Изтече още една година. Година на динамика, в която се случиха много събития, които повлияха на икономиката на страната. Модерният бизнес порасна с още 365 дни в своята 16-годишна история. Защото социалистическата планова икономика преди това трудно можем да наречем бизнес. Не че в нея са липсвали хубави принципи. В тези дни все пак е време за равносметка и планиране на Новата година. Много хора стартираха своя нов бизнес, в страната влязоха много чуждестранни инвестиции, парите се завъртяха още повече. И банките започнаха да правят какви ли не еквилибристики, за да завладеят съзнанието на малките и средните фирми. Както някои коментираха “остана само пари да дават, за да вземете кредит от тях” . И въпреки това банките в България се развиваха в крак с европейското банкиране, като предлагаха на клиентите си нови и модерни услуги. Не липсваха и някои рискови фактори, които поставиха банките пред дилемата дали да редуцират услугите на клиентите си или да се съобразят със законовите разпоредби, които се предвиждат от Българската Народна Банка. БНБ прие допълнителни мерки за стабилизиране на кредитния ръст и за ограничаване на риска от влошаване на банковите портфейли. Тези мерки обаче няма да повлияят съществено на търсенето, което се предопределя от силни структурни фактори като: макроикономическата стабилност, нарастването на доходите и заетостта, очакванията за възходяща промяна в цените на недвижимите имоти и развитието на строителството. Динамиката на кредита за частния сектор през последните две тримесечия показва, че е напълно възможно в края на годината да се забави до границата от 30%. Към края на септември годишният ръст на кредита за частния нефинансов сектор е 37,5%.Тази тенденция до голяма степен се дължи на по-рязкото свиване на потребителското кредитиране - до септември годишният ръст намалява до 41%. Забавя се и годишният ръст на ипотечните кредити, но той все още остава значителен - 121,2% към края на септември. Новите ограничения трябва да доведат до свиване на ръста в кредитирането до 20% годишно. УС на БНБ взе решение да предприеме мерки за намаляване на кредитната експанзия по две направления. Промяната на Наредба № 9 е едната посока, в която се действа като се увеличават провизиите, които банките начисляват по просрочените заеми. Целта е не само да се ограничи кредитирането, но и да се намали рискът от увеличаване на нередовно обслужваните заеми. Второто направление за ограничаване на кредитирането е описано в промяната на Наредба № 21. Тя постановява увеличаване размера на допълнителните задължителни минимални резерви, които банките плащат, когато надхвърлят определените от БНБ лимити за тримесечния ръст на заемите. Провизиите, които ще се начисляват по заемите за граждани, просрочили плащанията повече от 30 дни, се увеличават от 10 на 20 процента По кредитите, необслужвани повече от 60 дни, ще се заделят провизии в размер на 75% от стойността им, а не както е досега - 50%. Според експерти от Централната банка новата промяна не би трябвало да създаде затруднения на кредитните институции, тъй като и до момента повечето от тях са заделяли 20% провизии по необслужваните повече от 30 дни заеми - т.нар. “кредити под наблюдение”.
