цена на подобна инициатива би могла да насочи някои правителства към подкрепа под формата на програмируеми цифрови токени. Токените биха могли да дават достъп до цифрови услуги или до изчислителни ресурси за изкуствен интелект, включително до публично финансирана инфраструктура. Якобсен припомня пример от Голямата депресия. В австрийския град Вьоргл притежателите на местната валута са плащали такса, за да запазят валидността ѝ. Така хората са имали стимул да харчат парите. За международния бизнес ранен сигнал биха били пилотни програми с токени с ограничен срок или предназначение на пазарите, на които оперира. Ако компаниите започнат да получават плащания в такива токени, платежните им системи ще трябва да разпознават и прилагат ограниченията за използването им.

2. Европа създава обща армия

Европейските правителства увеличават разходите си за отбрана, а ЕС вече е създал програма за заеми на стойност 150 млрд. евро, за да помогне на държавите членки да финансират военни покупки. Според Якобсен съвместното финансиране на отбраната може да засили необходимостта от военна координация между европейските държави. С времето това би могло да доведе до общи военни поръчки, общо командване и в крайна сметка до постоянни европейски въоръжени сили. Ранен сигнал биха били повече отбранителни проекти, финансирани чрез общ дълг. Ако европейските държави емитират повече общ дълг, това би могло да разшири пазара на облигации в евро и да повиши ликвидността му, като постепенно засили международната роля на единната валута. Това може да повлияе на избора на компаниите в каква валута да се финансират, да държат паричните си наличности и да сключват международни договори.

3. Изкуственият интелект дава тласък на европейската икономика

Когато се говори за световната надпревара в областта на изкуствения интелект, вниманието обикновено е насочено към това кой може да разработи най-мощните модели. По този показател САЩ и Китай имат значителна преднина благодарение на технологичните си гиганти, инвестиционния капацитет и изчислителната инфраструктура. Европа често е възприемана като регион, който регулира технологии, създадени другаде. Според Якобсен обаче най-големите икономически ползи може да отидат при онези, които най-успешно внедряват технологията.

Силната индустриална база и инженерният опит дават на Европа шанс да спечели предимство, ако разполага с достатъчно изчислителни ресурси и надеждно електрозахранване. Сигнал, че сценарият се реализира, би бил измерим ръст на производителността при по-широко внедряване на технологията. За европейските компании това може да означава по-лесно справяне с недостига на кадри и възможност да се разширяват на международните пазари, без разходите им да растат със същия темп.

4. Администрацията на Тръмп въвежда контрол върху капиталовите потоци

Чуждестранното търсене на американски активи помага за финансирането на икономиката на САЩ и подкрепя международната роля на долара. Предложението Section 899 от 2025 г., което впоследствие отпада след споразумение в рамките на Г-7, показва как идеята за допълнително облагане на някои чуждестранни инвеститори може да влезе в политическия дневен ред.

Според Якобсен нови данъци, такси или ограничения биха могли да намалят притока на определени капитали и да отслабят долара. Това би помогнало на американските износители, но може и да оскъпи държавното финансиране. Ранни сигнали биха били нови данъчни предложения или допълнителни изисквания за отчетност при трансгранични операции. За компаниите със значителна експозиция към долара подобни мерки биха могли да усложнят международните плащания и да наложат преглед на паричните наличности по валути и управлението на валутния риск.

5. Финансова институция предоставя сметка на агент с изкуствен интелект

Агентите с изкуствен интелект вече могат самостоятелно да изпълняват сложни задачи. Днес подобен агент обикновено използва данните за достъп и сметките на служител или на компанията. С нарастването на самостоятелността им възниква въпросът как да се установи кой извършва операцията, с какви права и кой носи отговорност. Якобсен разглежда възможността за ново изискване, наречено Know Your Agent (KYA). При този модел агентът би могъл да получи собствена проверена финансова идентичност, свързана с физическо лице или компания, която носи правна отговорност за действията му. Ранни сигнали биха били първите специализирани сметки за такива агенти и нови стандарти за разрешаване на плащания, наредени от тях. За бизнеса това би могло да ускори плащанията и валутните операции, като компаниите ще трябва да задават лимити, да осигуряват проследимост на операциите и да носят отговорност за действията на агентите си.

6. Застраховането срещу климатични рискове става недостъпно

По оценка на Swiss Re застрахованите загуби от природни бедствия в световен мащаб нарастват с около 5–7% годишно в реално изражение в дългосрочен план. В части от Калифорния и Флорида някои застрахователи вече ограничават издаването на нови полици, отказват да подновят съществуващи или намаляват рисковата си експозиция в тези райони. Ако покритието стане недостъпно или прекалено скъпо, ипотечното кредитиране може да се затрудни, а цените на имотите и стойността на банковите обезпечения да спаднат. Сигналите за развитието на сценария включват оттегляне на застрахователи от още райони с висок климатичен риск или допълнително ограничаване на покритието в тях, поскъпване на презастраховането и нарастваща зависимост от застрахователни програми с държавна подкрепа. За компаниите с международна дейност рискът се пренася по веригата на доставки. Доставчици в засегнатите райони може да изпитат затруднения да застраховат обектите си, да получат финансиране или да продължат работа.