При предишното си пътуване до Женева, когато изнесох лекция за поколенията в една от сградите на ООН, като награда от мен за мен от летището си купих комплект моливи на известната фирма Карандаш. Моливите, в комплект от 3 броя, които привлякоха вниманието ми, струваха около три пъти повече от обикновените сувенирни, но не се поколебах и ги купих. Все пак си бяха заслужени, макар и символична награда. Един молив беше около 8-9 лв.
Прибрах ги в раницата и ги разопаковах чак когато се прибрах в София. Трябва да поясня, че аз пиша предимно с моливи, използвам писалка само за подписи, т.е. крайно рядко и какво беше учудването ми, когато започнах да пиша с новите си придобивки. Оказа се, че те пишат прекрасно, с удоволствие си драскам какво ли не, използвам ги по време на менторските сесии. Както се казва - направо се родих. Самото усещане е друго и при писане, и при тяхното острене, а да пишеш със зле подострен молив е кощунство. Всъщност за двайсетина лева си купих един ежедневен малък разкош.
Друг подобен случай имах веднъж, когато шофирах и радиото в колата работеше, заслушах се в предаването. Един от гостите обясняваше, че седенето в кола с портфейл в задния джоб поражда редица напрежения в кръста и води до сериозни проблеми в бъдеще, а и е неудобно. В този момент портфейлът ми беше точно там, в задния джоб. Осъзнах колко неудобно седя заради него, как нещо толкова малко и незначително всъщност е важно и води до значителен комфорт или дискомфорт. Оттогава, в момента, в който се приближа до автомобила си, портфейлът изчезва от задния джоб и наистина се чувствам много по-добре.
Тези два факта ме накараха да се замисля, че нашето качество на живот не се определя до голяма степен от почивката веднъж или два пъти годишно, от това какво тържество ще имате за 50-годишнината, а от начина, по който изживяваме всеки ден, свободното време и вечерите, например. Винаги съм смятал, че едно хубаво сутрешно кафе носи повече мотивация и желание да победиш света, отколкото три дебели книги по самомотивация. В редица случаи, разликата от 5-6 лева дава такъв комфорт в ежедневието, какъвто не сте и предполагали. Храната, която консумираме, водата, която пием, удобството на ризите, които носим, качеството на стъклата на очилата, с които гледаме. Този списък може да продължи дълго и за всеки е различен в зависимост от гледната точка на неговия начин на живот.
Същото е и в бизнеса - понякога съвсем дребни неща пречат в по-добрата комуникация и в постигането на повече в ежедневието ни. Стар телефон или принтер може да ви създават проблеми, които с няколко стотин лева могат да бъдат решени на момента, но не се случва поради липса на бюджет, липса на разбиране от шефа и т.н. И това поражда най-устойчивата демотивация, която може да си представите. Когато търсите подобряване в работната среда, първо потърсете портфейла в задния джоб или кофти пишещите моливи. Намерете тези решения, които не изискват големи инвестиции или сериозна трансформация. Във всеки бизнес има такива нещица, които много лесно могат да бъдат решени, стига да бъдат дефинирани и усетени. В редица случаи дори не струват и пари, а само фокус върху тях и време на някой от сътрудниците на компанията.
Може би ще се запитате как да ги открием?
Много е просто – задайте въпроса на себе си и на своите колеги: "Какво ни пречи?". Правете го често, а не от време на време. Какво ни пречи, за да живеем и работим по-ефективно, по-лесно и по-успешно? Всеки отговор ще ви води към следващия такъв въпрос и съответния отговор, защото тук напълно важи принципът на "луковата глава" - всеки обелен слой води до появата на следващия. Е, често се реве, когато ги белим, но това си е част от цената на успеха.
