В последно време, се навъдиха страшно много мотиватори, коучове, треньори и какви ли не още, които помагат на българския бизнес да стане великолепен и да се изстреля в Космоса. Лошо няма, всеки има право на място под слънцето и да монетизира своята популярност по какъвто начин реши. ТВ говорители, актьори, бивши търговски директори, буквално всякакви решиха да привличат аудитория и да споделят как трябва да се правят нещата.
Аз не съм фен на футбола, но съм чел някоя и друга биография и знам, че от хилядите много добри футболисти, играли и вдигали купи над главите си, супер звезди с главоломни заплати и рекламни договори за десетки и стотици милиони, само няколко са станали наистина добри треньори. Не е лесно да си хем добър играч, хем да станеш наистина добър треньор – Бекенбауер и Кройф, може би Зидан и още няколко. Броят се сигурно на пръстите на двете ръце. Да си треньор във всяко едно отношение не е толкова лесно, колкото изглежда отстрани, а и е доста проветриво място, както във футбола, така и в бизнеса.
Да монетизираш известността си, да споделяш това как ти си станал известен не е достатъчно, за да си добър треньор. Твоят успех няма как да бъде налят с фуния в другите, няма как да стане техен, защото при теб е работело.
Copy- paste не върши работа като модел почти никога, както в бизнеса, така и в личностното развитие. Пускането на грамофонната плоча и разчитане на известността е много евтин трик, който разбира се работи на големи пазари, но не и на този, като българския.
Корпоративен „сватбен генерал“
Да си корпоративен „сватбен генерал“ е другото любимо занимание на известните, преминали в света на коучинга, менторството и мотивационните речи. Какво е сватбен генерал? В Руската империя сред търговското съсловие, особено в дълбоката провинция, било важно на сватбата да има някой гост, който е важен човек, накичен с ордени и с лъскава униформа, който да стане и да каже няколко хубави думи за младоженците. Поради тази причина, пенсионирани генерали срещу някоя и друга златна рубла обикаляли сватбите, вдигали тостове, пиели като смоци и едвам ходещи си тръгвали с хонорара. Е, тогава не е имало инстаграм и фейсбук, за да си правят снимки, но сценарият не се различава особено от сегашния. Последната тенденция в големите компании за събития, е да се канят такива корпоративни сватбени генерали. Хора, известни от телевизионния екран или свалено поради някаква причина ток-шоу, идват кажат някоя друга дума, снимат се с участниците и по живо, по здраво.
От години бучим срещу чалгата, но нея има не само в музиката
За мен чалгата е нискокачествено, без особена стойност изкуство, но в същото време високо платено в даден момент и тук не говоря за попфолка или други жанрове. Та чалгата или както някои интелектуалци я наричат чалгията, се появява винаги там където има лесно изкарани пари. В бизнеса има индустрии където това е характерно. Свръхпечалбите и сравнително високата добавена стойност на дадени бизнеси от една страна и тяхната атрактивност от друга, водят до създаване на чалга около тях. Както мутрите навремето харчеха луди пари по кръчми и дискотеки където се вихреше чалга, така и в момента се вихри бизнес чалга. Дават се бесни пари за участия по тиймбилдинги, годишни конференции и какви ли не още събития на корпоративни сватбени генерали. По този начин публиката се формира с все по-ниски очаквания към съдържанието, а все по-важна е известността на участника.
Четейки тези редове, ще си кажете, че рева като хималайска мечка, защото не съм част от тази схема. Честно казано, в някои случаи и аз играя подобна роля. Е, не на сватбен генерал, но на сватбен майор със сигурност. Но се опитвам да давам винаги стойност и то повече от очакваното.
За всичко това може да се каже - имат пари, трошат ги, тяхна си работа. Ако искат и индийски гурута могат да си викнат на мероприятията. Прави сте, така е!
Цялата тази емоция се предизвика в мен от едно интервю, многократно споделяно из социалните медии. Интервюто е на бивш мениджър, уволняван от няколко големи международни компании за големи злоупотреби, фалирал след източване няколко свои бизнеса и завлякъл не един и двама български бизнесмени. Общо взето основното му постижение е, че е жив, както се изрази един от завлечените от него български доставчици на бизнес, който е ръководил. Та този съвременен български Остап Бендер се подвизава като основен критик на маркетинговите кампании и обяснява как корпоративния свят лъже, мами и трови своите клиенти. Как всичко в корпоративния свят е лъжа и измама и понеже говори симпатично, се превръща в сензация. Това вече е грозно - да плюеш там, от където си гребал с голямата лъжица, не само мед и масло, че и черен хайвер, и то не регламентирано.
Преди няколко дни видях същият този симпатяга да е мотиватор в голяма българска компания на тяхната търговска конференция. Внимавайте кого каните, скъпи собственици, мениджъри на компании и всички останали, проверете все пак дали лъскавото CV в Линкедин е това което е, и какво стои зад него като почтеност и реални достижения. Иначе всеки може да си напише какво ли не, например че е бил махараджа в периода 2016 – 2021 г.