С приемането на ДИРЕКТИВА № 2019/1937 от 23 октомври 2019 година (наричана тук и по-долу „Директивата“) Европейския парламент пристъпи към хармонизиране на правилата за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на съюза (известни като „whistleblowers“).
Целта на директивата е да бъдат предвидени конкретни минимални стандарти за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на съюза. Европейският парламент е взел под внимание факта, че лицата, които работят за дадена публична или частна организация или са в контакт с такава организация в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, често са първите, които научават за заплахи или вреди на обществения интерес, възникващи в този контекст.
Точно поради опасност от такива заплахи, тези лица често се въздържат от подаване на сигнали срещу подобни действия от страх от ответни негативни действия от съответната организация. Ето защо, Директивата предвижда създаването на анонимни и безопасни канали за подаване на сигнали, като по този начин се защитават правата на лицата, които ги подават.
Области на закрила
Защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, е необходима, за да се подобри прилагането на правото на съюза в редица области, като:
- в сферата на обществените поръчки, където е необходимо не само да се предотвратяват и разкриват измами и корупция, но и да се вземат мерки за справяне с недостатъчното прилагане на правилата от националните възлагащи органи и възложителите във връзка със строителство, доставки на стоки или предоставяне на услуги;
- безопасността на продуктите - основният източник за събиране на доказателства са предприятията, участващи в производството и дистрибуторската верига, така че подаването на сигнал от лицата, сигнализиращи за нередности в такива предприятия, има висока добавена стойност, поради близостта с информация за възможни нелоялни и незаконни производства, внос или дистрибуторски практики, свързани с опасни продукти;
- околната среда - нарушения могат да навредят на обществения интерес с възможните странични въздействия отвъд националните граници;
- други - безопасност на транспорта; радиационна защита и ядрена безопасност; безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях; обществено здраве; защита на потребителите; защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, и сигурност на мрежите и информационните системи.
Защитени лица
Директивата се прилага спрямо сигнализиращите лица, които работят в частния или публичния сектор,, включително държавни служители, самостоятелно заети лица, съдружници, акционери и участващи в управлението на дружества лица, изпълнители, подизпълнители, доставчици и прочее.
Сигнализиращите лица имат право на защита съгласно Директивата: i) ако са имали основателни причини да смятат, че подадената информация за нарушения е била вярна към момента на подаването ѝ и тази информация попада в обхвата на Директивата, и ii) са подали сигнал или чрез системите за вътрешно подаване на сигнали, или тези за външно, или са направили публично оповестяване.
Канали за подаване на сигнали
Информацията за нарушения може да бъде подавана чрез каналите за вътрешно подаване на сигнали или чрез такива за външно подаване на сигнали. Каналите за подаването на сигнали са: писмено чрез изпращане на сигналите по пощата, чрез кутия за лично подаване на жалби, чрез онлайн платформа, устно чрез телефонна „гореща линия“ или друга система за гласови съобщения. По искане на сигнализиращото лице следва да се обезпечи възможността за подаването на сигнали чрез провеждането на лични срещи в рамките на разумен срок.
Държавите-членки следва да гарантират, че правните субекти в частния и публичния сектор( над 50 или повече работници и служители) създават канали и процедури за вътрешно подаване на сигнали.
Директивата задължава държавите-членки да определят органите, компетентни да получават сигнали, да дават обратна информация по тях и да предприемат последващи действия във връзка със сигналите, като им осигуряват подходящи ресурси. Държавите-членки следва да гарантират, че компетентните органи създават независими и автономни канали за външно подаване на сигнали, за приемане и разглеждане на информацията за нарушения, възможно най-скоро потвърждават получаването на сигналите, предприемат надлежни последващи действия във връзка с тях, както и връщат обратна връзка на лицето относно резултатите от подадените сигнали.
Сигнализиращото лице, което публично оповести (сигнал/ нарушение) има право на защита по силата на Директивата, ако лицето най-напред е подало сигнал, но по него не са били предприети съответни действия в срок или лицето има основания да смята, че нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за обществения интерес или съществува риск от ответни действия..
Мерки за осигуряване на защита
Директивата предвижда редица мерки за защита на сигнализиращите лица срещу ответни действия срещу тях, като заплахи за ответни действия, временно отстраняване, освобождаване, уволняване на подалия сигнал, понижаване в длъжност, отказ от обучение, принуда, сплашване, тормоз и ред други. Държавите следва да осигурят мерки за защита на сигнализиращите лице, като някои от уредените в Директивата са следните:
- Да не се счита, че сигнализиращите лица нарушават, което и да било ограничение за оповестяване на информация и да не носят каквато и да било отговорност при подаване на сигнал;
- Сигнализиращите лица да не носят отговорност по отношение на придобиването на информация, за която е подаден сигнал или е публично оповестена, или достъпа до нея, при условие че това придобиване или този достъп не съставлява само по себе си престъпление;
- При производство пред съд или друг орган, свързано с вреди, понесени от сигнализиращото лице, и при условие че това лице докаже, че е подало сигнал или е направило публично оповестяване и е претърпяло вреда, да се счита, че вредата е причинена с цел отмъщение за сигнала или за публичното оповестяване.
Държавите-членки са длъжни да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, приложими по отношение на физически или юридически лица, които:
1.) възпрепятстват или опитват да възпрепятстват подаването на сигнал;
2.) предприемат ответни мерки с цел отмъщение срещу сигнализиращите лица;
3.) инициират образуването на злонамерени производства срещу сигнализиращите лица;
4.) нарушават задължението за запазване на поверителността на данните за самоличността на сигнализиращите лица.
Държавите-членки разполагат с двугодишен срок за транспонирането на Директивата, т.е. правилата от нея трябва да бъдат имплементирани в националното законодателство на всяка една държава, като този срок изтича на декември 2021 г. Екипът ни ще следи темата и допълнително ще ви информираме за промените в националното законодателство, отразяващи изискванията на Директивата.
Настоящият материал има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства. При възникване на въпроси или нужда от консултации може да се свържете на www.murgova.com.