fbpx Как повишената консумация на месо влияе върху промените в климата? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Как повишената консумация на месо влияе върху промените в климата?

Водеща снимка
Да

Как повишената консумация на месо влияе върху промените в климата?

37% от произведения от човешка дейност метан идва от животновъдството, а скорошни проучвания отчитат увеличение на консумацията на месо до 500%.

Търсенето на месо и други животински продукти в световен мащаб се увеличава поради ръста на населението, нарастващите доходи на потребителите и други социокултурни фактори. Тази тенденция е глобален проблем, тъй като производството на месо е една от основните причини за задълбочаващите се климатични промени. Животновъдната промишленост допринася за загубата на биологично разнообразие и е основен източник на антропогенни емисии на парникови газове. Следователно, намирането на начини да направим диетите по-устойчиви чрез намаляване на консумацията на животински протеини се превърна във въпрос на продоволствената сигурност и на общественото здраве.

На Земята до 2050 г. ще има близо 10 милиарда души – около 2 милиарда повече души за хранене, отколкото през 2020 г.

Тъй като доходите нарастват, хората все повече ще консумират по-интензивни храни, базирани на животни. Някои страни консумират много високи нива на червено месо, като тези в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Латинска Америка; други страни имат много ниски нива на потребление, като много части на Африка и Южна Азия. И все пак потреблението е ниско в страните с ниски доходи в сравнение със страните с високи доходи.

Въз основа на прогноза на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO), е изчислено, че глобалното търсене на говеждо и друго месо от преживни животни може да нарасне с 88% между 2010 и 2050 г., оказвайки огромен натиск върху горите, биологичното разнообразие и климата. 

Световната животновъдна индустрия произвежда повече емисии от парникови газове,

отколкото всички автомобили, самолети, влакове и кораби, взети заедно. Кравите и другите преживни животни (като кози и овце) отделят метан, мощен парников газ, докато смилат треви и растения. Този процес се нарича „ентерична ферментация“, резултат от ферментацията в храносмилателния тракт на селскостопанските животни, при която се образуват газове и те се отделят  в началото на оригването на кравите. 

За да променим климатичната криза, трябва да прекроим хранителната система

Необходимостта от ограничаване на климатичните промени няма да изисква от всички да станат вегетарианци или вегани или дори да спрат да ядат говеждо. Ако консумацията на месо от преживни животни в страните с висока консумация спадне до около 50 калории на ден, или 1,5 бургера на човек на седмица, т.е. около половината от сегашните нива в САЩ и 25% от сегашните европейски нива, това почти би премахнало необходимостта от допълнителна селскостопанска експанзия (и свързаното с това обезлесяване), дори в свят с 10 милиарда души. 

Ако светът иска да окаже влияние върху климатичната криза, хранителната система следва да бъде променена коренно

Начинът, по който произвеждаме храна, начинът, по който храната се използва и доставя по света, и това, което ние като граждани решаваме да сложим в чинията си, има значение за климатичната криза. Хранителните системи допринасят с 21% до 37% от глобалните парникови газове и водят до значително обезлесяване, загуба на биологично разнообразие и намаляване на водните маси. 

Експертите предлагат 5 основни задачи, които трябва да се решават: 

  1. Намаляване на растежа на търсенето на храни и други селскостопански продукти; 
  2. увеличаване на производството на храни, без да се разширява земеделската земя; 
  3. защита и възстановяване на природните екосистеми; 
  4. увеличаване на предлагането на риба;  
  5. намаляване на емисиите на парникови газове от земеделското производство. 

Как потребителите могат да направят промяната?

Хората биха могли да помислят за вегетарианство през деня и да си позволят малки порции храни от животински произход вечер. Например, пробвайте да не ядете месо в понеделник. Обърнете се към вкусните азиатски кухни, които обикновено са по-растителни; или изпробвайте алтернативни опции за растителни протеини. Започнете с децата – училищните ястия са чудесен начин за рано формиране на здравословни и устойчиви навици. Изберете качеството над количеството: яжте по-малко преработено месо. И не изхвърляйте храна.ичаване на предлагането на риба;  

www.climateka.bg